Шарлот де Врис е родена и израснала в Амстердам. По-голямата част от живота си тя е медицинска сестра, но преди близо десет години решава да се обърне към агенция, набираща сексуални работници за клиенти с психични проблеми или физически увреждания.
Първоначално тя съчетава двете професии, но след това се посвещава изцяло на новата си работа.
"Не беше заради парите", споделя тя. "Беше заради признателността. Така мога да се съсредоточа върху нуждите на човека за един час и с това да променя живота му".
Времената обаче са смутни за жени като Де Врис. Тя никога не е виждала подобно нещо: улиците около Червените фенери не са пълни с групи туристи, секс магазините са пусти, а зад витрините няма момичета.
"Това е пълна лудост", казва 56-годишната Шарлот, която води турове в Червените фенери до средата на март, когато пандемията на COVID-19 затваря границите на страната. "Страхувам се, че градът ще използва тази ситуация, за да се отърве от нас".
Под "нас" тя има предвид себе си и хилядите други хора, които работят легално в областта на сексуалните услуги.
"Всеки има мнение за нас, а обикновено то не е добро", казва Де Врис, чието име е променено, за да бъде защитена идентичността ѝ. "Обичам работата си и смятам, че е важна. Никой обаче не иска да чува това, ние просто сме представени като жертви".
Причините, поради които здравната криза заплашва бъдещето на най-древната професия, са много. Първата е най-очевидна - много от сексуалните работници нямат доходи, нито спестявания, а и не могат да разчитат на финансова помощ от правителството.
Сривът на проституцията от друга страна е и сбъдната мечта за много жители и политици с по-консервативно мислене, които искат да забранят тази практика против волята на работниците и техните синдикати.
Най-големият защитник на идеята кварталът с Червени фенери да се преструктурира е 54-годишната Фемке Халсема. Тя е първата жена кмет на Амстердам и е на поста от юли 2018 г.
По думите ѝ тя е гласувала за легализирането на проституцията в парламента в края на 90-те години, но все пак не би искала градът да бъде известен заради секса и наркотиците, а заради културното си наследство.
Амстердам е най-големият туристически магнит в Холандия. В него живеят постоянно около 850 000 жители, докато туристите са повече от 20 милиона всяка година.
Статистиката не разкрива колко от тези хора посещават Амстердам заради културното му наследство, но е очевидно, че голяма част от пристигащите се възползват от употребата на канабис, алкохол и сексуални услуги.
Жителите на по-туристическите райони като Де Вален (където се намират и Червените фенери) от своя страна се оплакват, че им става все по-трудно да напуснат домовете си.
Улиците отвън са претъпкани с празнуващите ергенски партита и други шумни компании, обикновено с пияни и напушени хора, много от които уринират на жилищните сгради през нощта или дори повръщат в пощенските кутии.
Парти лодките пък непрекъснато обикалят каналите, а вакханалията продължава и след полунощ.
"Последните шест години са доста травматични", разказва 61-годишният Берт Нап, който живее в центъра повече от 40 години и стои начело на инициативен комитет, който иска да подобри качеството на живота на съседите си.
Той добре си спомня какъв е бил кварталът в миналото, когато е било нормално сексуалните работници да помахат на дъщеря му на път за детската градина. По думите му обаче това място отдавна не е същото.
"Коронавирусът е опасен, но за нас беше изпратен от Бога. Туристите бяха истинската пандемия", казва той.
Колкото и да е странно, сексуалните работници също намират туристическия поток за проблем.
"Много малко туристи в действителност се възползват от нашите услуги. Повечето от тях се държаха зле, създаваха безредици и плюеха по прозорците. Някои словесно нападаха жените или им правеха неправомерни снимки", разказва Де Врис.
Кметът описа унижението на сексуални работници от групи с туристи като "неприемливо".
За да спре потока им и да създаде повече пространство за постоянните жители, Халсема реши да въведе забрани за наемането на апартаменти чрез платформи като Airbnb в определени части от центъра на града, което трябва да влезе в сила от 1 юли.
Туровете в района на Червените фенери, подобни на тези на Врис, са ограничени от април насам.
Сексуалните работници сами по себе си също са се превърнали в проблем - кметът посочва, че нелицензираната проституция се е увеличила, а част от начините за справянето с проблема е закриването на прозорците и прекратяването на бизнеса в Червените фенери.
Ако този план бъде приет, според кмета ще бъдат създадени нови работни места. За момента се обсъжда така наречения "Ерос център" - нещо като мол за секс, където бардаците, индивидуалните стаи и секс кината да се разполагат до салони за красота и фитнеси.
Все още не е ясно къде в града би имало място за такъв комплекс, а проектът има и своите противници.
Според говорителката на синдиката за сексуални работници PROUD, много от жените биха се страхували да работят в комплекс, разположен в предградията или до летището.
"Де Вален е сигурен квартал, защото проституцията не се случва зад затворени врати, а е част от обществения живот", казва тя и допълва, че според нея дискусията относно нелегалната проституция отмества фокуса на проблема.
"Ние сме твърдо против трафика на хора, но няма как да знаем точно колко жени са били примамени в Амстердам и принудени да работят в сексуалната индустрия. Уверявам ви обаче, че нито една не стои на прозорците в Де Вален".
Още едно допълнително притеснение за работещите в сферата е, че затворените заради коронавируса работни места могат да останат закрити завинаги.
Това не е невъзможно - в Германия например 16 консервативни и леви центристки депутати наскоро призоваха сексуалният бизнес да остане в миналото завинаги.
Засега се знае единствено, че в Амстердам сексуалната работа ще бъде забранена до 1 септември, докато фризьорите и масажистите работят от средата на май. Според сексуалните работници това е нечестно, защото здравето и предпазливостта е част от професията им, а хигиената е от съществено значение в нея.
Сценариите за съдбата на квартала трябваше да е обект и на едно от заседанията на Общинския съвет в началото на май, но сесията беше отложена.
Въпреки това обаче е факт, че от години насам жителите на Де Вален спят спокойно, но празните му улици показват също така как там вече живеят доста малко хора. Повечето от тях са се изнесли заради шума, а останалите - защото кварталът е станал твърде скъп.
Междувременно Берт Нап трябва да се качи на метрото, защото в квартала няма пекарна за хляб. Навсякъде обаче има вафли с Нутела и сувенири, предназначени за туристите.
"Ако сексуалните работници и техните клиенти се завърнат, нямам причина да се оплаквам. Но ако масовият туризъм се завърне, отново ще настъпи ад. Трябва да се фокусираме върху истинския проблем: глобалната туристическа индустрия", споделя той.
Отсъствието на туристи в много големи европейски градове позволи на жителите им да се размечтаят за ново (или по-скоро старо) качество на живот. Това включва и Барселона и Венеция, където местните жители отдавна се оплакват от ордите посетители.
Не трябва обаче да забравяме, че в проблема са намесени сериозни икономически интереси.
Това важи и за цели индустрии като туризма и ресторантьорството, останали без поминък през последните месеци. В района на Червените фенери това също важи с пълна сила. Да не забравяме все пак и приказката, стара колкото света: Сексът продава.
