Обикновено 7 септември, националният празник на Бразилия е ден на празненства и време за почивка. Това Денят на независимостта, когато страната чества отхвърлянето на политическата зависимост от Португалия през 1822 г.
Тази година обаче това не бе празник на единството и мира, а обществото изглежда по-разделено от всякога в контекста коронавирус пандемия, икономическа и политическа криза.
Навръх националния празник десетки хиляди симпатизанти на президента Жаир Болсонаро отговориха на призивите му и излязоха на улиците на столицата Бразилия и Сао Пауло в знак на подкрепа в атаките му срещу Конституционния съд. Подкрепа, която бе на ръба да излезе извън рамките на допустимото с множество призиви към Болсонаро да използва армията и да наложи силов контрол над ключовите институции в страната.
През последните седмици президентът влезе в остър сблъсък с Конституционния съд и Конгреса по отношение предстоящите избори догодина. Срещу него вече се води разследване заради атаките му срещу изборната система в страната и обвиненията, които той отправя за готвена манипулация на изборите през 2022 г.
Разследват се и няколко негови поддръжници, които са обвинени в организиране, финансиране и подбуждане на антидемократични дейности срещу държавата.
Затова и Болсонаро залага на все по-агресивно поведение. По този начин той демонстрира сила пред привържениците си и консолидира подкрепа на фона на най-ниския си рейтинг от началото на своя мандат през 2019 г.
"Няма да се съобразявам с нито едно решение на Алешандре де Мораес. Търпението на народа ни се изчерпа. За нас той вече не съществува", обявява Болсонаро в реч пред над 100 000 симпатизанти в Сао Пауло, като визира конституционния съдя, отговорен за разследванията срещу него.
"Искам да кажа на онези, които искат да ми попречат да се явя на изборите: Само Бог може да ме отстрани от това място. Три са опциите пред мен: да ме затворят, да ме убият или да спечеля. И нека всички негодници да знаят добре, че аз няма да се оставя да бъда вкаран в затвора!", обявява той.
По същество Болсонаро вече отхвърля върховенството на закона и подобно на доскорошния си американски колега Доналд Тръмп, отсега заплашва да не приеме резултатите от вота догодина и допълнително нагнетява напрежение.
Според скорошни социологически проучвания на Atlas Institute недоволството срещу президента е нараснало значително, като 61% от бразилците описват управлението му като "лошо" или "много лошо" - това е с 23% повече в сравнение с началото на 2019 г.
В същото време проучване от началото на юли на агенция "Datafolha" показва, че Болсонаро вече изостава с около 20% и от основния си опонент - бившия държавен глава от лявата Партия на труда - Луиз Инасио Лула да Силва.
Причините по всяка вероятност се крият именно в радикалната му реторика и най-вече в хаотичния и неадекватен отговор срещу пандемията от COVID-19, която досега е отнела живота на над 584 000 бразилци.
Към всичко това държавата трябва да се справя с прогресивно покачващи се нива на инфлация, безработица и престъпност, допълнително влошаващи цялата ситуация.
На този фон Болсонаро изглежда притиснат до стената и без особено много възможности за реакция. С поведението си напомня на Тръмп, който със сходна реторика подхрани и даде тласък за ескалация на напрежението, която кулминира в атаката срещу Капитолия от 6 януари.
Въпросът обаче е колко далеч може наистина да стигне Болсонаро.
Неведнъж той е изразявал симпатии от периода до 1985 г., когато Бразилия е управлявана от военен режим, установен след държавен преврат през 1964 г.
"Демокрацията и свободата могат да съществуват само и единствено, когато армията иска това да се случи", казва Болсонаро по време на официална церемония на военноморските сили в Рио де Жанейро през 2019 г.
По време на своето управление досега той видимо акцентира върху отношенията си именно с военните - с встъпването си в длъжност назначава общо 24 членове на своя кабинет, като 7 от тях са висши армейски офицери.
Повече от три години по-късно, въпреки някои рокади, броят на военните в правителството остава непроменен, като тенденцията е същата и по отношение на държавната администрация.
Това е опит на Болсонаро да въвлече армията в политиката и да си изгради съюз, който да му осигури подкрепа за осъществяване на политики и, ако се наложи, за оставане във властта.
Именно "флиртът" му с армията става причина и за може би най-големият скандал с негово участие, който се разрази през март тази година.
Тогава Болсонаро се опитва да прокара през Конгреса мерки, които да му позволят по-лесно да обявява извънредно положение в страната и по този начин да има свобода да разполага армията в условия на криза, като отнеме от правата на провинциалните губернатори.
Конституционният съд обаче пресича опита на Болсонаро, което вероятно е достатъчен повод за него публично да определя вече споменатия съдия Алешандре да Мораес като "син на ку*ва".
Скандалът става и една от причините за остър разрив с министъра на отбраната генерал Фернандо Азеведо е Силва, който е твърдо против използването на армията за вътрешнополитически цели. Това становище му коства поста и той е освободен в края на март.
Случва се и нещо без прецедент в бразилската история. В знак на солидарност с Азеведо е Силва едновременно подават оставки и тримата главнокомандващи на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили - генерал Едсон Пужол, адмирал Илкес Барбоса и генерал Антонио Бермудез.
Това е ясен сигнал, че поне част от армията няма намерение да се забърква в политиката и че лоялността ѝ е към конституцията, а не към конкретната фигура на президента.
Това не означава обаче, че президентът няма все още съюзници там. Новият министър на отбраната генерал Валтер Брага Нето е близък с президента и изглежда го подкрепя напълно.
Въпросът е може ли наистина Болсонаро да си позволи да използва армията, ако се почувства достатъчно застрашен.
