В Европа почти забравихме какво е зима, но в безкрайните степи на Монголия не е така.
Азиатската страна е в плен на най-суровата си зима в последния половин век и на явление, непознато по нашите земи.
Нарича се "дзуд" - екстремно ниски температури с огромни количества сняг и лед.
Това води до измирането на милиони животни и застрашава прехраната и поминъка на стотици хиляди хора. Според Червения кръст екстремната зима вече е убила над 4,7 милиона глави добитък в Монголия, но те може да станат много повече.
От ноември суровото време е обхванало 76% от населението на страната в условията на т.нар. "бял дзуд" и "железен дзуд". При железния дзуд става дума за изключително ниски температури, които може да паднат до минус 40 градуса. При белия е също толкова студено, но с огромни количества сняг.
Това е смъртоносно за добитъка. Животните са изложени на студа и вятъра и нямат достъп до тревата, с която се хранят, защото тя остава под леда и снега.
От февруари смъртността сред животните е нараснала и вече са засегнати около 75% от всички скотовъдци. Очаква положението да се влоши повече и пастирите да загубят още добитък.
Около 300 000 души в Монголия се занимават с традиционното за страната номадско скотовъдство. Те отглеждат говеда, кози, овце и коне в степите. Хората са свикнали да се справят с бруталните условия през зимата, но за животните дзуд е убийствен.
Според данните на Червения кръст тази година положението със студа и снега е два пъти по-тежко от миналата зима.
Прогнозите са дори за по-тежка ситуация от 2010 г., когато дзуд доведе до измирането на над 10 млн. глави добитък, което беше почти една пета от животните в страната.
Засегнати бяха 28% от 3,3-те милиона души население на Монголия.
За момента над 7000 семейства нямат достатъчно храна, а обилните снеговалежи за заровили домовете на над 1000 пастири, предупреждават от Червения кръст.
Някои хора са загубили всичко. "Те не са в състояние да се изхранват или отопляват домовете си", обяснява пред "Си Ен Ен" Александър Матьо, директор на Международния червен кръст за района на Азия.
Явлението тази зима е засегнало три четвърти от страната, но зимата там продължава и очакванията са условията да се влошат.
"Все още има сняг и добитъкът продължава да измира", обяснява Матьо.
Червеният кръст започна кампания за набиране на помощи за хората, които са загубили поминъка си. Правителството в Монголия пък обяви през февруари режим на повишена готовност до 15 май.
Според представителя на хуманитарната организация обаче това не достатъчно, за да могат хората да се справят с екстремната ситуация.
Студът и огромните снеговалежи имат опустошителен ефект върху пастирите, но водят и до проблеми с придвижването и достъпа до училища и здравни услуги за много от хората в страната, които живеят в по-отдалечените райони.
Пастирите в Монголия водят номадски живот и се движат през степите със стадата в търсене на пасища. През лятото отглеждат посеви за фураж и събират трева за сено за добитъка през зимата.
Затова "дзуд", което означава бедствие, не се ограничава само до бруталните зимни условия.
Започва още при по-сухо лято, което не позволява събиране и складиране на достатъчно храна за животните през зимата.
Лятото на 2023 г. не е било сухо, но зимата е започнала прекалено рано, а на места температурите са паднали под минус 40 градуса. Това не е позволило животните да натрупат достатъчно мазнини, с които да изкарат зимата, нито на скотовъдците да съберат достатъчно сено.
За капак тази година в Монголия са паднали най-големите валежи от сняг за последните 49 години, сочат данните на Световната здравна организация.
"Дзуд са циклични и се случват все по-често. В последните 10 години имаше 6, но това е най-лошото", обяснява Матьо. Според него в миналото явлението се е случвало далеч по-рядко.
Смята се, че изключително суровите зими в Монголия също са резултат от климатичните промени. Данните на Програмата на развитие на ООН сочат, че средните температури в страната са скочили с 2,1 градуса за последните 70 г.
Това води до промяна в сезоните, суши през лятото и по-сурови зими.
А "дзуд", измирането на добитъка и загубата на прехрана за пастирите карат хората да се преселват далеч от земите си и да търсят поминък в градовете.
