От удивителен талант до ветеран – 14-годишната кариера на Ана Иванович премина през всички стадии. Но феновете ще я запомнят най-много заради мисълта, уравновесеността и елегантността й – на и извън корта. Тенисът загуби едно от винаги усмихнатите си лица, когато в сряда вечер 29-годишната Иванович обяви оттеглянето си от спорта чрез Facebook видео.
Заедно с Новак Джокович и Йелена Янкович, Иванович помогна Сърбия да бъде поставена на тенис картата като една от водещите страни. Едва ли някой си спомня времето, когато тази страна не е била в челото сред нациите.
Иванович стана професионалист през август 2003-а, преди да спечели и първата си титла от турнир на WTA – в Канбера, когато бе едва 16-годишна.
Стана първата жена, представляваща Сърбия, която печели турнир от Големия шлем и излезе начело в ранглистата, когато през 2008-а триумфира на Ролан Гарос и се изкачи до №1.
Форхендът й, който често бе сравняван с този на Щефи Граф, й донесе тази титла – черешката на тортата на страхотната 2008 г.
Иванович винаги е била заплаха на големите турнири. Предишната година също стигна до финала на Откритото първенство на Франция, а няколко месеца по-рано игра и на финала на Australian Open. Победата на BNT Paribas Open през март същата година затвърди позициите й в челото на женския тенис.
Никой обаче не знаеше, че следващите девет години ще бъдат изпълнени от постоянни усилия, напрежение и непрестанна борба, а пътят – трънлив.
Малко след като спечели първата си титла от Големия шлем, Иванович претърпя операция на десния палец,
който не я извади от олимпийския отбор през 2008-а, но я накара тотално да промени постройката си при изпълнение на форхенд – най-голямото й оръжие. Тя спечели осем от 15-те си титли в първите си три години, между 2005 и 2008 г., и само седем в следващите девет години.
Резултатите й може и да не бяха същите, но Иванович си остана същата усмихната, приветлива и интелигентна жена през цялата си кариера.
Въпреки известността и славата на момиче от кориците на списания, Ана винаги е била много срамежлива. Понякога дори изглеждаше, че й е много по-удобно да се разхожда в библиотеката, търсейки следващото си четиво, вместо да играе пред хиляди зрители на централния корт.
Любимите й турнири бяха Australian Open, където можеше да се наслаждава на мириса на барбекю в задния си двор в Мелбърн, и BNP Paribas Open, където книжарниците и петзвездното обслужване й бяха точно по вкуса. Да не забравяме и Ролан Гарос и Уимбълдън, където винаги се е чувствала комфортно заради изключителното качество на съоръженията. Не е изненада, че точно на тези турнири Ана постигна най-големите си успехи.
Между върховете и спадовете в кариерата й, Иванович така и не спря да вярва, че един ден ще си върне старата слава.
Беше работохолик, никога не пропускаше тренировка. Оптимизмът й беше тестван всеки път, когато се изправеше пред медиите, и никога не секна, а след всяка пресконференция, на която бе обстрелвана с въпроси, винаги си тръгваше с „благодаря” на устата.
Най-накрая, през 2014 и 2015 г., имаше повод за усмивки.
След като в продължение на години водеше битка за мястото си сред топ 20, Иванович се завърна в челната 10-ка, благодарение на постоянството си. С треньора си Найджъл Сиърс се върнаха, за да се погрижат за „несвършената работа” и през 2014-а Иванович постигна една от най-големите си победи – над Серина Уилямс на 1/8-финалите на Australian Open. След това се класира и за първия си финал (на турнира в Сингапур) от 2008-а насам.
Дойде време и за един от любимите й турнири – Ролан Гарос – където стигна до полуфиналите на турнир от Големия шлем за първи път от триумфа си точно в Париж през 2008 г.
Това беше приятен момент за Иванович – награда за работата, постоянството и вярата в себе си. Този път имаше време да му се порадва.
Малко по-късно Иванович ще си признае, че не била готова за начина, по който се е променил животът й, след като стана №1 само на 20 години.
Отне й време да приеме новата си роля, да свикне с обстановката около себе си и да заглуши всички странични шумове.
Когато окачва ракетите си, завещанието на Иванович е просто. Играта може и да се променя, но не е задължително и ти да се променяш с нея. Спортът е жесток, но ти може да не си. И шампионите ще бъдат помнени не само заради броя спечелени титли, но и заради характера си.
Точно като Ким Клайстерс, Иванович бе една от добрите. И тенисът бе по-добър, благодарение на нея.
Не е лошо за малко момиче от Сърбия, нали?
В галерията може да видите някои от най-добрите моменти в кариерата на Ана Иванович.
