В случая използвам "луфт" в смисъла на английското "thigh gap" - т.е. разстоянието в горната част на бедрата и нещото, което ако не притежаваш, значи не можеш посмъртно да се класираш сред готините, секси и желани жени. Точка.
Това изглежда като неписан закон, абсолютно неоспорим.
Защото ако нямаш "луфт", значи не си ПЕРФЕКТНА според съвременните стандартни, особено ако имаш претенции да се занимаваш или да коментираш каквито и да е модни въпроси.
А да бъдеш перфектна е от жизнена важност.
Е, аз съм от тези, на които не им пука. И то никак.
Мда - и не съм готина, секси и съм напълно ОК с това.
Аз съм шумна и цинична работохоличка и съм постигнала всичко, което съм поискала в живота и ако случайно някой ден изперкам тотално и реша да се сдобия с луфт - предполагам, че и това ще постигна.
Лятото наближава и подобно на предходни години отвсякъде ме заливат следните заглавия: "Как да свалиш 10 кг. за 5 дни"; "Как да се стегнеш за 20 дни за плажа и как да приемаш и обичаш себе си, такава, каквато си".
Мен ме хваща леко шизофренията - как едновременно да се приемам такава, каквато съм, като се поставя на поредната абсурдна диета?
Последната щипка лудост ми идва от статиите тип body shaming (това не знам как се превежда, но да кажем хулещи и излагащи на показ) физическите недостатъци на богатите и известните.
Мда, защото сега като знам, че и Бийонсе или Дженифър Лопес имат целулит - ще спя много по-спокойно, нали?
Не, всъщност не ме интересува кой колко целулит или стрии има или коя холивудска хубавица колко е напълняла, защото това са тотални тъпотии и само абсолютен дебил може да се вълнува от подобни неща, да не говорим, че подобни "разкрития" по никакъв начин не помагат на тоя кенеф, в който живеем, да стане по-добро място. Напротив.
Последните дни ми попадат всякакви такива текстовe, класации и галерии - изскачат ми във фийда в Twitter, в този във Facebook - има някои подобни статии, които дори са спонсорирани със заглавия от типа:
"Вижте кои холивудски звезди имат най-много целулит!"
И понеже това ме хвърля в културен шок, искам да споделя с вас днес 3 статии, които намирам за смислени и полезни.
Първата е на Каси Хо, създателката на Blogilates, която нагледано показва до какво води порочният кръг на хейт и самобичуване.
Каси задава въпроса, които много често съм си задавала и аз: "Щастлива ли си с това, което виждаш, когато се погледнеш в огледалото?"
Моля, изгледайте видеото:
Втората статия е по повод снимка на Криси Тийгън, съпругата на певеца Джон Ледженд, която постна в Instagram снимка със собствените си стрии. Ето я:
Естествено, последва лавина снимки на жени, които показват собствените си стрии.
Третата статия е по-скоро галерия със снимки в Elle с модели с различни форми и американски размери - от 6 до 12 по бански, които искат да ни убедят, че килограмите и размерите нямат нищо общо с красотата.
И освен снимки на момичета по бански има и техните коментари относно това как избират бански, притесняват ли се преди снимки и т.н.
Мацките са супер и на мен ми допадат определено повече от стандартните размери 0, 2 или максимум 4, в които попадат в повечето случаи манекенките и моделките показващи бански.
Основната цел на този тип фотосесии в модните медии е да рекламират и респективно продават и достигат до по-многообразна публика.
Т.е. Кейт Мос не би могла да ми продаде бански, виж Кандис Хъфайн може да ми продаде много неща!
И така - понеже преди началото на поредното лято все повече от моите познати и приятелки жени реагират на поканите ми да отидем заедно на вечеря с "Ама ти ядеш ли?", което обяснява защо напоследък се виждам повече с мъже, отколкото с жени, искам да припомня следното:
Ако сваля 10 килограма ще стана ли по-добър човек и по-добра майка? Ще бъда ли по-умна, по-здрава, по-привлекателна? Не. Ще бъда по-слаба - само това.
Много тесни ластични дънки/джинси нося и сега - с блузи до кръста и не ми пука.
Опитвам се да водя активен живот, да се движа повече и да се храня правилно - това ме оправи по-здрава.
Чета книги и не спирам да се уча - това ме прави по-умна.
Използвам чувството си за хумор и се опитвам да бъда добра, откровена и проявяваща разбиране към хората - това ме прави по-привлекателна. Опитвам се да бъда по-търпелива - това ме прави по-добра майка.
В моя свят луфта между бедрата не е ценност, а част от физическата структура на тялото, която не те определя като личност.
В моя свят спортът и здравословното хранене са начин на живот - а не средство за бързо вталяване преди плажа.
*Текстът е от блога на автора
не познавам автора и не питая никакви чувства към него, но от написаното следва: недостатъчен интерес от мъже, непоносимост от огледалния образ, и гняв, незнайно към кого. цитирам: "опитвам се да водя активен живот, да се движа повече и да се храня правилно - това ме оправи по-здрава". не съм фройд, но "опитвам се" и "оправи" е симптоматично.
Повечеко зеленчуци и малко лудост, и резултатите сами ще дойдат!
Не мисля, че статията е хейт. Напротив, проблемът, който описва, е доста актуален. Ако една жена не се харесва и приема такава, каквато е, се обрича на нещастие и чувство на вина дори за едно изядено парченце шоколад. Да не говорим за опасните болести, като анорексия, до които може да доведе стремежът за слабост. Нека не издигаме слабостта като самоцел в култ. Обичайте се такива, каквито сте и се радвайте на живота!
Прочетох тази напълно излишна статия и ведднага се сетих за един виц: Защо мъжете нямат целулит? Защото не е готино!
не знам за авторката, но ако моята майка беше отслабнала 5-10 кг. на времето, ако се беше погрижила поне малко за външния си вид, а не да изглежда на снимките от детството ми като че ли съм се снимала с баба ми, щях поне малко да я уважавам и приемам, ако не като майка, то поне като не чак толкова лош човек, с който така или иначе ми е писано да изживея част от живота си, а и тя щеше да има поне малко самочувствие и злобата нямаше да я състарява допълнително... е, тя уви също предпочете да се примири и да се научи да се приема такава, каквато е... такава, каквато никой човек не пожела да я приеме а иначе и тя четеше много... ако се приема за четене заспиването с отворена книга пред носа
И пак модерната мейн стрийм култура успя да се поляризира в два твърде крайни лагера, около които да гравитират дискусиите за женската естетика. От една страна, разбира се, са анорексичките, силиконките и тези с диетите. Никъде не забелязах да се плюе здравословното хранене и спортуване, но това е трудно. От друга страна, като си дебела кифла, която жули дюнери за обяд и вечеря с пържени картофи, но пък липсата на интерес от другия пол ти оставя достатъчно време, за да успееш в някоя друга област, единственият ти шанс е да се приемаш такъв, какъвто си и да обясняваш, че целулитът, потъмнялата от цигари кожа и все по-явните с възрастта признаци на диабет, са някакво друго секси, което само ценителите на вътрешната ти красота разбират.