Кой със злорадство, кой от чисто любопиство, но всички се изредиха да коментират космическите суми, които Лудогорец пропусна да усвои при втория неуспешен опит поред да атакува групите на Шампионската лига.
Изчисляваше се, че 15,25 милиона евро са очаквали клуба на Кирил Домусчиев само на входа. А вътре златният дъжд щеше да продължи да се лее - победата вече се котира на 2,7 млн. евро (срещу 1,5 млн. досега), а равенството - по 900 хил. (вместо по 500 хил.).
Че си е за ядосване - така е. Само че докато българският фен цъкаше с език, вторачен във финансовата драма на тима от Разград (дори за най-богатия роден клуб подобни суми са огромен проблем), почти никой у нас (че и в Европа) не обърна внимание на една наглед формална, но де факто фундаментална промяна в разпределението на баницата в евротурнирите.
Освен че крупно вдигна общия награден фонд от 1,7 млрд. на 2,55 млрд. евро (в сравнение с миналия сезон), УЕФА въведе нова система, която не ни казва нищо друго, освен че централата иска да задълбочи пропастта между бедни и богати - на всички нива. За какво иде реч?
Ще започнем с корекцията, че Лудогорец щеше да прибере доста по-тлъста сума само от фиксирани бонуси.
Към първоначалните 15,25 млн. евро тимът от Разград със сигурност щеше да прибави още поне 5 млн. евро (които в определена ситуация можеха да набъбнат до около 10 млн.) заради въвеждането на т.нар. "бонус за клубен коефициент". Точно това е лостът, с който УЕФА реши да глези любимите си чеда и да им гарантира, че лъвският пай няма да им се изплъзне, независимо дали падат или бият.
Досега най-общо парите в Шампионската лига и Лига Европа се разпределяха по три направления: фиксирани бонуси за влизане в групите, премии за победи (и равенства) и приходи от пазарния дял. Победителят от последното издание на ШЛ Реал (Мадрид) припечели общо 91 милиона евро по следната схема: 12,7 млн. първоначален бонус, 43 млн. от точки и елиминирани съперници и 35,3 млн. от пазарния дял. Т.е. най-голямото перо варира - тези 43 милиона, спечелени на терена, може и да ги има, но в друг сезон може и да ги няма. Което, очевидно, не се харесваше на УЕФА (разбира се и на Реал, а и на всеки от грандовете). А решението на проблема се нарича "бонус за клубен коефициент".
И не става дума за какъв да е бонус - за него са предвидени 30 процента от целия награден фонд в Шампионската лига (585 млн. евро). Заедно с премиите за победите/равенствата, това е най-голямото перо в бюджета на турнира. Как се разпределя и защо е толкова важен?
Всеки от участниците в груповата фаза ще намаже. 32-та отбора се подреждат в зависимост от класирането им в клубната ранглиста на УЕФА през последните 10 сезона.
Общата сума от 585 млн. евро е раздробена на "акции", като една "акция" е 1,108 млн. евро. Последният във въпросната 10-годишна класация получава една "акция", предпоследният - две и така до върха, където е Реал (Мадрид) с 32 "акции", равняващи се на 35,46 млн. евро. Ако Лудогорец бе попаднал в групите, вероятно щеше да е на 27-28 място, което му гарантираше 4-5 "акции" (около 5 млн. евро). Имаше вариант обаче и да е малко под 20-ото място - при много изненади в квалификациите - а това щеше да донесе на българския шампион още десетина милиона евро.
Тази нова приумица доста брутално ще задълбочи дисбаланса - от една страна в евротурнирите, а от друга и в домашните лиги. Без да си мърдат пръста, клубове като Байерн, Ювентус, Барселона и Реал стартират с гарантирани над 60 милиона евро (15 милиона евро от фиксирани бонуси, 30 милиона от коефициент и 15 милиона от пазарен дял). Досега т. нар. "суперклубове" влизаха в Шампионската лига със сигурни 40 милиона - т.е. разликата е поне по 20 милиона евро на калпак. Като се има предвид, че те се класират директно в групите всяка година, можете да пресметнете колко допълнителни екстри ще получат най-богатите дори в краткосрочен период (да речем 3-5 години). Най-богатите ще стават още по-богати.
Проблемът е и по друго направление - голяма част от средствата за новия "коефициентен бонус" дойдоха от парите за "пазарния дял" (който се определя в зависимост от пазарното влияние на съответния клуб).
От 507 млн. евро през миналия сезон сега последният е намален почти двойно - на 295 млн. евро. А именно пазарният дял въздаваше някаква (поне частична) финансова справедливост. От него за испанските клубове през последната кампания Барселона получи 24,6 млн. евро, Реал (Мадрид) - 20 млн., Атлетико (Мадрид) - 17 млн. и Реал Сосиедад - 8,5 млн. Сега тези суми ще намалят двойно, но негативният ефект ще е най-вече за клубове като Сосиедад, които няма да се облажат солидно от коефициента. Това пък още повече ще задълбочи пропастта.
Но драмата на "обикновените" испански, английски, германски или италиански клубове е песен в сравнение със ситуацията на простосмъртните в останалите първенства. В страни като България, Хърватия или дори Австрия, където има изявен хегемон (съответно Лудогорец, Динамо и Залцбург), УЕФА прави свалянето им от върха практически невъзможно.
Дори еднократно влизане в групите на Шампионската лига носи на тези клубове приходи от порядъка на 25 милиона евро, което по нашите ширини гарантира титлата за неопределено време напред.
В първенства като португалското ситуацията също излиза извън контрол - Порто и Бенфика например ще получат съответно 28,8 млн. и 27,7 млн. евро само от коефициент, а като прибавим другите фиксирани суми, първоначалният им приход ще набъбне на около 45 милиона. Моралният проблем е очевиден, тъй като визираните клубове взимат космически бонуси, без на практика да са си го заслужили на терена в битка с най-добрите на континента.
Обслужването на интересите на едрите играчи продължава и по линия на Лига Европа, където е още по-фрапантно.
Там също е въведен "коефициентен бонус", но "акциите" са около 15 пъти по-малки в сравнение с Шампионската лига. Една се "търгува" срешу 71 430 евро, т.е. дори най-висококласираният (Челси) ще получи 3,42 млн. евро. С други думи само последните 3 отбора от групите в ШЛ ще вземат по-малко от лидера в ЛЕ.
Дали от страх от все по-засилващите се слухове за отцепване на големите клубове в собствена Суперлига или просто от желание за запазване на статуквото, УЕФА окончателно хлопна вратата под носа на "обикновените". В кръга на богоизбраните достъпът е забранен и, ако някой все още не го е разбрал, е крайно време да си отвори очите.
