Ако сте футболен фен, няма начин да не сте чували за Уулвърхемптън Уондърърс. Основан преди 140 години, отборът днес играе в Чемпиъншип, второто ниво на професионалния футбол в Англия.
Но през 1954 г. Уулвс, или още „вълците”, са провъзгласени за неофициални световни шампиони. И именно един техен мач срещу Хонвед (Будапеща) на стадион „Молиню” става една от причините да бъде основана Купата на Европа, предтеча на днешната Шампионска лига.
Каква е историята?
В началото на 50-те години футболна Англия се излага по най-гръмкия начин на международното поле. На Световното в Бразилия през 1950 г. създателите на играта падат не само от Испания, а дори и от САЩ (0:1), и отпадат рано от турнира.
След това идва митичният мач Англия – Унгария от 25 ноември 1953 г. На „Уембли” смелите маджари, начело с Ференц Пушкаш, бият с 6:3 в двубой, който според „Гардиън” е съдържал „най-хубавият= офанзивен футбол, игран някога на британска територия”. Всички издания го определят като Мача на века. Няколко месеца по-късно англичаните гостуват в Будапеща, където са разгромени с 1:7.
На Световното през 1954 г. Англия отпада в четвъртфиналите от Уругвай (2:4), докато унгарците стигат чак до последния двубой за титлата. Считани за най-силни в света, за тях не би трябвало да имат проблеми със Западна Германия. Но във финала, известен още като Чудото от Берн, немците грабват трофея с победа с 3:2.
През същата тази 1954-та военният Хонвед (Будапеща), който е в основата на унгарския национален тим, печели за четвърти път шампионската титла на страната си. А за зимата е предвидено голямо турне в Европа. Сред срещите в афиша е и тази с английския първенец Уулвърхемптън, насрочен за 4 декември. Изминала е година от онзи Мач на века на „Уембли”, завършил 6:3 за унгарците.
Въодушевени, медиите в Англия успяват да внушат, че това е моментът да се вземе реванш за позорната загуба. Аргументите са, че капитан на „вълците” е Били Райт – същият, който води Англия с лентата в онази кошмарна вечер на „Уембли”. А в Хонвед играят Пушкаш и още петима, участвали в този двубой. Рой Суинбърн, нападател на Уулвс, свидетелства: „Никога преди това не е имало толкова чест, заложена в краката ни…”
Така, с помощта на пресата, е внушено на всички, че мачът се явява нещо като колосален сблъсък между двата най-добри отбора от Англия и останалия свят.
Полудяването е толкова голямо, че дори „Би Би Си” решава да излъчи пряко по телевизията второто полувреме. Подобна привилегия в онези години има само един-единствен мач на Острова – финалът за Купата на Англия.
Но на почивката няма радостни новини за английските запалянковци, тъй като маджарите водят 2:0 с голове на Момчето със златната глава – Шандор Кочиш – и Ференц Махош. На трибуните на стадион „Молиню” 55 хиляди зрители са оклюмали. В този момент обаче мениджърът на Уулвс Стан Кълис разпорежда да започне поливане на игрището с вода. Нищо, че е валяло в продължение на цели четири дни.
„Помня, че помагах с единия от маркучите. Ако на Кълис не му беше дошъл на ума този номер, Хонвед щеше да победи с 10:0”, разказва прочутият треньор Рон Аткинсън, по онова време юноша на Уулвърхемптън, ангажиран да връща топките.
Номерът с наводненото игрище проработва, тъй като унгарците играят много комбинативен футбол. Но само на сух терен, а не в подобно мочурище. На помощ на англичаните идва и местният арбитър Рег Лийф, който малко след антракта свири много спорна дузпа. Джони Хенкок бие точно и резултатът вече е намален.
Джефри Грийн, специален пратеник на „Таймс”, пише: „Малко по малко Уулвс се върнаха към живота. Тичаха много и изглеждаше, все едно са доста повече от унгарците на терена. А самият терен вече беше станал на дебела лепкава кал. От трибуните на „Молиню” се чуваха ураганни скандирания, призоваващи към битка на живот и смърт”.
И футболната смърт на унгарците настъпва около четвърт час преди края. Само за две минути Суинбърн забива два пъти топката в мрежата им. Уулвс – Хонвед 3:2!
Питър Уилсън развълнувано предава за „Дейли Мирър”: „Вероятно никога през живота си няма да видим такова чудо. Или, ако все пак някога гледам нещо подобно, едва ли ще ми остава много живот…”
И понеже вече стана въпрос, че на този двубой се гледа като на сблъсък между двата най-добри отбора на Англия и останалия свят, ден по-късно „Дейли Мейл” излиза със заглавие: „Шапки долу пред Уулвс, световните шампиони!”
Само че от останалата част на Стария континент се раздават недоволни възгласи. Някой се сеща, че не чак толкова отдавна Хонвед е загубил от Партизан в Белград. Защо тогава на югославяните не е присъдена световната титла? Други отбелязват, че едва ли на такова тресавище като „Молиню” през второто полувреме може да се реши спор за подобен трофей.
Разбира се, решението идва от Франция – страната, която основава всички големи спортни институции и първенства. Барон Пиер дьо Кубертен създава МОК и олимпийските игри, Жюл Риме полага основите на ФИФА и световните първенства по футбол, а Анри Делоне създава УЕФА, която по-късно ще организира европейските шампионати.
Сега Габриел Ано, бивш футболист и треньор на френския национален отбор, а понастоящем журналист в спортния вестник „Екип”, лансира официално идеята да се сформира един истински международен турнир за клубове. Според него въпросът дали Уулвърхемтън е наистина чак толкова непобедим може да се реши само ако се проведе и ответен мач в Будапеща.
„А има и други отбори с висока международна стойност, като Реал и Милан например. Затова ще опитаме да лансираме идеята за създаване на клубен турнир. Ако не световен, то поне в Европа”, пише прочутият Ано на страниците на „Екип”.
Французинът среща подкрепа и от английска страна. Дезмънд Хакет от „Дейли Експес” коментира следното: „Не изглежда чак толкова трудно да се организира нещо като европейска купа за клубове. Вече има самолетни полети навсякъде. Нека съберем шампионите на всички страни от Европа и да играят на директно елиминиране. Представяте ли си какъв футболен бестселър ще се случи: Уулвс, Селтик, Хонвед, Динамо, Аустрия, Милан, Кайзерслаутерн и Расинг в един и същ турнир!”
Въодушевени, големите европейски отбори подкрепят идеята. Знаменитият бос на Реал – Сантяго Бернабеу – пръв пише, че застава зад новия проект.
След бързи консултации между ФИФА и учредената съвсем скоро европейска централа УЕФА е утвърден и регламентът. А на 4 септември 1955 г. в Лисабон Спортинг и Партизан завършват 3:3 в първия официален мач за Купата на Европа, както е кръстен турнирът. Точно девет месеца след онзи двубой на „Молиню”, от чиято кал се ражда идеята!
