В Лудогорец има доста пробойни и те си проличаха, но сериозните отбори успяват да преодолеят тези ранни кръгове въпреки някои фактори срещу тях: като например форсирана подготовка, незавършена селекция, пренасищане от титли и т.н. Срещу Жалгирис разградчани заиграха своята игра чак през второто полувреме на реванша и в случая това беше достатъчно за класиране – което също е белег на големите отбори. Даже критиките, отправяни към „орлите”, са единствено според вдигнатата от тях летва през последните години.
Апоел Беер Шева няма да е приятен противник за Лудогорец в следващата фаза. Израелците вкарват много и защитата на българския шампион отново ще си има проблеми. От една страна, шампионите трябва да отстраняват такива отбори, когато се целят в нов европейски поход, но от друга, Лудогорец не е в най-доброто си състояние и без бързи действия за селекцията и спешно подобряване на формата го очакват тежки моменти. Просто календарът е такъв, че важните мачовете са още в началото на кампанията и тук мобилизацията трябва да е максимална.
Левски можеше да загуби катастрофално при домакинството си на Хайдук, но късметът покри тима в доста ситуации, преди Сержиу Буш да открие резултата. Хърватите обаче взеха своето и накрая се случи най-логичното предвид играта на двата отбора.
Но за този съвсем нов тим на Левски това не е нещо срамно. Част от футболистите на „сините” тепърва се запознаваха на терена, докато се опитваха да направят някоя смислена комбинация в противниковата половина. Е, не създадоха почти никакви положения в двата мача, но тепърва започват опитите да бъде съставен отбор от събраните футболисти. А истинската цел на Левски е да може да се представи много по-силно в Европа догодина.
След снощния мач Левски може да бъде критикуван за какво ли не. Някои от новите попълнения никак не впечатляват и проблемите им не са само физически, както се опитва да ги изкара ръководството: Цветкович асистира за гола, но отново беше слаб в защита, а е единственият десен бек в отбора. Нелуц Рошу е анонимник в халфовата линия с незначителен принос в защита и атака, докато несъвършенствата на „старите” играчи като Пиргов, Нар и Бабатунде вече са до болка известни на феновете.
Треньорски грешки също не е трудно да бъдат намерени. Митов можеше да действа доста по-смело, като пусне Сержиу Буш от първата минута - защото се видя, че румънецът внася доста по-голямо напрежение пред вратата на Хайдук от който и да е свой съотборник. Така и Мапуку щеше да получи повече свобода, вместо и в двата мача да хаби силите си в гонене на безнадеждни топки. Но и без да се спестяват критиките, е редно Левски да получи поне няколко месеца време да отбележи прогрес с новите футболисти.
Ботев изигра такъв мач, какъвто рядко се вижда от български отбор в Европа срещу какъвто и да е съперник. А отсреща бяха Бейтар, третите в израелското първенство, които дори само с играта си в първия мач загатнаха на какво са способни. „Канарчетата” не само се представиха по-добре в защита от предишния мач, но разгръщаха атаките си по още по-разнообразен начин и създаваха положения от всякакви позиции. С нестандартните си футболисти в офанзивен план Ботев е атрактивен за гледане и винаги може да избухне, а този път шоуто водеха не само Неделев и Косоко. Ако отборът продължи да играе така, може да затрудни почти всеки отбор в Лига Европа – затова сега еуфорията е оправдана.
В момента най-важното изглежда Ботев да продължи да играе освободено и с настроение. Срещу Бейтар двубоят протече идеално от самото начало и затова футболистите показаха на какво са способни. Мачът с Пирин за първенство (загуба 0:1) обаче показа колко различно лице могат да имат "жълто-черните". Срещу следващия съперник в Европа - Маритимо - вероятно ще е по-трудно, най-малкото защото португалците няма да си позволят да подценят дори минимално българския отбор. Но в ролята на аутсайдер, който няма какво да губи, Ботев би могъл да продължи със запомнящите се мачове.
