Във вторник вечерта Шампионската лига определено не разочарова и ни предложи вълнуваща доза футбол на най-високо ниво.
Не липсваха незабравими моменти (като първия гол на Меси за ПСЖ), драми и обрати (като на Милан - Атлетико Мадрид), голови фиести (Порто - Ливърпул) и смайващи сензации (загубата на Реал Мадрид от Шериф).
В мегасблъсъка на вечерта Пари Сен Жермен победи Манчестър Сити с 2:0 на "Парк де Пренс" с голове на Идриса Гей през първото и Меси през второто полувреме.
И докато повечето погледи бяха насочени към Париж, рекордьорът по трофеи в надпреварата Реал Мадрид някак успя да се провали на "Бернабеу" срещу пълния дебютант Шериф Тирасол и да отстъпи с 1:2.
Порто още веднъж отнесе разгром от Ливърпул и загуби с 1:5 на свой терен, а дузпа дълбоко в добавеното време донесе успеха на Атлетико Мадрид с 2:1 на "Сан Сиро".
В Милано домакините играха с човек по-малко още от 29-ата минута и водеха в резултата 6 минути преди края, но късната драма и несправедливо отсъдената дузпа ги оставиха без спечелена точка в група B.
Разбира се, след всичко това е време за анализи. Ето 5 основни извода, които можем да направим от видяното в Шампионската лига във вторник:
1. Меси дочака своя миг, но все още не е пълноценен в новия си отбор
263 минути изигра Лионел Меси с екипа на Пари Сен Жермен преди да открие головата си сметка за едва втория отбор в клубната си кариера.
Това не е много време на футболния терен, но при фигура като Меси очакванията са направо нереални и напрежението се усещаше. Беше време той да покаже магията си и го направи в типично свой стил, с пробив, двойно подаване и идеално изчислен удар с левия крак.
Епизодът се превърна и в най-обсъждания момент от богаташкия сблъсък между ПСЖ и Манчестър Сити.
Голът ще донесе известно спокойствие, но определено не решава проблемите в може би твърде бляскавата нападателна линия на отбора.
Преди да отбележи, Меси беше почти незабележим на терена и беше твърде изолиран от действията на своя тим в предни позиции. А когато ПСЖ не владееше топката и трябваше да се отбранява (което се случваше в голяма част от мача), аржентинецът беше безполезен.
Триото Мбапе-Неймар-Меси е като излязло от футболна приказка, но все още изобщо не работи така, както би трябвало. Може би проблемът е, че в тази тройка от свръхталанти, всеки иска да бъде водещата фигура и никой не е готов да приеме поддържаща роля.
Затова поне единият е излишен и най-вероятно ще трябва да си тръгне. Очаква се това да бъде Мбапе - Реал Мадрид вече го чака през следващото лято. Но проблемът е, че именно французинът в момента е най-впечатляващ и най-перспективен от триото.
2. Парижани доказаха отборния си потенциал
ПСЖ е заклеймяван от критиците като сбирщина разглезени звезди, неспособни да сформират наистина силен тим.
Срещу Сити обаче отборът доказа, че притежава характер, отборен дух, задружност и готовност за саможертва. В дълги периоди домакините трябваше да се защитават, да играят без топка и да се справят с жестоката преса на английския шампион - и го направиха.
При Маурисио Почетино Пари Сен Жермен проявява дисциплина, отдаденост и работливост. Проявяваше ги и преди това при Томас Тухел, затова в последните две години достигна финал и полуфинал в Шампионската лига.
Големите герои срещу Сити не бяха звездите в нападение (макар че Меси ще превземе всички заглавия), а бяха хора като Ашраф Хакими, Маркиньос, Марко Верати, Идриса Гей с уникалната ефективност в действията си.
За да спечели турнира, ПСЖ се нуждае именно от такива мачове и такива изяви от основните си бойци.
3. Проблемът на Сити е един и същ
За липсата на чистокръвен централен нападател в Манчестър Сити най-вероятно ще се говори цял сезон.
Или поне до януари, когато клубът би трябвало да запълни тази празнина, дори и да не е с най-желаното попълнение в лицето на Хари Кейн.
На "Пард де Пренс" играчите на Гуардиола определено не се представиха зле, имаха преимущество в по-голямата част от мача, пресираха усилено, размениха множество пасове в опасни зони, но нямаше кой да материализира усилията им.
Двете промени в състава, които мениджърът предприе спрямо победата над Челси, не се оказаха сполучливи. Фил Фодън беше заменен от Рахим Стърлинг като фалшива деветка, а Рияд Марез се изявяваше по десния фланг вместо Габриел Жезус.
Изглежда най-вече Жезус липсваше с неговата хибридна роля между чист нападател и крило. Той и Фодън влязоха в игра в късен период от мача и нямаха много време да променят развоя.
По-големият проблем обаче е липсата на физическо присъствие в атаката и когато Фодън се появи и започна да центрира, си пролича, че няма човек, който да се възползва от удобните топки в наказателното поле.
Парадоксално е, че Сити има най-скъпия състав в историята на футбола, но не разполага с нито един истински таран. Най-вероятно това тепърва ще се отразява на резултатите във всички турнири.
4. Шериф показа какъв е смисълът от груповата фаза с триумфа на "Бернабеу"
Трудно е да се намери обяснение как основаният през 1997 г. молдовски Шериф удари Реал насред Мадрид и нанесе на гранда първа загуба през този сезон.
Естествено, фаворитите имаха повече положения на свой терен, но не ги използваха и бяха сурово наказани за грешките си.
Сензация беше дори само фактът, че Шериф вкара първи и че удържа преднината си до почивката.
После Винисиус Жуниор успя да си изпроси дузпа след няколко опита и когато Карим Бензема изравни от бялата точка, победата на Реал изглеждаше формалност. Имаше още цели 25 минути, в които "Белия балет" да потърси втори гол.
Резервата Лука Йович можеше най-сетне да направи нещо значимо в кариерата си в Реал, но пропусна и се стигна до 90-ата минута когато "кралете" заспаха при един тъч и Себастиан Тил се превърна в героя на вечерта с невероятно изпълнение за 2:1.
За европейския гранд вече нямаше време да отговори и кошмарът стана реалност, а още по-уникалното е, че Шериф вече има пълен актив от 6 т. след два мача и води в групата.
Най-вероятно в оставащите 4 кръга нещата ще се развият очаквано и Реал ще продължи напред заедно с Шахтьор или Интер - но именно мачове като този осмислят груповата фаза и участието на по-скромни отбори в нея.
5. Триото на Ливърпул отново действа на най-високи обороти
Прочутото трио в нападението на Юрген Клоп се поразвали през последните 12 месеца и не функционираше така, както предните няколко години.
Причините бяха в ротациите, в някои контузии, в привличането на Диого Жота, който се налага като титуляр, в падналата форма на Садио Мане, в слабата резултатност на Фирмино.
Но сякаш постепенно всичко си идва на мястото. Жота беше титуляр и срещу Порто, но направи няколко пропуска, докато и тримата "оригинални" членове на нападението се разписаха.
Мохамед Салах отбеляза два гола на "До Драгао" и така се записа при голмайсторите в шести пореден мач.
Роберто Фирмино се появи на негово място и също вкара два пъти, а още в края на първата част попадение добави и Мане.
Когато толкова важни футболисти намират най-добрата си форма, сезонът на Ливърпул започва да изглежда все по-обещаващо. А още тази неделя предстои голям мач - срещу Манчестър Сити в Премиър лийг.