Астрафобията е страхът от мълнии или казано с други думи – гръмотевици и светкавици. Страдащите от тази фобия изпитват страх всеки път, когато времето се влоши и в небето започне светлинно шоу. Симптомите могат да включват треперене, ускорен сърдечен пулс и затруднено дишане. Някои хора стигат до абсурдни ситуации в опита си да се "скрият" от бурята – като това да се завият презглава с юргана или одеялото си, или да се скрият под леглото или в помещение без прозорци.
Лази, лази, паяче, макар малцина да те харесват. Аракнофобията е страхът от паяци и други паякообразни. Това е често срещан страх, засягащ между 3,5 и 6 процента от световното население. Страдащите от него се чувстват дискомфортно, ако забележат паяк (дори на снимка, заради това ви го илюстрираме с рисунка) или следа за присъствието на такъв – като паяжина, например. Еволюционната теория предполага, че страхът от паяци се е развил в хората заради някои отровни представители на многокраките. В някои култури обаче паяците са често срещано ястие, което показва, че може би аракнофобията не е причинена от еволюцията, а е следствие по-скоро на културната среда.
Още един много разпространен страх е този от височини. Хората, които страдат от него, ще направят всичко възможно, за да избегнат посещението на високи места. Понякога дори ескалаторите в мола могат да им се сторят предизвикателство, какво остава за поглед през прозорец на 15-ия етаж. При някои тази фобия може да е предизвикана от травматично преживяване, дори в детството, когато разбирането ни за "високо" е доста различно. Възможно е обаче това да е просто начин на организма да ни предпази от опасността от падане, което често има фатални последици.
Стигаме и до страха от летене, който държи мнозина далеч от самолети. Той се проявява на различни нива – от обикновен дискомфорт при полет до по-сериозни проявления като ускорен пулс, дезеориентация и дори повръщане. Най-сериозно влияние върху страдащите от страх от летене оказват турболенцията, излитането и лошото време. Възможно е страхът да бъде преборен. Как? С летене, разбира се. Преди това обаче се започва с разговори по темата или опити на страдащия от тази фобия да си представи, че лети. Така в един момент настаняването в самолета вече не изглежда чак толкова ужасяващо.
Връщаме се в животинското царство с офидиофобията или страхът от змии. В случая не става дума за предпазливостта от пълзящите влечуги, поради факта, че някои видове са отровни и ухапването им може да е смъртоносно. Тази предпазливост е просто проява на здрав разум, а офидиофобията е по-тежко състояние, при което човек не може да понесе дори да гледа снимка на змия. Въпреки всичко това е една от най-масово разпространените фобии. Според някои това се дължи на хиляди поколения лош опит на човечеството с отровни змии.
Не, не става дума за страха от големи екрани. Кинофобията е страх от кучета, който често се среща при децата или след травматично преживяване с участието на куче (т.е. ухапване от такова). Подобни случаи понякога оставят човек със страх от кучета за цял живот. В по-тежкото си проявление този страх е не просто недоверие към непознати четириноги, но е ирационален страх от тях, който може да накара човек дори да не се разхожда по дадена улица, защото знае, че в квартала има куче. Проблемът се усложнява допълнително и от това, че това е едно от най-разпространените домашни и улични животни – не само в малките населени места, но и в големите градове.
...или страхът от инжекции. Тази фобия може да накара страдащите от нея да избягват посещенията при лекар и да се противят на поставянето на инжекция дори при наличието на болестно състояние, което изисква това. В някои случаи страхът от инжекции е толкова голям, че при вида им страдащият от фобията може да припадне.
Агорафобията е страх, който човек изпитва при преминаване през открити пространства. Това може да доведе дори до пристъпи на паника. Тази фобия се характеризира със страха на човек, че няма бърз изход от евентуална кризисна ситуация. Така излизането от дома, преминаването през обществени места или тълпи може да доведе до неприятна реакция в страдащия. Този страх може да се развие и в по-късен етап от живота на човек, включително след 30-те му години.
Става дума за вид тревожно разстройство, което се проявява под формата на страх да не се провалим пред други хора или да не бъдем отхвърлени или унижени от тях. Той може да е придружен от различни физически прояви като треперене, повдигане, изчервяване, заекване и други. В много от случаите се развива по време на пубертета. Може да доведе до проблеми в училището и работата, тъй като страдащите от социално тревожно разстройство се опитват да избегнат местата, които могат да провокират паническа атака в тях. Най-често срещаната проява на тази фобия е страхът от публично говорене.
Всички имаме поне един познат, който е маниак на тема чистота и може да мие ръцете си по няколко десетки пъти на ден. Това се дължи на мизофобията – страхът от микроби. Той кара страдащите от него да прекаляват с чистенето и да избягват места и ситуации, които им се струват "мръсни" по техните собствени критерии. Това може да доведе дори до нежеланието за физически контакт с други хора от страх от заразяване с микроби.
Или страхът да бъдеш затворен в тясно пространство или стая. Дори асансьорите могат да събудят този страх в хората. Същото важи за стаи без прозорци и по-малки автомобили – в общи линии всяко място или ситуация, която по някакъв начин е ограничаваща. Според някои изследвания над 5 процента от хората по света страдат от този страх.
Случвало ли ви се е да видите как ято гълъби се вдига с пляскане на криле от някой площад, а жена побягва настрани с писък, макар да е на метри от тях? Това се дължи на орнитофобията или ирационалния страх от птици. Страхът от пернати може да предизвика сърцебиене, задух и виене на свят. При някои хора проблемни са само хищните птици, докато други намират за отблъскващи дори домашните кокошки. И тук най-често причината за възникване на страха е травматично изживяване с пернато животно, а не "Птиците" на Хичкок.
