През годините на Втората световна война се правят огромни пробиви в различни технологични сфери не само защото всички воюващи сили влагат много средства, но и защото в търсене на все по-добри оръжия се пробват различни доста неортодоксални идеи. В края на 30-те години аеродинамика Чарлс Цимерман, който работи в американската самолетостроителна компания Vought, започва да проектира концептуално нов тип самолет. Той няма тяло (фюзелаж) и крило в класическия смисъл на думата, а наподобява на сплескан диск. Тази аеродинамична схема обещава да дава висока скорост и висока маневреността едновременно.
През 1942 г. е построен и облетян технологичен демонстратор на концепцията на Цимерман. Машината става известна като V-173 и получава прозвището „Летящата палачинка”. Изпитанията са обнадеждаващи и даже започва да се работи по пълномащабен изтребител изпълнен по тази схема. Но краят на войната и преминаването към реактивна тяга слага край на летящите палачинки.
Днес Lockheed U-2 може да не изглежда нищо особено, но в средата на 50-те години на миналия век е сред най-сериозно пазените тайни на САЩ. По това време има сериозна нужда от провеждане на разузнавателни полети дълбоко в територията на СССР, но съветската противовъздушна отбрана става все по-добра и подобни полети с наличните тогава разузнавателни самолети са чисто самоубийство.
ВВС на САЩ стигат до извода, че ако разузнавателната машина лети на височина от около 20 000 м, тя ще е напълно неуязвима за тогавашните изтребителите. Конструкторът Кели Джонсън от компанията Lockheed предлага своя проект, който представлява малък и лек самолет с огромно крило. Проектът му е отхвърлен от ВВС, но директно е взет от ЦРУ, които плащат създаването на машината получила невзрачния индекс U-2. Самолетът става причина да се създаде и знаменитата „Зона 51”. ЦРУ има нужда летище далеч от любопитни погледи, където да тества разузнавача. Избрано е изоставено летище около пресъхналото езеро Груум в Невада. Така се поставя началото на един от най-секретните изпитателни центрове в САЩ.
U-2 върши не малко полезна работа на ЦРУ, но бързо става ясно, че машината далеч не е невидима, въпреки голямата височина на която лети, а сваляният на 1 май 1960 г. самолет на Франсис Гари Пауърс показва, че U-2 също не е и неуязвим.
Още от 1957 г. ЦРУ започва да финансира разработката на високоскоростен разузнавателен самолет, който трябва да е труднозабележим за радарите. Три години по-късно на Lockheed са поръчани 12 броя от новия А-12, който трябва да лети със скорост от 3500 km/h на височина от 29 000 m. Машината полита през 1962 г., но бързо става ясно, че няма да може директно да лети над съветска територия, защото зенитните ракети на СССР могат да поразят дори самолет, който лети по-бързо от куршум на ръба на атмосферата.
ЦРУ ползва своите А-12 до 1968 г. Междувременно е финансирана преработката на модела в стандартен стратегически разузнавателен самолет, който да се използва от ВВС на САЩ. Така се появява и SR-71 Black Bird, който остава на въоръжение от 1966 до 1998 г. и държи редица световни рекорди за скорост.
Още един опит на авиоконструкторите да постигнат радикално по-добри летателни характеристики чрез странно изглеждащи конструкции. През 30-те години на миналия век американецът Джак Нортроп започва да работи по концепцията за т.нар. „летящо крило”. При него самолетът наподобява огромно крило, като липсва класическото тяло и опашна част. На теория „летящото крило” трябва да лети по-далеч и да носи по-голям боен товар от стандартен самолет, като всичко това се постига при много по-компактна конструкция.
Тези ползи най-добре биха били усетени при създаването на бомбардировач и през 1941 г. Нортроп получава поръчка за създаването на стратегически бомбардировач изпълнен по схемата „летящо крило”. Първият XB-35 полита през юни 1946 г. Година по-късно ВВС на САЩ дават поръчка за преработка на проекта за задвижване с реактивни двигатели.
Машината страда от много технически дефекти, а по-конвенционалните конструкции, като B-36 дават достатъчно високи характеристики и работата по летящото крило на Нортроп е спряна.
През април 1980 г. Джак Нортроп е вече на 84 години и отдавна не е начело на компанията, която е основал и която носи неговото име. Старецът получава специално разрешение да види работата по новия стратегически бомбардировач, който се създава за ВВС на САЩ в Northrop. Това е бъдещият B-2 и по онова време за съществуването му знаят малцина.
B-2 е показан за първи път пред публика през ноември 1988 г. и полита осем месеца по-късно. Машината също е създадена по схемата „летящо крило”, но е значително по-модерна от конструкциите на Нортроп от 40-те години и е трудно забележима за противниковите радари (т.нар. технология „Стелт”). В-2 остава на въоръжение във ВВС на САЩ и днес, и се планира да остане на въоръжение още дълги години.
Войната във Виетнам показва, че тогавашните ударни самолети са много уязвими за противниковите зенитни ракети. Концепцията за намаляване на радарната забележимост чрез разсейване на радарните вълни, които облъчват самолета, се появява горе-долу по същото време.
Американската компания Lockheed получава поръчка да разработи трудно забележим ударен самолет и като част от тази работа трябва да построи и два технологични демонстратора, които да докажат валидността на концепцията. Проектът става известен, като Have Blue, а през декември 1977 г. е тестван в пълна тайна и първият прототип.
Проектът Have Blue води до създаването на пълномащабен нискозабележим ударен самолет, който става известен под индекса F-117. Първият самолет от този тип полита през 1981 г., а две години по-късно е достигнато първоначално ниво на бойна готовност. Интересното е, че към това време F-117 е абсолютно секретен и официално дори не съществува. Полетите с бойната машина се извършват основно нощем от отдалечената пустинна авиобаза Тонопа в щата Невада. Черните ръбати машини стават част от фолклора в Невада и често се свързват с появата на НЛО.
F-117 е разсекретен чак през 1988 г., когато на американската публика са показани първите му неясни снимки. На следващата година F-117 е използван в бой в Панама, а след 1991 г. е хвърлен срещу Садам Хюсеин, където успява да разгърне пълните си възможности. Авангардната някога машина бързо започва да остарява и през 1999 г. един такъв F-117 е свален над Сърбия. Официално този самолет е свален от въоръжение през април 2008 г., но неофициално все още лети от „Зона 51” в рамките на различни изпитателни програми.
Have Blue далеч не е единствената изпитателна програма, която тества ниско забележими технологии през 80-те в САЩ. В началото на 80-те Northrop работят по създаването на ниско забележим самолет, който може да лети над противникова територия и да предава в реално време информация за предвижването на войските му.
Tacit Blue, или както е по-известен „училищният автобус за извънземни”, полита през февруари 1982 г. и в следващите три години навърта 250 часа във въздуха. Наблюдателното оборудване е оценено много високо, но самолетът е един от най-лошите създавани от американската самолетосроителна индустрия. Програмата е прекратена през 1985 г. в полза на по-конвенционални средства за наблюдение. Tacit Blue е разсекретен едва през 1996 г.
Ето истинска летяща чиния, но със земен произход. Апаратът, който е известен като Avrocar, е създаден от канадската компания Avro Canada и цели да се възползва от „Ефекта на Коанда” (някой тела със специфична форма имат свойството да се оптичат равномерно от струино обвиващият ги флуид и благодарение на формата си да създават подемна сила). Това трябва да спомага за вертикалното излитане и кацане на апарата и свободния му полет в три измерения като вертолет.
Първоначално Avro Canada искат да направят бойна машина, която да има характеристики на изтребител, но постепенно намаляват целите си и се съсредоточават в създаването на малък апарат, който да се предвижва близо до повърхността и да се използва от армията, като летящ еквивалент на джипа.
През 1961 г. проектът е прекратен, след като генерира прекалено много трудно решими технически проблеми.
През 1996 г. Boeing тества съвсем малък самолет, който кръщава Bird of Prey. Изпитанията се финансират от компанията и целят създаване на методи за намаляване на забележимостта не само за противниковите радари, но и във видимия електромагнитен спектър, чрез адаптивна боя, която се променя съобразно обкръжаващата я среда. Неортодоксално изглеждащият самолет прави 40 полета до 1999 г., когато изпитанията приключват. Проектът е разсекретен през 2002 г.
X-47B е развитие на по-ранния проект X-47А, който се използва за технологичен демонстратор, за създаването на ниско забележим боен безпилотен апарат. При X-47B целите отиват още по-високо, защото машината трябва да може да излита и каца от палубата на самолетоносач.
Построени са два такива изпитателни апарата, първият от които полита през 2011 г. На 17 май 2013 г. безпилотният апарат излита от палубата на самолетоносача USS Bush и се приземява на сушата. На 10 юли същата година апаратът излита от сухоземна база и каца на палубата на същия самолетоносач. През април 2015 г. X-47B изпълнява напълно автоматизирано дозареждане във въздуха.
Финансирането на работата по изпитателния апарат е прекратено, но той може да стане основа на бъдещ ниско забележим ударен апарат, който да лети от американските самолетоносачи.
В началото на 90-те Lockheed Martin работят по проект за създаване на ниско забележим безпилотен апарат, който да „виси” на голяма височина над бойното поле и да предава незабелязан информация за предвижването на противниковите сили. Дронът RQ-3 DarkStar полита през март 1996 г. При вторият полет обаче апаратът се разбива и през 1998 г. е създадена подобрена версия на машината. Година по-късно програмата е официално прекратена, но има индикации, че RQ-3 продължава да лети още няколко години, включително и при инвазията в Ирак през 2003 г.
Този апарат също е създаден от Lockheed Martin. Разработката на RQ-170 преминава в пълна тайна и дори днес не е известно много за този ниско забележим разузнавателен апарат. През 2007 – 2009 г. упорито се говореше, че от летището в Кандахар, Афганистан лети безпилотен апарат изпълнен по схемата „летящо крило”. Тогава машината е нарешена „Кандахарското чудовище”. Появилите се ясни снимки на апарата принуждават ВВС на САЩ да признаят, че притежават апарат, който се нарича RQ-170 Sentinel, но не дадоха повече подробности за него.
На 4 декември 2011 г. една такава машина пада в Иран и тогава светът за първи път разгледа отблизо „Кандахарското чудовище”.
На 10 март 2014 г. авиационният фотограф Стив Дъглас заснема над Амарило, Тексас три апарата, които летят на много голяма височина в строй. Машините имат триъгълна форма и ако се съди по комуникацията им със службите за ръководство на въздушното движение, те се управляват с човек на борда и не са безпилотни.
Журналисти от авторитетното издание Aviation Week & Space Technology разследват случая и установяват, че в този ден над Тексас не е летял нито един от познатите американски военни апарати с триъгълна форма.
Точното естество на забелязаните над Амарило машини в момента е неизвестно, но се спекулира, че е възможно да са технологични демонстратори, свързани с програмата за създаване на нов стратегически бомбардировач за САЩ.
През 80-те години на миналия век Пентагонът желае да получи боен вертолет, който да може да остава незабелязан на бойното поле. От машината се иска не само да е труднозабележима за противниковите радари, но и да е значително по-малка, безшумна и да излъчва по-малко топлина.
През 1991 г. съвместното предприятие между Boeing и Sikorsky е избрано да създаде машината, която получава името RAH-66 Comanche. Пет години по-късно вертолетът полита за първи път и поразява с авангардния си вид.
Изпитанията на тихия черен вертолет, които текат в различни краища на САЩ, пораждат не една и две конспиративни теории. През февруари 2004 г. обаче програмата е прекратена, защото войните в Ирак и Афганистан показват, че въоръжените сили на САЩ имат нужда от нещо напълно различно.
На 2 май 2011 г. светът се занимава с успешния рейд на американските специални части, при който е ликвидиран Осама бин Ладен. За авиационните ентусиасти и специалисти далеч по-интересна бе информацията, че при операцията е използван нов транспортен вертолет, при който са вложени технологии за намаляване на радарната забележимост и шума.
Всичко това нямаше да е известно, ако по време на акцията един от тези тайнствени вертолети не беше аварирал в имението на Осама, след което бе взривен от американските спец части. Странните му останки бяха заснети на следващия ден от стотиците журналисти, наводнили района.
Днес, почти пет години по-късно, е известно безкрайно малко за този вертолет. Смята се, че е силно модифицирана версия на стандартния транспортен вертолет UH-60 Black Hawk, но потвърждение за това липсват. А и Пентагонът не смята да разкрива информация за високотехнологичните си играчки.
Дълги години се разпространяваха конспиративни теории, че САЩ притежават военна совалка, която може да се използва за специални операции в космоса. През април 2010 г. ВВС на САЩ изстреляха в космоса точно такъв автоматичен апарат, който носи индекса X-37B. Той се изстрелва с ракета и се приземява автоматично като самолет.
До момента са изпълнени три полета с машината, а четвъртият тече в момента. Всеки от тези полети продължава месеци. Третият полет започна на 11 декември 2012 г. и приключи на 17 октомври 2014 г. след рекордните 675 дни на орбита.
Аматьори астрономи съобщават, че X-37 нееднократно изменя орбитата си, но какво точно прави апаратът в космоса е неясно. ВВС на САЩ се ограничават само със сухи съобщения, че машината тества различни технологии, включително и такива за изработване на космически апарати за многократно използване.
