Те са говорещите глави от сутрешните блокове. Те са фалцетът и сопраното на парламента. Те са живият плет зад широкия гръб на Бойко Борисов. „Оратори, агитатори, въздухоплаватели, генерали и съдържатели на локали". Бивши и бъдещи държавни ръководители, тежката артилерия, блясъкът на чистия герберски ум.
Оцелелите след година и половина властова диета сега се готвят да заемат старите си позиции. Този път Бойко Борисов обеща, че лично ще пресее кандидатите за слава, така че да няма неприятни изненади като Филип Тефтерчето, Емо Фаса, Малката тухла, и други резерви от дългата скамейка на ГЕРБ.
Като премиер Бойко Борисов до последно се запознаваше със своите собствени (както обича да ги нарича) народни представители - обикновено по проблематични поводи. Той имаше оправдание през 2009 г. Тогава парламентарният успех го връхлетя с такава скорост, че се наложи спешно да съставя „A" отбор, в който влязоха и професионалисти, но и хора на случаен принцип, минали през фейс-контрола на Цветан Цветанов.
Така например джи-пито на Борисов - Лъчезар Иванов - стана председател на Комисията по здравеопазване, а Красимир Велчев се преквалифицира от тенис-партньор на кортовете в Банкя в съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Балдъзата на Мирослав Найденов - Даниела Дариткова - влезе в парламента, същото се случи и с младия Светлин Танчев - брат на зетя на Маргарита Попова. Валентин Радев - съпругът на съветничка от СОС, се издигна до зам.-министър на отбраната, а съседът на Цветан Цветанов - Станимир Флоров тръгна да чупи гръбнака на организираната престъпност.
На всеки сравнително кадърен професионалист в ГЕРБ се падаха по три лъчезарни мозъка, двама носачи на чували с бюлетини и поне един лобист на бизнеси с акцизни стоки.
По-адаптивните решиха проблема с липсата на политическа самостоятелност чрез обилни медийни изяви и заглушаване на опозицията. Те останаха признателни и днес са на първа линия в управленския отбор на партията. Ето някои от тях:
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ
Абсолвентът от Школата за висша летателна подготовка в Уляновск беше съпредседател на ПГ на ГЕРБ в миналия мандат. Автор е на златното правило в политиката в ГЕРБ, че „един грам лоялност се равнява на килограм интелект".
Само той като пилот на герберския самолет си знае какво му е струвало да укротява депутатските бесове, но явно не му е било лесно, след като роди идеята за задължителен психотест на всички изборни позиции - от кметове до депутати. Или още по-милиционерското предизвикателство за политически детектор на лъжата.
Красимир Велчев ще остане в историята на парламентаризма и с настояването да се приеме Закон срещу клеветата, като превенция срещу компроматите в предизборната кампания. В опита си да защити идеята на Симеон Дянков за данък върху депозитите, се учуди как така статистиката отчита увеличаване на банковите влогове, щом неговите намаляват. Тогава обяви още, че с данъка щяло да се спре облагодетелстването на „хората, които не искат да работят".
С това прозрение си заслужи „номинация" за Нобелова награда за икономика лично от Иван Костов.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
От юрисконсулт на психодиспансера в Русе - до министър на здравеопазването „по спешност". Десислава Атанасова преизпълни кадровата си програма-максимум още преди да навърши 33 години. Само за да запише четвъртия по ред неуспешен опит за здравна реформа, гарантирана от ГЕРБ.
Една година Атанасова запълваше липсата на политическа посока чрез лексиконни интервюта с рецепти за миш-маш и безбрежни детски спомени, и спорадично притопляне на идеите на предшественика си д-р Стефан Константинов.
Десислава Атанасова ще се запомни с опита си да допринесе към юриспруденцията, като забрани на гражданите с неплатени здравни осигуровки да се разпореждат с имуществото си. И разбира се - с включванията в досадно шумния дебат „за или против" забраната за пушене на закрито - вечният вътрешен антагонизъм в ГЕРБ между тютюнево-ресторантьорското лоби и изкушението да изпълнят със съдържание онази част от името на партията, засягаща „европейското развитие на България".
В завещание от предшественика си получи три безценни съвета: да не опитва да прави големи реформи в здравеопазването, да не гледа в канчето на фармацевтичните фирми, ако не пие от него, и на големите хора да казва "да". И една молба от наследничката си - Таня Андреева - да спре да нарича здравните работници свои колеги...
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
„Г-н Главчев, мисля, че задавам много прост въпрос и вие нещо сложно отговаряте. А не сте такъв човек"...
Двусмислената реплика се отнася до зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев и е авторство на журналиста Кирил Вълчев, който въпреки професионалния си опит не успя да изтръгне от него конкретна позиция по нито един въпрос в продължение на 18-минутно интервю след Евроизборите.
Главчев е универсалният говорител на ГЕРБ по целия медиен конспект. Затова често му се налага да говори, без да казва нищо, за да не рискува да изпадне в несъответствие с логиката на партийния си лидер. В 41-то Народно събрание оглави анкетната комисия „Хохегер" и парламентарното звено за надзор на уж независимата ДКЕВР. Заради това че държеше Ангел Семерджиев на къса каишка, Главчев получи символично признание от Бойко Борисов - беше номиниран за министър на енергетиката в едноминутния (нереализиран) мандат на ГЕРБ след подадената оставка през февруари 2013 г.
Въпреки че се води за един от финансовите експерти в парламента, по-често ще го забележите с упражненията му по политическа сатира, а не с остра като бръснач критика на фиска. Във втория си законодателен мандат той се превърна в генератор на ефектни фрази и пародийни прояви.
Наричаше Мая Манолова „радиоточката на БСП", поздравяваше Пламен Орешарски със „златния медал от олимпиадата по дебелокожие и наглост", кръстоса по диагонал пленарната зала с кашонче с надпис „Дрегер", докато левият депутат Христо Монов изнасяше поредната си артистична реч от трибуната, а и порицава парламента, който излъчвал сериозна нестабилност и с лъчите от нея изгарял всички институции, включително правителството, макар то да ползвало слънцезащитен крем...
Дори Главчев ще се съгласи, че диалектиката на сутрешните блокове не е наследството, с което един уважаващ себе си политик би искал да остане в историята.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
Тя е секретар на парламентарната група на ГЕРБ, а в партията отговаря за деликатната линия на етническото многообразие. Караянчева си приписва като лична заслуга факта, че кърджалийският кмет Хасан Азис спечелил поредния си мандат с малко над 50%, а не със 70 на сто като в предишни години.
В типичния си джентълменски стил Бойко Борисов гарантира за нея, като поиска прошка от мъжа й на предизборен концерт в родното Кърджали заради тиражираните слухове, че била любовница на Цветанов.
За всяко уволнение на директор в селско училище или на дребен администратор в смесените райони, Цвета Караянчева бие аларма за етнически сътресения. В същото време присъства заедно с депутати от ДПС в българската делегация на конгреса на Реджеп Ердоган в Анкара. А „турското кафе" на Борисов и Местан нарича просто „един жест на толерантност".
Иначе острието на ГЕРБ има слабост към метафоричния изказ.
Неин постулат е, че полифонията било обратното на комунизма (обяснението е, че при полифонията е невъзможно всички ноти да са равни и еднакви по важност). Или че управляващите се усмихвали като от реклама на шоколадови вафли. Или - че политиците и пелените си приличат по едно - трябва да се сменят често, защото започват да се изпускат. Или - че Столетницата била като девица в изповедалня. Или - че коалицията с ДПС била консумиран брак, при който само в БСП не разбрали „че момата не е честна".
За сметка на извънпарламентарната си хиперактивност, Караянчева не може да се похвали с особена законотворческа работа (последно е участвала като съвносител на промени в закона за ветеринарномедицинската дейност, закона за лова и опазване на дивеча и закона за ползването на земеделски земи).
Този съкратен списък не изчерпва кадровата банка на ГЕРБ. Спомнете си неповторимия Валентин Николов, който с магистратурата си по двигатели с вътрешно горене стана шеф на АЕЦ „Козлодуй".
Или председателят на НЗОК Пламен Цеков, прочул се с 8-те си диоптъра късогледство, заради които вкара лобистката поправка „Мери Джейн". В същата каша беше забъркан и депутатът Светлин Танчев, който въпреки скандала и въпреки че се присламчи към Бареков - предизвика съжаление у Бойко Борисов заради изпуснатия млад капацитет.
Да не говорим за Станислав Иванов, който пред зала „Универсиада" влачеше чували с бюлетини от президентските и местните избори. Това не му попречи да излезе сух от ситуацията и днес невъзмутимо да кове опорните точки на ГЕРБ по медиите като народен представител, втори мандат.
Хората, които проявяваха опит за независимост от колективния разум, получаваха разнообразни сигнали за корекция на поведението - от вътрешнопартийно мъмрене, през демонстративно бламиране в парламента, до прокурорски проверки за назидание на по-упоритите.
Тайната на успеха се оказа високият толеранс към конформизма. Да знаеш, че всяко решение под бойкото знаме на ГЕРБ е предпоследно, но да продължаваш да туптиш с неравния пулс на партийния си лидер.
И така - до нови изборни успехи.
