Всяка година руският президент Владимир Путин прави голямо шоу под формата на маратон от въпроси и отговори, който продължава с часове.
През това време държавният глава изслушва оплакванията на хората, обещава да реши проблемите им и обяснява възгледите си по широк набор от теми.
Организаторите имат огромен избор от въпроси, тъй като изпратените запитвания обикновено са над милион. И все пак тази година беше допусната необичайна случка в ежегодното издание на шоуто.
В четвъртък някак си стигнаха до ефир и "неправилни питания", например проблесналият на екрана "Само един въпрос - кога ще си ходите?".
За много чуждестранни наблюдатели в Европа и САЩ Путин изглежда като абсолютен майстор на манипулацията. В Русия обаче нещата не стоят точно по този начин. След близо две десетилетия във властта Путин е подложен на натиск. Руската общественост вече не е толкова впечатлена от самодоволното му поведение на глобалната политическа сцена.
Освен това руснаците започват да губят търпение заради икономическата стагнация в страната, нарастващата бедност, неконтролируемата корупция, репресиите и масовите злоупотреби с власт.
Путин остава на върха и няма непосредствена заплаха за позициите му във властта, но последните събития загатват за потенциален преломен момент.
На много фронтове и в самата Русия, и в чужбина президентът изживява провали и населението на страната, което все повече губи илюзиите си, губи и доверието в държавния глава и е достатъчно разочаровано, за да подлага на открито съмнение авторитета му. Най-малкото, което може да се каже, е, че моментът е тежък за Путин.
Ако погледнем назад, можем да установим, че той вече беляза края на най-успешните си години във властта, резултатите от които със сигурност дават своето отражение по света.
Как изглежда съпротивата срещу Путин в Русия? В забележителен обрат на събитията от последните седмици властите се изправиха срещу толкова голям натиск след арестуването на разследващия журналист Иван Голунов по изфабрикувани обвинения, че в крайна сметка оттеглиха всички обвинения и го освободиха.
В държава, в която журналистите, публикуващи критики към Кремъл, обикновено намират смъртта си, реакцията на правителството пред нарастващата вълна от протести разкрива режим, който се страхува от обществото.
Също толкова забележителен беше ентусиазмът, с който хората се възпротивиха на ареста на Голунов. Журналисти и други руснаци поеха огромен риск като се събраха пред полицията и настояваха за освобождаването му. Три водещи вестника, обикновено верни на Кремъл, публикуваха заглавия на челните си страниците "Аз/ ние сме Иван Голунов".
Путин вероятно се е опасявал да не изглежда слаб, преди да нареди обвиненията срещу Голунов да бъдат оттеглени, но от друга страна има сериозни причини да се притеснява от набиращото все повече смелост население.
Междувременно руската икономика, макар и извън рецесия, почти не отчита ръст. Икономическият бум, който подхранваше популярността на Путин, спадна, след като цените на петрола се сринаха преди две години. Стандартът на живот се понижава и опитите на правителството да ограничи разходите предизвикват предимно гняв.
Миналата година беше прокаран проектозакон за повишаване на пенсионната възраст до малко под средната продължителност на живота за руските мъже и оттогава руснаците протестират с все по-голям плам. Въпреки редовните арести антикорупционните активисти откриват, че техните послания се приемат добре от протестиращите.
Гледката на приятелите на Путин, които се превръщат в милиардери, щеше да се толерира по-лесно, ако животът на обикновените руснаци се подобряваше. Ситуацията в момента не е такава. Някога смелите ходове на Путин засилваха усещането за патриотизъм сред руснаците, но авантюрите на президента в чужбина се отразяват чувствително на бюджета на руснаците.
Растежът тази година се очаква да се задържи скромен - около 1% - като в същото време разполагаемият доход спада.
Правителството планира мащабни инфраструктурни разходи, но комбинацията от корупция и международни санкции затруднява положението. Чуждестранните инвестиции на практика липсват. Санкциите, наложени след анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. и операциите в Източна Украйна, свалят БВП с около 1% по данни на Международния валутен фонд. Но усещането за беззаконие, арестите и корупцията пропъждат инвеститорите.
Икономическата стагнация подкопава някога рекордния рейтинг на Путин. Лидерът, който яздеше с разголени гърди през Сибир, сега има доверието само на 31,7 на сто то руснаците, според държавната социологическа агенция ВЦИОМ. Това е убийствен спад спрямо 71-процентния рейтинг от 2015 г., точно след инвазията в Крим.
След като тези 31,7% бяха огласени по-рано тази година, Кремъл поиска обяснение. Социолозите преразгледаха методологията си и резултатите отново скочиха на 72 процента. Личният рейтинг на самия Путин, който е различен от рейтинга на президентската институция, остава около 60 процента - много приличен, но доста по-нисък от почти 90-процентния рейтинг преди няколко години.
От години руски активисти казват на западните наблюдатели, че тяхната представа за Путин като за зъл гений е неадекватна.
Няма спор, че Путин се намеси в Сирия и спомогна за спасяването на Башар Асад, а неговата агресивна кампания за подпомагане на избирането на Тръмп успя да подведе американските гласоподаватели.
Тръмп не е склонен да критикува Путин и отлага налагането на санкции от САЩ, дори след като Конгресът ги одобри с устойчиво на вето мнозинство.
Но ако Путин е очаквал Тръмп да отмени санкциите, това не даде резултат. Както той заяви пред руските телевизионни зрители в шоуто на въпроси и отговори, "Дори и Тръмп да иска да направи някои стъпки в тази насока... има доста ограничения, произлизащи от други държавни структури."
Ходовете на Путин се провалиха на доста други места.
Миналата година Гърция експулсира руски дипломати като ги обвини в опити за саботаж на плана да се приключи дългогодишния спор с Македония за името й. Този спор блокираше присъединяването на Македония към НАТО, така че Москва не искаше да се стигне до разрешаването му.
Прихванати комуникации идентифицираха агенти на Кремъл, разпространяващи дезинформация и плащащи на гръцки протестиращи с цел да бъде отхвърлено споразумението между Гърция и Македония. Споразумението успя въпреки опитите на Москва. Геополитическата цел на Русия не беше реализирана и заговорът на руското разузнаване се провали.
В Судан се твърди, че Русия е действала активно в края на миналата година в опит да бъдат смазани демократични протести, целящи свалянето на режима на диктатора Омар ал Башир, който скоро преди това посети Кремъл. Документи, публикувани в Лондон от Dossier Center, начело на който стои хвърленият преди време в затвора критик на Путин Михаил Ходорковски, констатират, че свързани с Кремъл лица са съветвали Башир какви мерки да използва, за да овладее демонстрациите.
Експерти казват, че Русия приема Судан като ключов елемент от плана си за разширено влияние и бизнес-дейности в Африка, но планът за спасяване на Башир изглежда все пак се е провалил. Протестиращите успяха да го свалят, но военните остават на власт.
Ако Путин усеща, че хватката му върху властта му се изплъзва, това би могло да повлияе на поведението му в международен мащаб.
Той може да се стреми да си върне влиянието като поднови предизвикателствата към военната сила и влиянието на САЩ, или да даде временно заден ход, фокусирайки се отново върху руските въпроси. Така или иначе, резултатът от действията му ще се усети в Западна Европа, където Москва активно подстрекава разногласия.
Американското разузнаване смята, че Путин все още възнамерява да се намеси в президентските избори в САЩ през 2020 г. Националистическата вълна в Европа издигна на власт политици със сходно мислене, които се стремят да подобряват отношенията с Русия, което може да спомогне за блокирането на всякакви бъдещи ходове на Европейския съюз, които да озаптят поведението на Путин.
Сегашният му мандат продължава до 2024 г. Той има времето и средствата, за да заздрави хватката си, но неговата привидна неуязвимост вече е подкопана, особено в самата Русия.
Почти две десетилетия след като дойде на власт, руснаците са вече нямат доверие в умението му да управлява и се опасяват дали той не е изгубил усета накъде трябва да върви Русия.
Критиците, които успяват да питат по телевизията кога той ще си върви, се чудят дали биха могли да го изтласкат от властта по-рано, или поне да му окажат натиск да проведе така необходимите реформи.
