На 31-ия ден от протеста, статуквото показа признаци на сплотяване, за да печели време.
Този 42-и парламент може да излъчи и повече от едно правителство. За това заявиха (не)зависимо един от друг, в две различни медии, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и заместник-председателят на парламента и депутат от ДПС Христо Бисеров.
Целта - да се продължи, доколкото е възможно - спечелената по всякакви начини власт. План минимум - 6 месеца. План максимум - близо година, до изборите за евродепутати в края на май 2014 г., когато лидерът на БСП Сергей Станишев мечтае да се изстреля като еврокомисар, ако Мартин Шулц оглави Европейската комисия.
Политическите сили в този парламент са наясно, че времето им е преброено. (Разбира се, публично БСП и ДПС демонстрира почти маниакална увереност, че ще надмогнат всякакви протести.)
Затова с всички сили са се вкопчили да не паднат сега и веднага. Помагат им синдикатите - и КНСБ, и КТ "Подкрепа", лансираха предложения, чиято цел е да отложат максимално във времето падането на кабинета и нови предсрочни избори до 1-2 месеца. Помагат им и браншови съюзи, организации и всякакви "обществено ангажирани".
Едни внезапни избори, пореден служебен кабинет би поставил под въпрос един особено важен проект.
Мисията - "Южен поток"
Кое е това толкова значимо нещо, което трябва да се случи до края на 2013 г.? Има един единствен отговор и той е "Южен поток". Газопроводът, за който София протакаше окончателния си отговор до ноември 2012 г., служебният кабинет на Райков поиска нов инвестиционен анализ през април 2013 г., а правителството на БСП и ДПС обеща да ускори максимално преди няколко дни.
Скорошната еднодневна визита на шефа на "Газпром" Алексей Милер накара настоящото управление да обещае, че ще направи каквото трябва, за да забърза проекта и първата копка най-сетне да се случи до края на годината, след като надеждите за юни се изпариха. В "Газпром" са сърдити, че проектът се забавя, а това означава, че крайният срок - 2015-а да потече руски природен газ по тръбата, може и да не бъде спазен.
Почти половината от сумата от 6.7 млрд. евро, предвидена за целия проект, ще остане в България, тъй като тук ще е посрещащият терминал, както и три от общо 8-те компресорни станции на "Южен поток".
Възможно ли е да бъде свършено всичко, което остава, до края на годината? Ако българските институции се организират и работят упорито - да.
Към настоящия момент има едно одобрение от страна на МОСВ на доклада за Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на тръбата, издадено още през май, както и и на доклада за степента на въздействие и съвместимостта на проекта с околната среда.
Преминали са и обществените обсъждания на ОВОС в половината общини, през които ще премине тръбата, общият им брой е 38. На 16 юли предстои обсъждането във Варна - от 10 ч, бул. "Осми приморски полк" № 43, зала "Пленарна".
След като приключат обсъжданията, одобрение е необходимо и за окончателния Подробен устройствен план, а след това и строително разрешително от Министерството на регионалното развитие. Следват процедурите по отчуждаване на земите, през които ще премине газопроводът.
Брюксел - костеливият орех за "Газпром"
В случай че всички тези процедури преминат безболезнено за институциите и съвместното дружество между БЕХ и "Газпром", отговорно за проекта - без обжалвания в съда, София и Москва могат и да се поздравят с първата копка през декември да речем. Година след като край Анапа беше първата копка на целия проект, която ЕС загърби, но България изпрати министър - Лиляна Павлова.
Само че дори и българските министерства, дирекции, общини да козируват и се нагърбят да работят денонощно, има една друга пречка пред проекта, чийто изход е неясен. И костеливият орех е именно в Брюксел, където се водят преговорите и Москва настоява да получи изключение за "Южен поток".
Исканото изключение е Третият енергиен пакет, влязъл в сила от 1 януари т.г., да не се прилага към руската тръба - т.е. 100% от капацитета й да е резервиран за участниците в проекта и да не се допускат трети страни, каквото е изискването на ЕС за либерализацията на енергийния пазар. Този въпрос не е решен. Предвид започнатото от Брюксел разследване на "Газпром" за злоупотреба с монополното си положение в България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Полша, Унгария и Чехия. Няма краен срок за приключване на проверката.
Транзитните такси, за които България си е прехапала езика
Единствено служебният премиер Марин Райков си позволи да намекне публично това, за което мълчаха преди него, мълчат и след него. Лъжата, че България няма да получава транзитни такси за 15 години, докато бъде изплатена тръбата. Лъжата е, първо, че годините ще са много повече, и второ, че не е ясно дали някой от българска страна се е осмелил да преговаря за по-висока от $1.7 такса (за пренос на 1000 куб. м на 100 км), която не е променяна от поне 7 години.
Причината да сме така "задължени" е, че "Газпром" поема финансирането поради сериозната задлъжнялост на българската енергетика.
През април т.г. авторитетното руско издание "Комерсант" отбеляза, че БЕХ ще върне парите чрез приспадане от транзитните такси от $1.7, които са близо два пъти по-ниски от украинските. "Така издължаването ще отнеме повече от 25 години", пише изданието. Киев води трудни преговори за повишаване на транзитните такси, въпреки неотстъпчивостта на Москва, и в крайна сметка успя да договори повишаването им с близо една трета през 2011 г.
Вместо да изтъргува по-добре положението, че Москва реши да строи "Южен поток", за да заобиколи непокорната Украйна, България васално замълча.
Предвид реалната перспектива тръбата през България да надхвърли предварителната - и неокончателна - цена от 3.3 млрд. евро, и запазване на ниските транзитни такси, то за държавата остават косвените ползи: работните места за българските строителни компании, натоварване на пристанищата и закъсалите "БДЖ-Товарни превози". Васалното мълчание на други най-вероятно също ще бъде подобаващо възнаградено.
А се подминава предупреждението на бившия посланик в Москва Илиян Василев, че без приходите от транзитни такси "Булгартрансгаз" - дъщерна фирма на Българския енергиен холдинг (БЕХ), ще фалира. Но и да не фалира, ще натовари бездруго обременената с милиарди дългове българска енергетика.
Извън ангажиментите си по "Южен поток" това правителство няма други сериозни задължения. Освен, разбира се, да изхарчат подобаващо парите от актуализирания (кой знае защо бюджет), за да пробват да си осигурят победа на предсрочните избори. Това Щуката не може да им гарантира.
