В управлението на страната след демократичните промени ми липсва философския поглед. Дразня се като всички от корупцията, от некадърността, от неефективната икономика, от глупавите данъци и налози, от прекаляването с регистрациите и лицензите и после пълното им неспазване, от полицейщината и ченгеджийските манипулации.
Но както знаем от историята, великите управленци винаги са били хора с визия и идеали, а не просто комбинативни гасители на злободневни държавни пожари. Истинските лидери на нацията винаги са мислели за народа си като бащи, като хора, целящи да оставят трайна следа и в съзнанието, не само в джоба.
Най-накрая...
Затова много се надявам да се появи най-накрая някоя политическа сила, на която ще и се прииска да направи някои от следните неща, които не изискват кой знае колко средства, а просто смяна фокуса, но които ми се струват задължителни за благоденствието ни:
1.Спиране на геноцида срещу интелекта.
Струва ми се, че през последните двайсетина години има някакъв тежък заговор срещу умните хора, експертите и професионалистите. В полза на селската хитрост, комбинативността, гешефтарството и наглостта.
В една нормална държава е ужасно престижно да си например лекар. Това е много тежка професия, за която се изисква първо космическо IQ, после доживотно учене, много отдаденост на работата, а обикновените човешки грешки в нея, които всички допускаме на работните си места, са обикновено под земята.
Лекарите в България първо ги направиха ужасно бедни, а след това им създадоха прекрасни възможности да изнудват пациентите си, ако искат да са богати. Така и при тях нагоре изскочиха не професионалистите, а селските хитреци, които забогатяха за сметка на много опропастени животи.
Но огромното мнозинство не са такива, а са наистина отдадени на болните професионалисти. Създадени в много скъп процес експерти. Част от тях напуснаха страната и сега луксозните им мозъци обслужват други нации. А тези, които останаха, се изкарват непрекъснато по медиите убийци и крадци.
Учените и творците бяха обявени за тежест на държавния бюджет, учителите са унижени със заплати като за общи работници, програмистите ни масово бягат навън, а са едни от най-добрите в света. Дори хакерите ни са елитни.
Никой не иска да използва тези хора. Те са затискани, не им се позволява да работят творчески и след това са обиждани, че нищо не произвеждат, наричани са некадърници и тунеядци. Подобно отношение към мозъците на нацията е дивашко и варварско и води към дивашки условия на живот за абсолютно всички останали.
Малко грозна теория...
Имам една малко грозна теория за това състояние на нещата. Българската история е поредица от тежки прочиствания на елита, особено на интелектуалния. Петстотин години турско присъствие води до систематично избиване или вербуване на най-добрите екземпляри. За още четиридесет и пет години комунизъм се случва същото.
В резултат на това не само ни се образува недостиг на елит, ами и правилата на играта започват да се диктуват от посредствеността. Която не обича около себе си по-умни. Тя е оцеляла, защото е нискостеблена и не е бодяла очите на сатрапите. И в генома й е записано да тъпче и подравнява интелектуалния пейзаж.
Шанс на интелекта
Ако искаме всички да живеем по-добре и в по-хубава и спокойна държава, ще се наложи хората, от които това зависи, да си глътнат комплексите и да дадат шанс на интелекта. Защото както казваше моята учителка по история: "Запомнете добре, страна, в която ченгетата взимат повече пари от интелектуалците, е полицейска държава."
Това беше вярно в края на 80-те, когато бях ученичка, продължава да е вярно и в момента. Особено ако имаме предвид множеството апартаменти на един бивш милиционер.
Шансът на малката страна без ресурси е да отглежда и продава мозък. А не да го подарява, унижава и прогонва, както правим ние.
"Ирландското чудо" се случи, защото държавата наля пари в образованието и високите технологии. След като преди 1989 г. бяхме Силиконовата долина на СИВ, какво ни пречи сега да повторим това в рамките на ЕС или хайде, само на Балканите?
Не вярвам групичката милиционери, които в момента ни управляват, да проумеят какво казвам, но се надявам хора, които се чувстват част от този интелектуален елит да преодолеят омерзението си, да се явят на избори и да бият на тях селските хитреци и посредствените наглеци.
Да измечтаем
2. Създаване на "българска мечта".
Улисани да тичат да угаждат на управляващите и да печелят пари със сеирджийски и клозетни предавания и писания, медиите пропуснаха да свършат една много важна работа: да създадат българската мечта. Да я отстояват и да са безмилостни към всички, които се опитват да я погазят.
И не само те. Това пропуснаха да направят писателите, поетите и лидерите на нацията. Ние нямаме национална мечта. Или ако имаме, тя е как да се изтъргуваме по-хитро като евтини проститутки. Да преметнем някой и да го оберем, без да ни пипнат.
От над сто години наричат страната ни "леката жена на Балканите" и през последните 21 години ние правим всичко възможно, за да докажем, че тази геополитическа обида е вярна. Нямаме приказка за достойния успех, с която да възпитаваме децата си.
Голяма част от отчаянието, с което нашият народ е прочут, се дължи на това, че не знае какъв е легалният път към върха. Този, който вижда ясно, е престъпен или нелеп. Не знае нито една история за човек, който е успял защото е учил усърдно и се е трудил много. Трябва най-накрая у нас да се появи чист коридор, по който способните хора от низините ще могат да стигат до елита.
Наложително е да възникне възможност да се забогатява с честен труд. Да ставаш известен със смислени неща, като например, че си решил непосилно за световните учени уравнение, конструирал си робот или си обожаван от децата учител. А не с броя футболисти, минали през леглото ти, подвизите ти по светски партита и кубиците силикон в сутиена ти.
Когато възникне "българската мечта" и поне няколко нормални и свестни хора я постигнат, когато медиите решат, че това е интересно и достойно за описване, когато творците се развълнуват от нея, тогава ще значи, че преходът е свършил.
3. Сдобряване с циганите.
Може би защото съм родена и отраснала в най-космополитния град на България - Пловдив, така и не успях да проумея този див расизъм и национализъм, който се вихри у нас през последните две десетилетия. Ако обаче се вгледам по-внимателно в това отвратително явление, виждам и опита на комплексаря да се овласти само чрез произхода си, за който няма никаква заслуга.
Набиват се на очи и изкрадените европейски пари, с които трябваше да се интегрират циганите и изобщо всички бедни необразовани хора. И куп други неща, които държавата можеше да поправи.
Вместо да накараме ромите да искат да са част от българското общество, ние правим всичко възможно, за да ги криминализираме и маргинализираме все повече. Техният етнос е важна част от нацията ни. Раждат повече от нас и все повече нарастват като бройка.
Трябва да намерим начин да се сдобрим с тях и да разрушим гетата им. Това е много важно и за имиджа ни пред света, а и за спокойствието в собствената ни къщичка. Те са освен всичко друго и избиратели, и работна ръка, и наше лице пред другите страни. Както и хора като нас.
4. Овластяване на жените.
Българката може да спечели "Оскар" за цялостно творчество за второстепенна поддържаща роля. Нейният потенциал е напълно неизползван в родината й, но се котира много високо в чужбина. Ралица Василева, Райна Кабаиванска, Юлия Кръстева, та дори ако щете и Дилма Русеф.
Българката е възпитана да се нагажда, да се покорява, да е фон, да се катери по мъжете нагоре в йерархията. Не е научена да се заявява самостоятелно от страх да не й се присмеят и да я обвинят в липса на женственост. Пък и няма тези условия.
Жените във властта са проекции на силните мъже, пуснати са там от тях, а не са влезли сами в нея. Това е половината население на страната, което все още мечтае само и единствено да домакинства и да бъде спонсорирано.
Много е жалко, че няма абсолютно никаква държавна политика в това отношение. Че пак всички европейски пари, отпускани за овластяване на жените, потъват в нечии корумпирани джобове и само се имитира дейност.
Ако тези неща се случат, аз ще се чувствам много по-щастлива в собствената си родина.
