България често попада в игрите на големите, в повечето случаи нейната роля е на косвена жертва. През XX век страната губи територии, а в крайна сметка и независимостта си, ставайки част от Съветската империя.
През XXI век войните вече не се водят за земя, а за пазари и търговски маршрути. И България отново е косвена жертва на сблъсъка на интереси между Русия, Германия и Турция. В конфликта като пристрастен арбитър, защитавайки често само собствените си интереси, се намесват и САЩ.
Арената на сблъсъка днес е Украйна.
Житницата на Европа. Но никой не се интересува от зърното. Войната се води за перспективен неразвит пазар с 45 млн. потребители и за най-голямата газопреносна мрежа в света.
И Русия губи.
Това ще позволи навлизането на европейски и американски инвеститори в украинската газопреносна инфраструктура, което рязко ще намали възможностите на "Газпром" да контролира цените и доставките на синьото гориво за европейския пазар.
Ето защо Москва иска да намали до минимум значението на газопроводите в Украйна
Първата стъпка в тази насока беше "Северен поток", който пренася руския газ до Германия под Балтийско море. Втората стъпка е "Южен поток". Тук трябва да уточним, че за "Газпром" е от ключово значение да има монополен контрол върху газопровода, независимо от европейските правила. Иначе проектът би се обезсмислил за Русия.
Ето защо изграждането на тръбите беше гарантирано с междудържавни споразумения, като финансирането идва почти изцяло от руска страна. "Южен поток" трябва да даде на "Газпром" директен достъп до пазарите в Централна Европа и Италия.
Трасето през България е ключов елемент от проекта, тъй като Москва има далеч по-голямо политическо и икономическо влияние върху нашата страната, отколкото върху държавите, през които може да мине тръбата като алтернатива. Неслучайно основното трасе на "Южен порок" преминава още през Сърбия, която е известна със силните си проруски нагласи, и Унгария, където премиерът Виктор Орбан дава за пример политиката на Кремъл, опитвайки се да отблъсне обвиненията в тоталитаризъм, идващи от Европейския съюз.
Това определено не е най-евтиният маршрут на газопровода, но е най-изгодният от политическа гледна точка.
И така, печели или губи България от "Южен поток"?
Отговорът определено не е еднозначен. От една страна проектът ще доведе около 2 млрд. лв. инвестиции в икономиката на страната, ще вкара в бюджета данъци за още близо 1 млрд. лв. и ще създаде хиляди, макар и временни работни места.
Всичко това щеше да е чудесно в Румъния, Гърция или Турция. Но не е толкова добре в България. Причината? Страната ни е изцяло зависима от вноса на руски природен газ. А „Южен поток" ще обезсмисли изграждането на алтернативни маршрути за доставки на синьо гориво, тъй като инвестициите в тях няма да могат да се изплатят.
Цената на проекта не е известна. Официално тя е 3.5 млрд. евро, по думите на изпълнителния директор на "Газпром", Алексей Милер. Но Българският енергиен холдинг трябва да финансира 15% от стойността му със заем в размер на 620 млн. евро от "Газпром" при лихва от 4.25%, който ще се изплаща в продължение на 22 години.
Т.е. планираната стойност е около 4 млрд. евро. Както при много други руски проекти обаче първоначалната оценка вероятно е силно занижена. Наскоро "Газпром" обяви, че цената ще достигне 29 млрд. евро при първоначално оповестени 16 млрд. евро. Причината е необходимостта от модернизиране на руската газопреносна мрежа, която е част от газопровода.
Но ако съдим по промяната на цената в Сърбия, общата стойност на проекта вече гони 34 млрд. евро.
И въпреки че финансирането идва от Русия, част от него е под формата на заеми, които ще трябва да се връщат. Взимайки назаем въпросните 620 млн. евро, БЕХ ще трябва да изплати на "Газпром" 1.6 млрд.
Освен това фактът, че България ще финансира само 15% от проекта, означава, че Москва ще има пълен контрол върху тръбите.
От транзитни такси българската държава ще получава по около 90 млн. евро всяка година, като до 2036 г. парите ще отиват за изплащане на газопровода. А цената на километър в България е 3.5 пъти по-висока от тази на "Северен поток" в Германия.
Дългосрочните ползи за България от проекта са твърде спорни
Въпреки че в краткосрочен план той ще донесе много дивиденти на този, който е на власт. Да припомним, че договорът за "Южен поток" беше подписан по времето на тройната коалиция. През 2009 г. ангажиментът за проекта беше потвърден от Бойко Борисов, който през 2013 г. получи от "Газпром" сериозно намаление на цената на руския газ с близо 20%.
Началото на строежа първоначално беше забавено от руска страна. Но кризата в Украйна накара Русия да бърза. И правителството на Орешарски направи всичко възможно да изпълни повелите на Кремъл, независимо от това, че Европейската комисия е против изграждането на "Южен поток" при настоящите параметри.
Всички необходими разрешителни за проекта бяха издадени скоростно
Някои от тях, като позволението за строеж на компресорна станция и приемен терминал в Паша дере, бяха подписани, след като стана ясно, че правителството на Пламен Орешарски си отива и след като Брюксел официално изиска спиране на работата по проекта. Предишното Народно събрание дори опита да промени статута на газопровода в опит да заобиколи европейските правила и да узакони плановете на "Газпром", като промените в Закона за енергетиката отлежават за второ четене.
Въобще примерите, свързани с "Южен поток" за силните позиции на руското лоби в София, са много. Когато Вашингтон сложи собственика на компанията „Стройтрансгаз", която трябваше да изгражда газопровода у нас, в списъка на санкционираните лица заради кризата в Украйна, строителят беше сменен без конкурс от друго, избрано от "Газпром" дружество - "Центргаз".
А произведените в Германия тръби за изграждането на газопровода продължават да пристигат във Варна, независимо че проектът е официално спрян. Дори ръководството на БЕХ не се подчини на служебния министър на икономиката и самоволно увеличи участието на холдинга в капитала на "Южен поток България" със 191 млн. лв., два месеца след като подалия оставка премиер Пламен Орешарски обяви проекта за замразен.
Въпреки всички действия на политиците в София, проектът не може да тръгне без позволението на Брюксел. Официалната позиция на Кремъл е, че подписаните междудържавни споразумения дават достатъчно основание за изграждането на "Южен поток".
Но истината е, че България не е имала правото да сключва международно споразумение, което има търговски аспекти, даващи на трета страна специални права на европейска територия, тъй като това е в изключителните правомощия на ЕС, т.е. директно нарушава Договора за ЕС.
Австрия и Италия усилено лобират за реализирането на газопровода, така че Брюксел може и да отстъпи, както направи за "Северен поток" под натиска на Германия
Но българите няма да спечелят много от това. Трасето минава през 11 области, 39 общини и повече от 11 хил. парцела. Земята обаче няма да бъде отчуждавана, тъй като тръбите са подземни. Там където е необходимо държавата ще се намесва в полза на "Газпром", тъй като проектът е с национално значение. А необходимите площи за терминала и приемната станция вече са предоставени на проектната компания на символични цени от държавата.
На практика "Южен поток" наистина носи големи краткосрочни ползи за българската икономика. В дългосрочен план обаче той ще увеличи зависимостта на България от Русия и ще засили руското влияние в София. А страната ни губи милиарди евро всяка година от пълната си зависимост от руските енергийни ресурси. Освен това газопроводът ще нанесе дългосрочни вреди върху българската демокрация, не че това е нещо, което тревожи повечето от българите.
Междувременно Германия, Русия, САЩ и Турция ще използват "Южен поток" в игрите помежду си. А техните действия ще водят до политически и икономически хаос в София.
Може би именно лекотата, с която гражданите на България приемат чуждестранната намеса в държавата си, прави толкова лесно страната да бъде използвана като косвена жертва от големите сили на международната сцена.
