След като живя на ръба на изборния срив през 2017 г., Европа би трябвало да има по-малко поводи за притеснение през 2018-а. И това е така, стига да не броим Италия.
Бившият премиер Силвио Берлускони и неговата дясна коалиция продължават да бележат ръст в социологическите проучвания преди изборите на 4 март, но вероятно няма да достигнат 40-те процента - прагът, който позволява сформиране на управляваща коалиция.
Две други големи политически групи - левоцентристите на бившия премиер Матео Ренци и антиелитарното, евроскептично движение "5 звезди" - също не се очаква да получат достатъчно гласове, за да сформират правителство. Наблюдателите очакват изборите да бъдат последвани от продължителни преговори, или дори още едни избори по-късно тази година.
Италианците са свикнали с политическата несигурност, но покрай изборите в страната тази година има четири големи капана, които заслужават по-сериозно внимание.
1. Държавният дълг
Икономиката на Италия е трета по големина в еврозоната. Тя също така е и с най-нисък растеж. Освен това е сред най-задлъжнелите страни във валутния съюз. С държавен дълг, равняващ се на приблизително 130% от БВП, Италия е изпреварена по този показател единствено от Гърция, където външният дълг е 180% от БВП.
Това, което прави ситуацията в на Апенините притеснителна, са самите мащаби на задълженията. Според италианската национална банка към октомври правителството има дългове от около 2,3 трлн. евро. Това означава около 35 000 евро на глава от населението, включително и за новородените.
За сравнение, общият гръцки държавен дълг е 320 млрд. евро или по средно около 29 000 евро на глава от населението.
По този начин Италия се явява възможен катализатор за нова криза на еврото. И докато в Брюксел и в Европейската централна банка изпитват притеснения по темата, Рим сякаш е възприел категорично пренебрежителен подход. Не само че никоя от партиите не е издигнала предложение за намаляване на дълга, но изборите се превръщат в надпревара кой може да го увеличи най-много. Различните партии и организации са предложили увеличаване на разходите с до 200 млрд. евро годишно или с близо 12% от БВП.
2. Миграция
Броят емигранти, пристигащи в Италия, е намалял с около 35% през последната година: от 181 000 през 2016-а до 120 000 през 2017-а. Това поне донякъде се дължи на спорните действия на министъра на вътрешните работи Марко Минити, чиято стратегия за сключване на договорености с официални и неофициални власти в Либия беше подложена на ожесточена критика от страна на активисти за защита на човешките правата.
Представители на ЕС приветстваха спада на новопристигащи емигранти, но се опасяват, че стратегията няма да даде дългосрочни резултати като се има предвид хаотичната ситуация в северноафриканската държава.
Миграционната криза през 2015 разтърси германската и австрийската политика, давайки силен тласък на крайната десница в изборите миналата година. В Брюксел се опасяват, че нов пик на емигранти това лято би имал сходен ефект на изборите за европейски парламент през 2019 г. Така големите надежди на Брюксел са италианската стратегия "да издържи до изборите".
3. Евроскептицизъм
Социологическите проучвания не вдъхват особени надежди у поддръжниците на Европейския съюз. Евроскептичното движение "5 звезди", което призовава за референдум за членството на Италия в еврозоната, е сред фаворитите за победа на изборите. С малко по-големи шансове е дясна коалиция на Берлускони, но това успокоява малцина в Брюксел. Най-големият партньор на бившия премиер е крайнодясната "Северна лига", друга партия, чийто възход се дължи на категоричен евроскептицизъм.
Все пак и двете партии заеха по-меки позиции по отношение на ЕС през последните седмици дни. Наскоро лидерът на "5 звезди" Луиджи ди Майо каза, че "сега не е подходящо време" за Италия да се отказва от еврото. Лидерът на "Северна лига" Матео Салвини направи сходна стъпка назад в антиевропейската си реторика. Анализаторите смятат, че е много маловероятно Италия да проведе наистина референдум за еврото.
И все пак мнозина в Брюксел остават притеснени. Според лидера на либералната група в Европейския парламент Ги Верхофстат потенциална управляваща коалиция, в която влиза "Северната лига", би изложила на риск върховенството на закона в цяла Италия.
"Всяко правителство, в което евроскептиците имат силни позиции, би направило по-малко вероятни евентуални европейски реформи. Изборите "ще имат исторически последици за Европа, в която ще живеят италианците", пише Серджо Фабрини, директор на римската политическа школа LUISS.
4. Русия
Каквито и да са резултатите от изборите, Москва вероятно ще остане доволна. За разлика от вота във Франция, когато Еманюел Макрон беше единственият кандидат с ясна антикремълска позиция, в Италия всички основни политически партии имат сравнително топло отношение към Кремъл.
През декември 2015 г. тогавашният премиер Ренци заплаши, че ще блокира въвеждането от ЕС на икономически санкции срещу Русия. Това обаче е нищо в сравнение с близкото приятелство между Берлускони и руския президент Владимир Путин. През октомври магнатът поднесе на Путин подарък за рождения му ден: завивка с гигантско изображение на ръкостискането между двамата лидери.
Матео Салвини, подобно на голяма част от европейската крайна десница, никога не е крил възхищението си от Кремъл. А намеренията на "5 звезди" са крайно ясни: тяхната програма призовава за намалена роля на Италия в НАТО и за "незабавно премахване на санкциите" срещу Русия.
