По всичко личи, че забраната за тютюнопушене у нас ще изтрае по-малко от 6 месеца.
Достатъчно беше група хора да се съберат пред парламента с необходимия за един протест реквизит, да повикат, да потропат, специално подбрани известни граждани да изкажат недоволството си - и Светиня Му благослови отпадането на забраната.
Здравната министърка Десислава Атанасова каза, че била категорично против. Е, и какво като е казала? Един е Бойко Борисов. Същият този Борисов в началото на 2011-а даде година гратис на кръчмарите за пушенето.
"Премиерът приятно ни изненада и каза: "И една година от мене!", за което сме му благодарни..." - обяви по bTV тогава председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Рагин сега казва, че "има нагласа до 15 декември регионалните структури на хотелиери и ресторантьори да обявят гражданско неподчинение". Какво иска? Зали за пушачи и за непушачи.
Забраните у нас падат по-лесно и бързо от сутиена на стриптизьорка. Допреди по-малко от месец същият този премиер беше непоклатим, че забраната за тютюнопушене няма да се пипа. Но за Борисов, както вече знаем от изминалия мандат, е непосилно да удържа на думата си.
Какво ли би се получило, ако в деня на гласуване на смекчената забрана група граждани се съберем пред парламента, за да протестираме срещу некачествената храна, бедното меню и високи цени по българските заведения? За които, изглежда, пепелникът на масата е единствената атракция за клиента.
Ако имаше как, щяха да го калкулират в ценоразписа като екстра бонус. Вместо да "примамват" с чисти покривки, ароматни свещи, свежи подправки и качествен алкохол.
Жалкото е друго - няма друг такъв прецедент в Европа по-малко от половин година от въвеждането на една забрана същата власт да се опитва да я отмени.
Жалкото е, че отмяната на забраната е внесена отново от независими депутати, които станаха "момчета за всичко" в парламента. (Може би, за да не ги е срам управляващите.) Вносители на предложението са Кирил Гумнеров и Стоян Иванов, бивши "атакисти", които очевидно искат да се прочуят с обидно евтини популистки инициативи като връщане на смъртното наказание и коалиция "Не на ЕС".
Жалкото е, че по този начин Борисов и сие биха си приписали заслуги "в подкрепа на дребния и средния бизнес".
Жалкото е, че собственици на заведения се държат като агенти на "Булгартабак" и вносители на легални и нелегални цигари, а депутати ги подкрепят.
Жалкото е, че кръчмарите намират лоби в парламента по-бързо отколкото майките с деца или пациентските организации.
Жалкото е, че депутатите от ГЕРБ, БСП, ДПС и независими не гласуваха по съвест, когато трябваше да мислят дали да подкрепят Венета Марковска. Защото един облечен в съмнителна слава магистрат е по-опасен от никотина и катраните в цигарите.
Жалкото е, че на депутатите им се разрешава да имат съвест само когато всички други средства са изчерпани.
