Преди повече от 80 години руските сатирици Илф и Петров сътворяват знаменития лозунг „Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се", тънко иронизирайки масовите съветски лозунги от онова време.
Нямаше как да не си спомним за това, когато дойде новината, че след най-мащабната операция по търсене и спасяване в България (с участието на 50 планински спасителя, още толкова доброволци и специалното участие на три вертолета), бедстващите младежи сами са стигнали до път в планината, стопирали са кола и са стигнали до най-близкото село Тъжа.
Оставяме на страна конспиративните теории, че младежите са се укривали умишлено и се придържаме към официалната теория, че давещите се самоспасиха.
Всъщност, интересното е друго
Официалните представители на Планинска спасителна служба (ПСС) повдигнаха въпроса кой ще плати сметката за акцията по издирването. Правилно прочетохте, някой трябва да плати сметката. И напълно без майтап - на сайта на ПСС има официален ценоразпис колко струват различните услуги на организацията.
Оказване на помощ при нещастен случай в планината - 557 лв., транспортиране на труп от планината - 280 лв., използване на вертолет в акция по търсене и спасяване - 2800 лв. на час и прочие. Не, не им се сърдете. ПСС е доброволческа организация към Българския червен кръст и се издържа основно от дарения и скромни държавни субсидии.
От ПСС призовават всеки да си направи планинска застраховка, която би покрила значителна част от евентуалните разходи, но както знаем застрахователната култура на българина е крайно ниска, а защо държавата не отделя няколко милиона годишно, за да поддържа ПСС е съвсем отделен въпрос.
На 16 април, на летище София, се проведе мащабно учение за действия при сериозен самолетен инцидент. Ей така, между другото лекар от Бърза помощ каза на присъстващите журналисти, че в точно този ден в София дежурят точно 16 линейки. Или грубо казано - по една за всеки 100 000 жители и гости на столицата.
Да ме прощавате за цинизма, но ако на човек му стане нещо в София винаги може да разчита да се самозакара до най-близката болница, да вземе такси или дори да се довлече пеш.
Какво обаче ще стане, ако здравето ни изостави намирайки се някъде в дълбоката провинция?
Преди няколко седмици сред новинарските заглавия се мерна информация, която може да се окачестви като доста мрачна ирония. Лекар кардиолог умира от инфаркт, докато е превозван от Видин до Враца. Защо е било нужно това? Ами защото във Видин няма специализирана кардиологична болница, а такава има във Враца, която е на час - час и половина път с линейка. Превозването на пациентите може да се окачестви като болнава версия на естествения подбор.
В тази връзка от доста време върви идеята за изграждане на мрежа от вертолети, които да служат за летящи линейки, превозвайки пациенти от малките градчета и селца до добре оборудваните болници.
Пет или шест такива вертолета могат да покрият цялата страна, осигурявайки превоз под един час от всяка една точка до добра болница, където пациентите да получат адекватна помощ. Уви, тази идея е все така идея, въпреки че би струвала 7 - 8 млн. лева годишно и би спасила безбройно много човешки животи. Не, че парите са много, просто някой иска да ги изхарчи другаде.
Да се върнем към изгубените младежи. Никой не спори, че са тръгнали голи и боси в планината, явно лишени от базови умения за ориентиране и оцеляване. По-страшното е, че се хвърлиха много пари и усилия, а резултатът беше нулев. Давещите се самоспасиха.
Лошото е, че не винаги давещите се са такива късметлии
Оставяме на страна чисто хуманитарните измерения на въпроса, за да се спрем на здравословния и хладнокръвен капитализъм.
Здравите и щастливи данъкоплатци са предпочитаният състав за всяка държава - и тя е добре да се грижи за запазване на този статус, защото от чисто икономическа гледна точка е по-добре да се даде някой лев за повече линейки, ПСС, вертолети за търсене и спасяване и т.н., които да поддържат данъкоплатците живи и здрави, отколкото да се оплакваме, че инвалидните пенсии са прекалено много, а населението намалява.
* Авторът е един от основателите на списание "Аеро"