Любовта на французите към новия им президент, подобно на летен романс, започва бавно да отшумява. Последните социологически проучвания показват, че рейтингът на Еманюел Макрон е спаднал през първите 100 дни на управлението му по-бързо, от който и да е държавен глава досега.
Въпреки че бившият инвестиционен банкери и настоящ президент се зарече, че ще управлява като римския бог Юпитер - далеч от ежедневните управленски дела, направлявайки само общата посока, тези резултати показват, че той е много далеч от божественото.
Според данните от последното изследване на Ifop се наблюдава спад от цели 18% спад в подкрепата за младия лидер, като от 54% подкрепа през юли, в момента той се радва на едва 36%. За сравнение, през юни рейтингът му беше цели 64%.
По същия етап от мандата си принципно непопулярния предшественик на Макрон, социалистът Франсоа Оланд се радва на 56% подкрепа, а преди това на Никола Саркози вярваха 66% от французите.
Вероятно най-странното в цялата ситуация е това колко кратко продължи тази извънредна популярност на Еманюел Макрон. Самото му президентство започна с доста срещи от високо равнище.
Публиката видя знаменитото ръкостискане му с Доналд Тръмп, при което френският държавен глава "не се даде" на американския си колега, и срещата му с Владимир Путин, при която той публично заяви, че руските медии разпространяват антизападна пропаганда.
Чрез тези събития се изгради дипломатическия профил на Макрон, а Франция бе издигната до №1 в годишната класация на държавите с най-много "мека сила", изпреварвайки САЩ и Великобритания.
Всичко това обаче не повлия много за уталожване на притесненията, които французите имат. По думите на политолога от Ifop Ерьом Фурке пищното посрещане, което Франция е устроила на Тръмп и на Путин е било посрещнато с неприязън от населението, което не питае топли емоции към нито един от двамата лидери.
Друг важен фактор за спада в популярността на младия френски президент са плановете му да преразгледа действащия трудов кодекс в страната, налагайки промени, които са в ущърб на служителите. Допълнително с това той предложи предсрочно да намали бюджета за отбрана с 850 млн. евро, което доведе до оставката на началника на генералния щаб на Франция, ген. Пиер дьо Вилиес.
"Макрон се бори да прокара идеята за намаляване на френския държавен апарат, като по този начин се опитва да направи самата страна по-конкурентоспособна. Това е непопулярен ход, защото означава сериозно разтърсване на начина, по който Франция функционира", казва д-р Дейвид Лийс, изследовател от университета "Уоруик", който се фокусира върху френската политика.
В това разклащане се включват още намаляване на депутатите с 1/3, намаляване на публичните разходи, въвеждане на съобразени с пазара икономически реформи (например даването на по-голяма свобода за работодателите да наемат и уволняват служители) и т.н.
Имиджът на Макрон понася удари и от други страни. Той бива обвиняван, че се държи надменно с медиите, давайки минимално количество интервюта и прекъсвайки традицията за пресконференция в Деня на Бастилията (източник от Елисейския дворец е съобщил за "Льо Монд", че "сложните мисли" на президента не са подходящи за интервюта).
Допълнително утежни нещата и желанието на Макрон да издейства официален пост на "първа дама" за съпругата си. Онлайн петицията срещу идеята събра над 250 хил. подписа, а самият тайминг на предложението беше повече от неподходящ на фона на приетата от парламента мярка, забраняваща на депутатите да наемат членове на семейството си в екипите си.
И въпреки че политиките му създават обществен дебат, те далеч не са неочаквани. По време на президентската си кампания той представи много от тях. С тази платформа неговата новосформирана партия "Република напред!" успя да спечели и мнозинството на парламентарните избори.
Според експертите обаче той едва ли е спечелил заради предизборната си програма. Може да се каже дори, че той победи въпреки нея. Промените, които иска да извърши, дълбоко ще нарушат установеното статукво във Франция и ще доведат дори до още по-драстичен спад в популярността.
И въпреки това едва ли ще има проблем за него да прокара това, което иска. С фрагментирано политическо пространство и мнозинство за собствената му партия в парламента, в момента няма кой да му се противопостави освен улицата.
Защото ако Юпитер, както мнозина вече подигравателно го наричат, се надява да остане над обикновените политически свади и да избегне масовите протести, той може би трябва да започне и да слуша.
