Когато се говори за лошите банки и добрите хора, в България обикновено става въпрос за това кой от кого е взимал заеми, които не иска или не може да върне.
След финансовата криза на банките в цял свят се гледа като на необходимо зло. Зло, което правителствата спасяват с парите на данъкоплатците без всякакво колебание.
Да вземем за пример Кипър. Там банковият сектор е по-голям от цялата останала икономика. Кипърските банки загубиха милиарди от преструктурирането на гръцкия дълг в началото на миналата година. Така фалитът на Гърция - няма друго име за това, когато кредиторите са принудени да отпишат заемите, които са дали, доведе и Кипър до състояние на неплатежоспособност.
Големият проблем обаче е, че ако вложителите решат да изтеглят спестяванията си от кипърската банкова система, те няма да могат да го направят, защото в системата няма достатъчно наличен капитал. Това обаче би било проблем на всяка една банкова система в света, включително и българската. Всъщност съществуването на банките се основава на доверие. И това доверие е една от големите движещи сили за глобалната икономика през последните няколко века.
Дълго време в християнския свят лихварството е окачествявано като каноничен грях. Така с този бизнес се препитават само нехристияни и най-вече евреи. Всъщност и според юдаизма лихварството е греховно занимание.
Така тези, които се занимават с него, са принудени на практика да живеят извън обществото. Въпросният исторически период, случайно или не, съвпада с т.нар. "тъмни векове". А началото на Ренесанса съвпада с първите опити за осъществяване на банкова дейност в градовете държави на днешна Италия.
Защо банките са толкова важни за икономиката? Причината е в паричните потоци. Тяхната скорост има по-голямо значение за цената на капитала от сумата на парите в обращение. Още през Средновековието възможността даден търговец да получи парите от една сделка веднага, вместо да чака тяхното пристигане с обратния товар, дава огромен тласък на бизнеса. Освен това достъпът до заеми позволява на бизнеса да инвестира дори когато икономическата конюнктура не е добра.
През XX век, в началото в САЩ, а по-късно и в цял свят, банковите услуги започват да се насочват все повече към обикновените хора и дават огромен тласък на потребителското търсене и икономическия растеж.
Когато банковата система на дадена страна не работи добре и икономиката спира. Бизнесът трябва да разчита на печалбите си за инвестиции и плащания. А печалбите не са равномерни през цялата година, тъй като върху продажбите влияят множество външни фактори.
Така плащанията към доставчици и кредитори започват да се бавят, инвестициите се отлагат, съкращават се работни места. Последното пък кара потребителите да се чувстват несигурни, да спестяват и да търсят по-малко заеми. И натискът върху банковата система се засилва.
Българската икономика в момента се намира близо до дъното на тази спирала. Анализаторите на най-голямата банка в България - "УниКредит Булбанк", през февруари прогнозираха, че нетната печалба на банките в страната ще намалее със 17% през тази година. Те очакват възстановяването на банковия сектор да започне едва през 2015 г. Тогава възвращаемостта на капитала ще надхвърли цената му за първи път от 2008 г. насам.
В много от развитите страни лихвите са близки до рекордно ниски нива. Останалите индустриални държави са в криза. България се намира някъде по средата. От една страна лихвите по кредитите са сравнително високи, а с таксите и обезпеченията, цените на заемите стават твърде високи за бизнеса и потребителите.
От друга страна държавата е фискално стабилна. Публичният дълг е нисък - под 20% от брутния вътрешен продукт, по данни на Европейската централна банка. Номиналният размер на външния дълг на държавата е бил 3.6 млрд. евро към края на януари, по данни на Министерството на финансите, докато вътрешният е възлизал на 2.6 млрд. евро.
Тук се забелязва и влиянието на валутния борд. Основният лихвен процент на централната банка е 0.01 на сто. Това обаче по никакъв начин не влияе на цените на заемите, защото ОЛП не е лихвата, по която БНБ оперира на паричния пазар.
Средните лихви по новите кредити в България са около 8% за бизнеса и около 10% за домакинствата или повече от два пъти над тези в Германия. А таксите на банките и изискваните нива на обезпечения също са по-високи в нашата страна.
Това се дължи на факта, че делът на лошите и преструктурирани кредити в българската банкова система е над 22%. Като 17% са заемите, просрочени с повече от 90 дни. Според прогнозата на "УниКредит Булбанк" те ще започнат да намаляват по-бързо чак през 2015 г., като свеждането им до нива под 10% ще отнеме години. Това означава, че до края на това десетилетие едва ли можем да очакваме бум на кредитирането в България, а следователно и силно ускоряване на икономическия растеж е малко вероятно.
Съвременният бизнес работи на кредит. Повечето предприятия създават заетост през цялата година, тоест имат постоянни разходи, независимо от приходите. Когато кредитирането е затруднено, фирмите започват да ограничават разходите, което засяга първо инвестициите и работните места, а в последствие и плащанията към бизнес-партньорите и доставчиците.
Така, на фона на фискално стабилната държава, бизнесът е силно задлъжнял, до нива, които говорят за икономическа криза. Дълговете на предприятията към края на миналата година към нерезиденти и банките са възлизали на общо над 45 млрд. евро или 120% от БВП.
А според БСК, към края на 2011 г. междуфирмената задлъжнялост в страната е достигнала близо 30 млрд. евро. Тази сума едва ли е намаляла през миналата година с оглед на по-бавния растеж на икономиката и кризата на вътрешното потребление. Тоест, задълженията на бизнеса възлизат на около 200% от БВП.
Държавата има твърде малко средства да разреши този проблем в условията на валутен борд. Тя не може просто да започне да печата пари. Инвестициите в инфраструктура не са решение, защото от една страна са твърде малко - около 1 млрд. лв. в бюджета за тази година, ако се изключат европейските фондове. А от друга, този тип инвестиции създават само временна заетост, както за бизнеса, така и за работещите.
Европейските фондове също не са достатъчни. През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в България надхвърлиха 9 млрд. евро. По предварителни данни на БНБ, през миналата година ПЧИ са били 1.3 млрд. евро. За 7-годишния период до 2014 г. общата сума по еврофондовете е около 7 млрд. евро. Парите от Европейския съюз са предназначени да подпомагат, а не да движат икономиката на страната.
За да се ускори темпът на растеж на БВП над 2% годишно и българската икономика да излезе от стагнацията, са необходими повече инвестиции, което означава повече и по-евтини кредити за бизнеса.
Как може да стане това? През изминалите няколко години БНБ направи твърде малко, за намирането на решение на системната криза в банковия сектор. Капиталовите изисквания за българските банки са по-високи от тези в еврозоната. Достъпът им до ликвидност е ограничен. А нивата на лошите кредити са устойчиво големи. В случая проблемните задължения са като тапа, която запушва капиталовите потоци.
Банковият сектор не може да отпише над 10% от кредитните си активи без да предизвика вълна от недоверие сред вложителите и инвеститорите. Ето защо отписването на лошите заеми върви бавно. За това допринася и мудната система на правораздаване в България.
В същото време банките търсят начин да ограничат ефекта от кризата в нови продукти. Такива са кредитите с променливи лихвени проценти и гратисен период, които се предлагат масово на потребителите в България през последните години.
Трябва да е ясно обаче, че подобен вид кредитни продукти носят по-висок риск, както за банките, така и за потребителите. България и Румъния остават единствените страни в ЕС без закон за индивидуалния фалит, което прави банките и техните клиенти неравнопоставени по отношение на риска. А кредиторите трупат рискови активи с падеж през следващите години.
Тапата на лошите заеми трябва да се махне. Един добър начин за това е създаването на "лоша банка", която да придобие голяма част от проблемните задължения в банковия сектор. Това може да стане със заем на стойност 1 млрд. лева - сума, която по никакъв начин няма да повлияе на фискалната стабилност на страната.
С тези 1 млрд. лева могат да бъдат изкупени 70-80% от кредитите с просроченост над 90 дни или неликвидни активи за над 5 млрд. лв. Ефектът ще е освобождаване провизии за близо 1 млрд. лева, незабавен спад на цената на риска с над 1% и намаление на исканите обезпечения от бизнеса. Кредитирането ще се отпуши и икономическият растеж ще се ускори още през тази година.
Готова ли е държавата на подобен ход? В рамките на служебното правителство той няма как да се осъществи, защото е необходима корекция на фискалната рамка. От друга страна, БНБ до момента показва консервативен подход и нежелание за реформи, въпреки кризата.
През 1997 г. България се измъкна от блатото на хиперинфалцията с решителни промени в регулациите на банковия сектор, въвеждане на валутен борд и активна политика по дълга. Сега също е време за действие, но политиците се чувстват удобно в статуквото и предпочитат безопасността на изчакването, пред риска на реформите. Изчакване, което може да струва на страната десетилетие на стагнация.
От това ще се облагодетелстват само определи кръгове, а не цялото общество.
Boichev - umri komuniste,umri kato SSSR!
Венко, №1, е прав според мен. Значи всички ние ще извадим един милиард, който после ще трябва да връщаме с лихвите само за да може да се спасят точно тези кредити, които не трябва. И какво ще се "отпуши" икономиката и хората пак ще започнат да вземат заеми, които не могат да върнат, ще се завърти отново колелотоо и още преди да сме запушили дупката в бюджета от този милиард, вече ще мислим как да теглим още два за да спасим нови новенички още по-глупави или откровено мутренски бизнеси, които никога не са имали за цел да работят, а просто да изтеглят непогасими кредити. И не правете аналогия с '97-ма, тогава се направи обратното на соц-слободията, която се предлага сега, а именно, затегнаха се нещата с валутния борд. Както и да е, поне за едно нещо изглежда, че първият коментар под статията греши. Авторът няма как да се застреля, защото изглежда като човек, който не може да си изпържи яйца, какво остава да си зареди пистолет и да го използва.
Доста сте задръстени обаче. Само си мислите как не ви се дават пари. Обаче искате - ниски кредити, по-ниски цени и т.н. Това става с правилно даване в началото и завъртане на колелото. Колкото до лошите кредити в голяма степен говорим за потребителски и жилищни кредити на вас и ваши/наши приятели и познати. Между 2006-2008 голяма част от населението все кредити, които беше ясно, но сега трябва да се плаща.
Стици, колелото доста добре си се въртеше допреди една петилетка, а виж какво стана - и бизнес, и домакинства си повярваха отвъд здравата логика и натеглиха кредити, вноските за които си бяха сметнали до стотинка и при най-малкия проблем започнаха да издъхват. Ако така се прави бизнес, значи по-добре малко да се поохладят страстите, да се научат на умереност и практичност и да се отсеят хората с идеи и енергия от тези само с желание. И тук изобщо не споменаваме онези с многото милиони, които се опитват за пореден път да се възползват от ситуацията, и които вероятно я дирижират - виж един Ковачки например. Затова колелото не бива много да го изсилваме, нека си се върти с правилните обороти. Бумове и депресии не са потребни на нормалните хора с нормални бизнеси. Трябва ни устойчива среда на развитие, а за целта по естествен път трябва да отпаднат неспособните да се конкурират, вместо да ги включваме на системи и така да ги стимулираме следващия път да се набълбукат още повече.
Идеята с „лошата банка“ звучи като радикално, но разумно решение. И наистина – ако с нея ще плащаме 1 млрд. държавен заем, без нея най-вероятно ще платим сумарно повече, финансирайки (макар и неявно) опитите на финансовата система да решава проблема с лошите кредити „на парче“. Защото такива опити са свързани с разходи, освен че докато се правят цялата финансово-икономическа система не може да функционира оптимално – и всичко това индиректно идва на наш гръб. Хубавото на банката е, че е еднократно и ясно решение, докато другото е мъглива зона – в която дори да се постигнат известни успехи, нищо не гарантира, че проблемът ще бъде изчистен. Има обаче една сериозна пречка. За масовия потребител на кредити едно еднократно и успешно решение би означавало, че МОЖЕ ОЩЕ. Тоест, даже и да вземеш кредит, който не можеш да върнеш, „някъде там горе“ знаят някакви начини, по които да оправят нещата. И след като са го направили веднъж, нищо не им пречи, ако се наложи, да го направят пак. Тъй че – вземай, народе, и си свиркай... Между другото, вина за подобен начин на мислене има и развитието на световната финансова криза, и в по-тесен контекст – дълговите проблеми на някои европейски страни начело с Гърция. Самият термин „спасяване“ подлъгва, и то в много опасна посока. Не съм финансист, но ми се струва, че решението с „лошата банка“ е подходящо за страни, в които: 1) пазарната икономика си е истинска и добре функционираща, а не с дразнещи дефекти и диспропорции, както в България; 2) властта е структурирана и работи какво трябва, вкл. смислена и последователна законова база и ефективна съдебна система – което у нас не е така; 3) хората са свикнали да имат доверие на правилата и да ги спазват, а не непрекъснато да измислят нови начини как да ги нарушават безнаказано. Затова много се съмнявам дали такова решение би сработило у нас както се очаква на книга. Според мен е много по-вероятно да подаде грешен сигнал и да изчисти само последиците от проблема с лошите кредити, а основата му да си остане, с висока опасност от рецидив в бъдеще.
Абе, хора... Какво ще изчисти този милиард? Нали това са пари, които трябва да бъдат върнати? Това е просто нова голяма дупка в бюджета, която трябва да бъде закърпена по някакъв начин (освен ако не вярваме, че може да бъде рефинансирана до безкрай или преведено на народен език - "да изчезне безкрайно" - точно както са си мислили мургавите ползвателите на Джет-кредит, докато са го теглили). Тази дупка в бюджета от какво ще се запълни - ама изобщо нама да е от съкращаване на дрги разходи, по-високи данъци, акцизи и прочее - ама хич. Това милиардите са едни абстрактни неща, които можем да ги имаме само като сменим няколко бита на някой сървър, нали? Не че принципно не може, ама за това трябва да имаш най-силната армия, за да можеш да изнасяш демокрация в отплата на това, че търгуват с твоята валута.
Георги Ташев, няма лошо банките да се отърват от тях, но като ги отпишат за своя сметка, а не като им ги платим всички ние. Нали затова в България се плаща по-висока цена на риска? Иначе какво излиза - плащаме два пъти по-високи разходи по кредитите си, отколкото в бяла Европа, но когато трябва от тези по-високи лихви и такси банката да покрие загубите си, изведнъж изниква идеята отново ние да и ги платим, като дадем втори път пари за едно и също нещо. А, нееее
БЪЛГАРИЯ е окупирана от ТУРЦИЯ. Изгубихме всички български територии ! Твоята страна се нуждае от ТЕБ ! Присъединете се към най-големият геополитически военен симулатор. ИДЕАЛЕН за да прекарвате скучните моменти пред компютъра, както и да направите много приятелства! Разбира се, можете да играете НАПЪЛНО безплатно! Помогни ни! http://goo.gl/LJuVb
Деяне, не отричам банковата система, напротив - приемам я за необходимост. Но банковата система си е банкова система, държавната намеса си е държавна намеса, нека не бъркаме двете неща. Едно е банката да отпусне заем и да очаква този заем да бъде изплатен или от кредитополучателя, или солидарно от всички останали клиенти теглили кредит, защото в начислената и на всички останали лица лихва включва кредитния си риск и реално при лош кредит тя предварително е взела вече парите си от тях, съвсем друго е банката веднъж да си прибере тези пари, а после да и бъдат отписани тези лоши кредити, без да си ги поеме като пасив. Плащане два пъти за едно и също нещо. Ако това стане, аз ще бъда в правото си да искам да ми върнат половината лихви по ипотечния кредит, защото с по-високата си от нормално вноска съм плащал на банката своеобразна застраховка за определен процент лоши кредити, от които после тя се освобождава с парите на всички данъкоплатци вкупом. Все едно като се сключва каско, застрахователят веднъж да вземе парите си от вноски по него, после втори път държавата да каже "я аз да взема да дам пари на застрахователите за всички злополуки, които са покрили нищо, че веднъж вече са платени под фромата на премии по полици". Нагличко ще е това нещо да си го иска застрахователното лоби, не мислиш ли? Та не съм против такава банка за токсични кредити, стига да не се очаква някой да ги поеме вместо банката за тях. Освобождават се от тях за да си отключат провизиите, но като си ги впишат като пасив. Това е.
@Straws: Пак правя уговорката, че не съм финансист – но според мен смисълът е в следното: Дейността на банките се подчинява на доста строги регулации. Когато банката Х има много лоши кредити, това влошава всичките й параметри и тя не може да си позволи (примерно) да намалява лихви, да предоставя кредити при преференциални условия и т.н. Тоест трябва да ограничава риска си, въпреки че вижда области, в които тенденциите са благоприятни, печалбата е добра и има смисъл да се рискува. Защото ще дойде незнамкойси контролен орган и ще каже – я си погледнете одитите, бе, къде сте тръгнали да вихрите дейност, айде първо свивайте перките, за да влезете в предписанията! В момента, в който се появи „лошата банка“ и изкупи несъбираемите боклуци като стари автомобили за скрап, банката Х тегли чертата и казва – аха, картинката вече не е като от филм на Фелини, кредитният портфейл е в нормите по тези и тези условия, дай сега да помислим за съживяване на кредитирането. Което пък от своя страна води до съживяване на икономиката и генериране на повече БВП, така че има достатъчно и за плащането на въпросния милиард. С други думи, смисълът на тоя милиард не е като на потребителски кредит – вземаш 5 бона и отиваш на екскурзия, и после дъвчеш хляб и кисело мляко, докато ги изплатиш – а като на инвестиционен: вложение в съживяването на икономиката, което СЕ ИЗПЛАЩА. Или поне така би трябвало да е на книга. Както писах по-долу обаче, силно се съмнявам дали тук ще работи точно така.
Зелен бетон, да, като акцентирам на думата ти "изкупи", съм на същото мнение като теб, без да имам претенции, че и аз разбирам от финанси. Просто искам да се постави ясна черта, че тези лоши кредити не бива да бъдат купени от държавата, а да бъдат отписани за сметка на банката. Нека си оправят после балансите, нека си развързват ръцете и да финансират рискови инвестиции, нека дават пари на циганите за плазми и булсаткоми, това не ме интересува, поне до момента, в който не писнат, че ще фалират и не поискат да ги спасяваме. Щото това и в Щатите го гледахме, че тук ли няма да стане...
И защо да е един милиард, а не даречем десет - ще си покрият всички лоши кредити, пък и за джобни ще остане нещо. Даже за нови кредити ще остане. Апък българския данъкоплатец ще плаща. Що не, нали има балъци да плащат данъци и да не взематкредити...
здравейте всички. искам предварително да се извиня за казаното след малко, може да ви се стори странно но в 5 сутринта ми дойде това на ума. Да вземем като пример търговията на акции и ценни книжа и каквото там правят. Не разбирам почти нищо но знам че и там си търгуват. Нека създадем арбитрален закон който да важи само при следната ситуация: -при нестабилност в икономическата среда на страната се налагат дадените условия за всички търговци. 1. Всеки търговец има правото и задължението да достигне положителен месечен баланс, който да гарантира финансовата стабилност на пряко и непряко свързващите го реалности. Пряко свързани са дълговете относно заплати, осигуровки, търговски лица, и съответните ток,вода, тел, интернет, банки, вариращи дърважни данъци (тези са в зависимост от финансовата стабилност на страната, тоест ако няма, то се намаля държавния данък като пример но не смятам дълговете). И тъй като търговеца иска да има изгода а точно заради търговците пазара е нестабилен поради различието в цените се получава дисбаланс и в покупкопродажбата, така едни пеелят за сметка на други. По същия начин можем да погледнем на всеки надвишаващ финансовите възможности на средностатистическия човек. Поради което се взимат фискални мерки без изключение с цел уравновесяване на пазарната икономика. Тоест си движиш парите по някакъв начин влагайки ги според твоите предпочетания (важното е да са на пазара) или ти се оддържа както в Италия искат да направят 15% от надвишния общ доход. Никой няма да има право да си премести парите в друга страна преди да е декларирал абсолютно всичките си финанси. Ако не се заплати годишния данък, дори и човека да не е в страната, държавата трябва да има авторитета да получи съответните 15% от чуждите банки. И не забравяйте преди критиките това което написах от наалотот както и факта че голяма част от законите не ги познавам. VOTE !!! VOTE
Щях да забравя най-важното, Условието при търговците е да имат лимит на месечната печалба. След надвишаването на стандартните разходи, изключено стоките които трябва да зареждат се прави отчет на търговията и ако има приблизително толков и за напред тогава не се поръчва много над-нужното а някакъв малък запас. След което при достигане на печалба осигуряваща разходите се заключва търговската дейност за да се остави свободен пъдя на конкуренцията която все още не е достигнала финансовата стабилност за месеца. Месечните разноски определят кой търговец има предимство да препродава на друг търговец. Когато търговец А има нужда от продукти, ако съответните доставчици са над стабилното ниво ( и нямат проблем с годност при хр. продукти) то търговец Б има правото и предимството да препродаде на А за същата цена съответните продукти или услуги. Идеята е да се работи един за всички всички за един като всеки почувства състоянието на другия поставяйки се на неговото положение. За съжаление се изисква всики да се сакрификират следвайки системата за да се стабилизират данните до няколко години ако е възможно.