Царят, който стана премиер и обърка политиката в България

Цар едва на шест години, царувал три години, изгонен, живял далеч от родината над 50 години и станал единственият монарх - министър-председател. Съдбата на Симеон Сакскобурготски, който на 17 юни навършва 80 години, е наистина невероятна.

"Негово Величество", както е наричан от мнозина, е преживял много. Усетил се е на крилете на народната любов, получавал е международно признание, печелил е избори, но и ги е губил. НДСВ, партията, която той основа през 2001 година, изгря внезапно, а изчезна твърде бързо от политическия хоризонт.

Несъмнено обаче, историята на Симеон Сакскобурготски буди интерес по целия свят. Автобиографичната му книга е преведена на френски, турски и испански и предстои излизане на италиански и английски.

Рождението на един цар

Симеон Сакскобурготски се ражда на 16 юни 1937 година, а появата на престолонаслендика се превръща в ключово събитие за Царство България. Той е първото момче в царското семейство, четири години след раждането на сестра му Мария-Луиза, а дотогава бъдещето на династията е било под въпрос. Учениците са особено благодарни на "Симеончо", всички оценки са вдигнати с една единица и през 1937 г. няма повтарячи. Безгрижното детство на малкия цар обаче е кратко. Едва шестгодишен той се възкачва на престола. Избрани са трима регенти, които да управляват от негово име - чичо му княз Кирил Преславски, премиерът проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов. След преврата на 9 септември 1944 г. са назначени нови регенти - проф. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Старите са разстреляни след присъда на Народния съд.

След екзекуциите майката на Симеон-царица Йоанна иска да напуснат страната. Те живеят под домашен арест. Но комунистите не пускат малкия цар, защото "се опасяват да не избухнат граждански вълнения" (както пише той в мемоарите си „Една необикновена съдба").

Това става възможно след провеждането на референдума за премахване на монархията на 15 септември 1946 година. Над 95% от гласувалите се обявяват за република, но допитването се провежда в присъствието на съветските окупационни войски и честността му е доста съмнителна.

Царското семейство напуска България още на 16 септември, отиват в Александрия, където ги чака италианският крал Виктор Емануил III, абдикирал от римския трон. Симеон ІІ е записан в колежа „Виктория" - елитен еквивалент на английския "Итън" за Северна Африка и Близкия Изток. Негови съученици са повечето от бъдещите управници на Близкия Изток - бъдещият крал на Йордания Хюсейн, Файсал - на Ирак, повечето от принцовете Ас Сауд, албанският престолонаследник Лека, синовете на Принц Тусун - Хюсеин и Хасан.

Симеон е на 14 години, когато семейството се премества в Мадрид - градът, който ще се превърне в негов дом за следващите 50 години. Диктаторът Франко се съгласява Испания да приеме царското семейство, докато Италия отказва убежище. Сакскобурготски постъпва във Френския лицей в Мадрид.

За пълнолетието му през 1955 година е направена специална церемония с молебен, на която присъстват министри, италианският крал в изгнание Умберто и стотина българи, дошли от целия свят.

Симеон продължава образованието си във САЩ във военната академия "Вали форд", близо до Филаделфия.

Парите на царското семейство

През всичките тези години царското семейство се издържа благодарение на парите на царица Йоанна, а после и на наследството, което тя получава от баща си - италианския крал Виктор Емануил III. Наследство, което включва редица дворци в Италия, включително вила Савоя в Рим, чийто парк е по-голям от Ватикана. Наследниците обаче са много и повечето имоти са продадени.

Младият Симеон с майка си царица Йоанна в Мадрид

Парично наследство царица Йоанна получава и от Лондон, където италианското кралско семейство има банкова сметка. Тя поверява управлението на наследството на младия Симеон, за когото това е най-добрата подготовка за света на бизнеса. По-късно той става съветник и оглавява няколко големи предприятия - испанския клон на "Thomson Grand Publique", "Leche Pascual", както и мадридския хотел "Eurobilding".

През седемдесетте години мароканският крал Хасан ІІ го назначава за съветник в две търговски дружества - "Compagne Sucriere du Maroc" и "Omnium Nord Africain" - корпорация, занимаваща се със захарно производство, супермаркети, мини, банково и застрахователно дело.

На 21 януари 1962 година Симеон Сакскобурготски се жени за доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, от испанско благородническо семейство. Те имат пет деца - четирима сина: първородният Кардам, който почина през 2015 година, Кирил, Кубрат и Константин-Асен и една дъщеря Калина. Внуците им са 11.

Специален пратеник в Мароко и пръв приятел на крал Хасан II

Част от бизнеса, с който се занимава Симеон Сакскобурготски, е благодарение на мароканският крал Хасан II. Между двамата се ражда много близко приятелство, Хасан II управлява северноафриканската страна цели 28 години до смъртта си през 1999 година. Годините на властта му носят много позитиви за страната, но е обвиняван в нарушаване на човешките права.

Кралят на Мароко се превръща в сериозен фактор в международната политика - той служи като посредник между арабския свят и Израел, по негово време се разиграва и кризата със съседната държава Западна Сахара. Симеон Сакскобурготски ходи по няколко пъти годишно в Мароко от 1975 до 1999 година, кралят го нарича "свой брат", а той присъства на важни събития и срещи с държавни глави. Хасан II вижда в него човек, който му е равен, затова например го води на преговорите с алжирските държавници. Кралят моли Симеон да предава дискретни съобщения в Испания на испанския крал или на министър-председателя. А Сакскобурготски съжалява, че "не е успял да разбере какво би казал верният му приятел за ролята му на министър-председател на България", който умира 2 години преди победата на НДСВ. Един от внуците на Симеон, синът на Калина, се казва Симеон-Хасан, кръстен на дядо си и на краля на Мароко.

Голямото завръщане

Първото завръщане на Симеон Сакскобурготски в страната е на 25 май 1996 година - в последните месеци от управлението на кабинета „Виденов". Улиците са пълни с множество хора, които искат да видят с очите си пристигането на Симеон. В него те виждат надежда за едно по-добро бъдеще. Във всички градове, които посещава, той е посрещнат от огромни маси граждани. Премиерът Жан Виденов не се среща с него - в онзи момент той е на посещение във Виетнам. Никой от социалистическата партия не приема Сакскобурготски. Посрещат го кметовете на София - Стефан Софиянски и на Бургас - Йоан Костадинов, партиарх Максим и президентът Жельо Желев. Управляващите са доста притеснени от идването на царя, националната телевизия получава насоки да ограничи отразяването на посещението му, а в репортажите броят на стеклите се хора е нарочно занижаван.

Симеон Сакскобурготски сред тълпите от хора, които го посрещат през 1996 година

Симеон е предпазлив, въпреки скандиранията „Искаме си Царя" той не желае да се ангажира с политиката в този момент на прехода. Ще го направи през 2001 година, но ентусиазмът от първото му завръщане никога няма да бъде същият.

През 2000 година започва да се обсъжда възможността Симеон да участва в президентските избори, Конституционният съд обаче решава, че кандидатът трябва да е живял през последните пет години в България.

Можеше ли историята да е различна?

В автобиографичната си книга "Една необикновена съдба" Сакскобурготски описва една негова среща през 2000 година с Иван Костов - тогава премиер. Царят му предлага дясноцентристка коалиция между неговото движение и СДС. Но Костов отказва, твърди, че му е нужен още един цял мандат.

Огнян Минчев обаче предлага друга версия за тази среща. Според него до последно Костов не е бил наясно с намерението на Сакскобурготски да участва в парламентарните избори. На 4 април се провежда среща между двамата, на която Симеон заявява, че няма политически партийни амбиции. След 2 дни се обявява създаването на НДСВ в прословутата си реч на 6 април във Врана.

800-те дни

Събитията се развиват стремглаво, социологическите проучвания дават много висока подкрепа на НДСВ. На 6 април 2001 година Симеон Сакскобурготски свиква пресконференция пред двореца Врана и обявява: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви". Действителността се оказа по-различна.

Току-що създадената НДСВ се явява с доста препятствия на изборите, като Сакскобургготски се принуждава да влезе във формална коалиция с маргиналните партии „Движение Оборище" на Тошо Пейков и Партията на българските жени на Весела Драганова. Причината: юристите на НДСВ така и не успяват да регистрират партията в законовия срок.

Царското движение се оказва първа политическа сила с 42,74% или 1 952 513 гласа, като при разпределението на мандатите си осигурява 120 депутата - само един не им достига за пълно мнозинство. Нито една партия или коалиция след 2001 г. няма да успее да събере толкова висок брой реални гласове - както БСП, така и ГЕРБ.

Царят-премиер

Правителството на Сакскобургготски е съставено с помощта на ДПС, а без да обещава парламентарна подкрепа, БСП влиза в кабинета със свой вицепремиер и министър - Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Сред министрите са Милен Велчев, който се връща от чужбина, Пламен Панайотов, Соломон Паси. Меглена Кунева влиза в състава на кабинета „Сакскобургготски" първо като главен преговарящ за присъединяването на ЕС, а после - като министър по европейските въпроси. Бойко Борисов е назначен за главен секретар на МВР при Георги Петканов (по препоръки от бившия шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов). Именно участието му в кабинета на НДСВ слага началото на политическата кариера на бъдещия лидер на ГЕРБ.

По време на управлението на Сакскобургготски България придобива значителна международна видимост, много от чуждестранните лидери познават лично царя-премиер и искат да общуват с него, в страната влизат много външни инвеститори. Това са и годините, в които страната започва да получава средства от предприсъединителните европейски фондове, а икономическият растеж достига средни нива от 5% на година.

Пак тогава се рестартира "АЕЦ Белене" и се слага началото на руските енергийни проекти. Осуети се продажбата на Булгартабак на стратегическия инвеститор British American Tobacco, а царят едва не падна от власт. Неговото правителство продаде 65% от БТК за едва 230 млн. евро и на регистрираната във Виена "Вива Венчърс", собственост на американския инвестиционен фонд "Адвент Интернешънъл". Финансовият министър Милен Велчев прави противоречивата сделка с външния дълг, като обръща част от облигациите от долари в евро.

През 2004 година България е приета за член на НАТО, а през 2005 година в Люксембург Симеон Сакскобурготски подписва договора за предстоящо присъединяване към ЕС. На сайта на царя се твърди, че това е единственото правителство, завършило мандата си с повишаващо доверие.

Но през 2005 година българите избират БСП за първа политическа сила, а НДСВ получава едва 725 314 гласа или 58 места. Случва се немислимото, след преговори, които продължават повече от месец, Симеон Сакскобурготски влиза в коалиция с БСП - наследникът на партията, която го изгонва от страната. Кабинетът е с мандат на ДПС, а премиер е Сергей Станишев. Решенията се взимат от царя, Доган и Станишев. Симеон оправдава решението за тройната коалиция с твърдението, че едно по-широко представителство ще направи влизането в ЕС по-вероятно.

През 2009 година след периоди на разцепления - НДСВ дори не успява да влезе в парламента.

Политическото наследство на Царя е противоречиво

По време на неговото управление Ирена Кръстева стана директор на Държавния спортен тотализатор, назначена от царския министър Васил Иванов-Лучано. Тогава започна и звездната политическа кариера на сина й Делян Пеевски, който оглавяваше младежката организация на НДСВ.

Сред кадрите на Царя е и Иван Искров, а в края на 2001 година КТБ за първи път бе обявена за най-динамично развиваща се банка на годината...

"Когато се занимаваш с политика, това променя неизбежно начина, по който хората гледат на теб. Популярността ми щеше да се запази, ако не бях направил нищо. Ако се бях задоволил да играя ролята си на "цар" без никаква власт, в каквато искаха да ме виждат, сигурен съм, че моята популярност днес щеше да бъде толкова висока, колкото и преди" - пише царят в книгата "Една необикновена съдба"..

Много от монархистите, страдали по време на тоталитарния режим заради близостта си до царското семейство, са разочаровани от политиката на Симеон за коалиция с БСП, която той окачествява като "помирителна по необходимост". "Не можех да отхвърля част от населението" - обяснява Сакскобурготски.

Какво прави царят сега?

В момента Симеон живее в двореца "Врана", а през 2000 година той и сестра му дариха 88 хектара от парка на Столична община. Скоро ще бъде отворен и музеят в двореца, посветен на Третото българско царство.

Симеон Сакскобургготски продължава да води активен обществен живот, макар и в сянка. Във Врана пристигат много дипломати, политици и общественици, които искат да се срещнат с него. Канят го на международни конференции в чужбина. Чете много и размишлява по различни въпроси, включително защо много хора по думите му "са несправедливи към него" и не са оценили голямата му любов и усилия в полза на България.