Към 29 август 2014 г. България е без актуална оценка за сигурността, защото не може да определи как възприема Русия. Това е изводът след последния опит на Министерството на отбраната да прокара стратегически документ, в който за няколко часа и за първи път пишеше, че политиката на Москва към кризата в Украйна заплашва България и западните й съюзници.
На пръв поглед това е адекватна оценка на служебния министър Велизар Шаламанов, която по естествен начин се вписва в официалните становища на НАТО и ЕС, обвиняващи Русия за ескалацията на конфликта в Донецк и Луганск. Но не и в държавата, където принципът „За Матушка Рус - или хубаво, или нищо" предизвиква партизански разделения отвътре, а отвън й носи прозвището „Троянски кон на Москва".
И докато войната в Украйна все повече се заплита, НАТО подготвя изграждане на нови военни бази и Корпус за бързо реагиране при кризи в Източна Европа, София бави още повече новия прочит на предизвикателствата и рисковете от Изток, Запад, Север и Юг, който би трябвало да послужи като ориентир в динамичната обстановка - с политическо съгласие за съвременни отбранителни способности и по-висок бюджет.
Формулировката „Заплаха Русия", подчертана с енергийна зависимост, пропаганда и военна сила, прозвуча дръзко, но кратко на фона на декоративното българско присъствие на международната сцена, включително по проблеми в задния ни двор - достатъчно е да си спомним летаргичните позиции на институциите за анексирането на Крим и връзката на „Хизбулла" за атентата в Сарафово.
„През последните години много неща се промениха в Европа и в света, също и в Русия, докато българската външна политика на практика беше замразена - със затваряне на очи, изоставане, бланкетно маркиране на събитията. Има дълбок смисъл от осъвременена оценка, която да бъде последвана от цялостна концепция за управлението на армията", коментира политологът Владимир Шопов.
Не цялата картината, а руската й точка
Служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов опита да запълни празнината, но се размина именно по червената ос с премиера Георги Близнашки, който оттегли проекта, наречен „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана", и обяви курс към спешна редакция, защото документът трябва да бъде утвърден от правителството за предстоящия форум на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември.
Именно събитията в Украйна отварят възможност пред София да използва момента, за да заяви, че НАТО може да помогне за модернизацията на армията и нейното изостанало, дори регресирало въоръжение, коментира Весела Чернева, бивш говорител на МВнР и програмен директор на Европейския съвет по външна политика.
„Визия 2020" установява, че България няма нужния ресурс, за да гарантира сама сигурността си в съвременната стратегическа среда, като сред необходимите мерки са посочени закупуване на многофункционален изтребител, технологични инвестиции и придържане към принципа „Първо НАТО и ЕС", включително и осигуряване на 2 на сто от БВП за отбрана към 2020 г.
Иронично на заглавието на черновата и на повода, публичният дебат не се върти около членството в НАТО и ЕС, а върху няколкото изречения, посветени на Русия. Така сериозният разговор стана личен. Едни приветстваха горещо формулировката на Шаламанов, други го обявиха за национален предател и „войнолюбец" (АБВ), дори заплашиха да го съдят. ("Атака").
Има изречение - има проблем, няма изречение - няма проблем
Решението дойде по изпитан метод - с премахване, още на сайта на МО. Набързо отпадна изречението, което описва риска от информационна война заради „активното и повсеместно пропагандиране на руска политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии".
Отпадна и констатацията, че „кризата в Украйна" е продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство и чрез това да се утвърди като полюс на сила".
„Такъв документ е твърде важен, за да се публикува и оттегля - това не създава добро впечатление. За него трябва да има съгласие и подкрепа от всички институции, президента, Министерския съвет, а след това да се гласува и приеме от Народното събрание, за да има капитално значение", казва Весела Чернева.
Тя изтъква, че практиката при подобни важни документи е да се публикуват за обсъждане, когато минат вътрешно съгласуване между институциите. В случая с „Визия 2020" се получи точно обратното - премиерът Близнашки се оплака, че никой не го е питал за „суровия текст", затова нареди сваляне на черновата и спешно свика партиите и МВнР за „по-балансирана позиция".
На другия полюс бе президентът Плевнелиев, който хареса черновата на „Визия 2020" и пожела да я види представена в Уелс точно в същия вид, докато Реформаторският блок заподозря, че Москва саботира оценката на Шаламанов.
Никой не знае в каква версия ще излезе крайният документ, но опасенията са за беззъба позиция, с която да се представим проформа на Срещата на върха на Алианса в Уелс, макар и кризата в Украйна, и в Ирак и Сирия да са в непосредствена близост до нас. Ето защо Весела Чернева вижда опасността в това фокусът да се измести към проблемите, съпътстващи документа, и в крайна сметка да няма значение написаното вътре.
Опонентите на служебното правителството дори оспориха неговата легитимност да износи за двумесечния си мандат толкова сериозен документ, и то без гаранции, че следващото Народно събрание ще го одобри.
Владимир Шопов дава отговор: „Това е редовно правителство, избрано и назначено по законен начин, утвърден в Конституцията. Не виждам защо поредно правителство трябва да си затваря очите - и на политическо ниво, и на ниво стратегически документи. Това е един дълъг процес, който започва с осъвременена оценка".
Докато това не се случи, България ще е в ролята на борчето в пиесата с кръстосване на шпаги между Добрия и Лошия - и ще се чуди кой кой е.
