18 минути телевизионен ефир. Точно толкова кратко време беше достатъчно, за да предизвика оставката на един министър. Който видял - видял. Който чул - чул.
Проф. Николай Петров напусна кабинета толкова бързо, че немалка част от публиката дори не разбра какъв е поводът за решението му.
Той беше "побутнат" към изхода на Министерството на здравеопазването от самия премиер Бойко Борисов. След сериала със скандалите около Делян Добрев, Антон Тодоров и Валери Симеонов, ГЕРБ сякаш изчерпа желанието си да жертва ресурс и мобилизация за поредната тежка спасителна операция.
И така: оставка имаме. Опашката за началници пред Министерството на здравеопазването "върви бързо", както се казва във вица.
Как обаче се стигна до първата истинска криза в "Борисов 3"?
Всичко започна в деня, в който Бойко Борисов предаде "щафетата" на управлението на служебния премиер проф. Огнян Герджиков в Гранитната зала на Министерски съвет.
"Вие поискахте да се направи сериозна ревизия на управлението, да се разрови из дъно. Не смятам да ви скърша хатъра", пошегува се тогава Герджиков, и всъщност подсказа какъв ще бъде водещият мотив в хоризонта на краткото му управление.
В рамките на по-малко от 3 месеца всички ведомства в служебния кабинет бяха мобилизирани за пълен и дълбочинен преглед на "завещанието": обществени поръчки, външни задължения и бюджетни деформации, партийни назначения, раздут щат, и др. Онези, които явно не пожелаха да сътрудничат на мисията за "проветряване", бяха скорострелно съкратени от позициите си - от областни управители до ръководители на треторазрядни бюджетни структури.
Управляваната от Николай Петров Военномедицинска академия е една от институциите, които се подлагат на извънредната финансова проверка. Болницата е подчинена на Министерството на отбраната, по това време ръководено от вицепремиера ген. Стефан Янев (в момента - секретар на президента Румен Радев по сигурността и отбраната).
Одитът е възложен със заповед на Янев на 10 февруари 2017 година и приключва за около месец и половина. За този период са проверени общо 14 процедури за обществени поръчки, подписани от Петров. Една от тях засяга доставката на ортопедични импланти и е спечелена от ДЗЗД "Ортопедие Инвекс" през януари 2015 г.
Човекът, който официално представлява дружеството и подписва договора с ВМА, е Явор Цонев - "кандидат-зет" на началника на болницата Николай Петров, понастоящем баща на внучето му от дъщерята Руслана Петрова. Собственик на една от двете фирми в печелившото дружество, е майката на Цонев - Павлинка Нецова. На адреса за кореспонденция на "Ортопедие" (с точност до етаж и апартамент) е регистрирана и PR-фирмата на Руслана Петрова "РП ПР Консултинг".
Ние ги хващаме, те ги оправдават
"Ортопедие Инвекс" се е явило на търга в конкуренция с още 16 оферти за доставка на консумативите, като печели по фактор "Най-ниска цена".
Кои са останалите участници и какво точно са предложили на комисията във ВМА - не е ясно. Цялата документация по поръчката липсва от сайта на болницата, наличен е само договорът с "Ортопедие".
Не става ясно и защо комисията във Военна болница не е взела предвид липсата на задължителното удостоверение за данъчна регистрация и БУЛСТАТ на гражданското дружество. Личните връзки между семейството на Петров и спечелилите поръчката вече дават и индикация за потенциален конфликт на интереси, който при доказване може да доведе до уволнението на началника на ВМА.
На 21 март Николай Петров описва подробно забележките си към изводите от одита на МО - твърди, че критериите за подбор по време на поръчката не са нарушени, че ВМА не носи отговорност за плащането на ДДС от подизпълнители, както и че данните за лични връзки с победилото сдружение "нямат никакво отношение към конкретната обществена поръчка".
В крайна сметка, МО не приема аргументите му и изпраща одита във Военната прокуратура - София. На 7 юни 2017 г. предварителната проверка приключва с решение: липсват данни за престъпление.
Бие на очи, обаче, че цялото изложение на Петров по казуса с "Ортопедие Инвекс" е преписано дословно в прокурорското постановление, като няма никакви данни да е правена каквато и да е по-задълбочена проверка. Не са взети предвид и допълнителните коментари на одиторите, които оспорват цялото становище на началника на ВМА.
Въпреки това, Министерството на отбраната не се възползва от възможността си да обжалва решението на прокуратурата.
Причината? Смяната на властта. Месец по-рано ГЕРБ и Патриотите съставят новата управляваща коалиция. На мястото на "ревизора" Стефан Янев в МО вече влиза Красимир Каракачанов. Междувременно, проверяваният Николай Петров е повишен от началник на ВМА в министър на здравеопазването.
Така следствието приключва по "безкръвен" път. Никой извън засегнатите лица не разбира за случая. Нито одитът на ВМА е публикуван на сайта на МО (макар че не е класифициран), нито прокуратурата намира за необходимо да информира обществото, че е работила по сигнал срещу току-що избрания здравен министър.
Всичко се забравя, докато не идва началото на есенния политически сезон.
Анонимният сигнал, който стигна до "Афера"
ГЕРБ се готви да прокара дългоочаквания нов Закон за борба с корупцията, а президентът Румен Радев започва битка за овладяването на председателското място в бъдещото мегазвено за проверка на имотно състояние и конфликт на интереси на публични лица.
В този момент тръгва и серията от разкрития на Елена Йончева (депутат от БСП, бивш медиен съветник на Радев) за мрежата от кумови и братовчедски назначения в Община Хасково, свързани с Делян Добрев. Скандалът повлича след себе си още няколко роднински връзки в централни и местни организации.
По информация на "24 часа" - в този момент в Министерски съвет се получава анонимен мейл, в което се разказва цялата история с предполагаемите нарушения в конкурса на ВМА за ортопедични консумативи.
От администрацията на МС изпращат отговор с молба авторът на сигнала да посочи имената си. Връзката с подателя на документите обаче е прекъсната.
Вместо това, на 3 октомври в сайта "Афера" на Веселина Томова се появява факсимиле на оригиналния доклад за състоянието на Военна болница в статия със заглавие "Скандал! Здравният министър в качеството му на ексшеф на ВМА, даден на прокуратурата заради драстични нарушения, разкрити от одит".
Не е ясно дали това е единствената медия, до която е стигнал документа, но само тя го публикува. Новината обаче е захлупена от друг централен сюжет: в същия ден Делян Добрев депозира оставката си като депутат заради скандалите в Хасково, а ден по-късно ГЕРБ го "спасява" след 2-часови дебати в парламента.
Разследването в сайта продължава със статия на 17 октомври, в която се описват и роднинските връзки на здравния министър с бенефициентите на поръчката за 1,2 млн. лв.
Този път има и официална реакция: проф. Николай Петров публично отрича да има нарушения в поръчката, като разпространява одита на МО, собственото си становище и отговора на Военна прокуратура на сайта на Министерството на здравеопазването.
На втора писта обаче се готви още едно журналистическо разследване по случая: този път от Петър Нанев от бТВ. Репортерът е известен с това, че в началото на 2015 г. показа данни за нарушенията в Клиниката по дерматология на ВМА, които доведоха до оставката на ген. Стоян Тонев от Народното събрание и отстраняването на проф. Мирослава Кадурина от болницата.
Разследването на Нанев от 2015 всъщност съвпада и с периода на сделката между ВМА и "Ортопедие". Самият Николай Петров съдействаше активно на журналиста от бТВ за достъп до сградата, служителите и документацията на Клиниката по дерматология, докато разкриваше нередностите от мандата на Тонев.
И така: 2,5 години по-късно Николай Петров се оказа в ситуацията на предшественика си - уличен в нарушения и конфликт на интереси. Репутацията му на независим, безпартиен здравен мениджър беше компрометирана с документ, събран в 18-минутен репортаж.
Корпоративен натиск vs. политически отстрел
Мащабът на проблема около Николай Петров трудно може да се осмисли обективно заради оскъдното количество информация по казуса. Още по-проблематична е мечешката услуга на Военната прокуратура, която - умишлено или поради некадърност - постави под съмнение цялото разследване във ВМА.
Фактът, че одитът на ВМА е проведен под контрола на доверени лица на президента Румен Радев и че съвпадна с кампанията "Кум-гейт" на БСП, дава известни основания да се подозира нов епизод от политическата акция срещу слабите звена в правителството.
Както признава дори вицепремиерът Валери Симеонов: това са нормални действия за една политическа опозиция.
Моментът за изтичането на разследването изглежда подбран перфектно с оглед целите на "Дондуков" 2 да докаже нуждата от трети контролен механизъм на бъдещата комисия "Антикорупция". Подобен скандал е удобен повод Радев да заеме стратегическа позиция в играта за ръководството на новия орган (след свикването на два КСНС).
Защо не - да направи ранна заявка за определяне на бъдещия главен прокурор на мястото на Сотир Цацаров. Мандатът му изтича след 2 години, а резултатът от селекцията му в стил "Ти си го избра" е, меко казано, незадоволителен.
Версията за политически сценарий зад отстраняването на Николай Петров (като странична жертва на по-големия конфликт ГЕРБ-БСП-Румен Радев) обаче се базира на няколко съмнителни предположения.
За разлика от Делян Добрев - Николай Петров не е член на ГЕРБ, нито може да се определи като кадър, близък до централата на Бойко Борисов. Петров стана началник на Военна болница през лятото на 2014 г. като номинация на военния министър Ангел Найденов (БСП).
Включването му в кабинета "Борисов 3" по-скоро се дължеше на опита му като служебен министър от времето на Росен Плевнелиев, отколкото на активна политическа ангажираност. Ако щете - 27-годишната дъщеря на Петров има по-дълъг "политически" стаж в Министерството на здравеопазването в сравнение с него самия.
Прави впечатление също, че БСП подходи сравнително резервирано след разкритията срещу Николай Петров. Партията, която само преди дни поиска оставката на целия кабинет, не показа признаци да "тържествува" от първия сериозен пробив в целостта му. Максимумът, който опозицията можеше да се извлече, е да постави случая в контекста на шуробаджанашкия сериал.
Съществува и втора хипотеза: разкритията срещу Николай Петров да са катализирани от нарушени частни интереси на лобитата в здравеопазването.
Зад тази версия застават дори представители на гилдията като директора на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев и директора на "Пирогов" Асен Балтов.
Причината: намерението на МЗ да въведе централизиран търг за доставка на медицинските изделия и да направи регистър с регулация на цените им. Скоро такава платформа ще започне да работи за търговия на едро с лекарства за болниците.
МЗ трябваше да подготви и нова здравна карта, която да определи критерии за новите частни болници, така че да не се стига до източване на бюджета на НЗОК през "атрактивни" бутикови здравни заведения. Самата Здравна каса предложи да въведе мораториум върху финансирането на нови болници за 2018 г. като извънредна и спешна мярка.
Вицепремиерът Валери Симеонов също лансира идеята за "мероприятие от икономически засегнати кръгове в медицинските среди, чиито схеми биха били увредени сериозно".
Заради удара срещу Николай Петров, Валери Симеонов дори обвини бТВ, че се изявява като "дебелак, инфантилен дебелак с определени ментални отклонения, пуснат в порцеланов магазин, който не знае какво прави".
Метафората му сякаш не беше подбрана случайно.
Трета хипотеза е евентуалната борба за власт в подготвяния конкурс за нов титулярен началник на Военномедицинска академия. Мястото на Николай Петров в момента се заема временно от проф. Венцислав Мутафчийски. Номинацията за нов ръководител трябва да бъде направена от военния министър Красимир Каракачанов, но указът за назначаване зависи от волята на президента Румен Радев.
Институция като ВМА, която разпределя бюджет от около 130 млн. лева на годишна база, е от стратегическо значение.
Каквито и да са страничните фактори за предизвикването на оставката на Николай Петров, те не отменят факта, че самият той е положил подписа си под спорната обществена поръчка.
На фона на парите, с които разполага болницата, сделката с "Ортопедие" е незначителна, но все пак е показателна за липсата на вътрешен контрол, който да не допуска ситуации на облагодетелстване на свързани лица.
Самата документна проверка дава сигнали за нарушения, но не дава отговор на въпроса дали има материално ощетяване на бюджета на ВМА. По информация на д-р Мирослав Ненков - за 3 години болницата е поръчала консумативи от "Ортопедие" само за 300 000 лв. от максимума в размер на 1,2 млн.
Такъв отговор обаче не се получава и от прокуратурата, която практически беше неглижирала разследването, докато то не изтече в медиите. Казусът "ВМА" е поредният пример за тихото бездействие на държавното обвинение по дела от обществен интерес.
Нещо повече: Одитът на МО от март 2017 г. не е стигнал до Агенцията за държавна финансова инспекция, която би могла да провери процедурите по обществените поръчки, нито до Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси.
Онзи анонимен сигнал до Министерски съвет очевидно не е бил известен на ведомствения Инспекторат, нито на прословутия БОРКОР, който уж би следвало да работи за превенция и противодействие на корупцията като правителствена агенция.
Случаят с ВМА е лакмус за несъстоятелността на цялата "имунна система" от контролни органи, от които се очаква да не позволяват злоупотреби с власт и безстопанственост с бюджетни средства.
Да, важно е да се знае защо тези схеми не получават гласност в национален ефир тогава, когато се случват - медиите също носят отговорност за това.
Но също така е важно да се разбере защо уязвими фигури попадат на най-високи ръководни позиции в изпълнителната власт, а при първия намек за скандални разкрития биват жертвани и подменяни без мисъл за щетите, които се нанасят върху здравната система.
