Поводът за този текст е случайна среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която напусна сградата на парламента, придружена от 6 души охрана в служебен автомобил и експортирана от джип на НСО.
22 години Национална служба за охрана (НСО) работи, без да има закон, който да регламентира съществуването ѝ. Най-плашещото е, че видимо това не притеснява политическия елит на страната, който се възползва от услугите на службата. За данъкоплатецa, от чийто джобове всяка година излизат десетки милиони левове, обаче не е ясно нито кого и защо пази НСО, нито как точно се харчат парите му.
Закон - няма
НСО е пряк наследник на Пето управление „Безопасност и охрана" (УБО) на Държавна сигурност.
В днешния си вид НСО е създадена на 5 август 1992 г. чрез постановление 151 на Министерски съвет. На същата дата е приет и Правилник за устройството и дейността на службата, който регламентира функциите, устройството и начина ѝ на управление. Според него НСО е юридическо лице на бюджетна издръжка и представлява специализиран военизиран държавен орган, подчинен на президента на Република България, а основната му задача е охрана на президента, премиера, председателя на Народното събрание и вицепрезидента.
Приетият преди 22 години правилник, който спокойно се вмества на две машинописни страници, все още е в действие.
Практически, той е единственият документ, който регламентира службата (ако изключим няколко текста от Закона за отбраната и въоръжените сили, в които се маркира съществуването на НСО). От 1992 г. до днес правилникът е изменян 23 пъти, последният път през август 2014 г.
Това фактическо състояние на нещата води със себе си редица правни абсурди и оставя безкрайно широко поле за изява на началника на службата.
Реален контрол върху НСО няма.
Въпреки, че службата е подчинена на президента, в правилника ѝ няма механизъм за нейния контрол, такива задължения не са вменени на президента и от конституцията.
Началникът на НСО се назначава директно с президентски указ, но няма описана процедура за неговия избор. Не е ясно кой носи отговорност за делата на НСО, не е ясно и защо службата е военизирана, предвид факта, че не е в структурите нито на МВР, нито на МО.
За необходимост от закон, който да вкара НСО в ред, се говори от повече от 10 години.
До реални действия се стига едва през есента на 2012 г., когато правителството на ГЕРБ решава да напише закон за службата. Такъв е предложен за обществено обсъждане през септември и обира немалко критики - най-вече, защото затвърждава статуса на службата като мега структура с огромни пълномощия, неясни задачи и минимален контрол над нея. Законът започна да се придвижва из комисиите на Народното събрание, но остана дотам с оставката на правителството на Борисов през февруари 2013 г.
Следващото Народно събрания и кабинетът „Орешарски" се заканиха да направят сериозен преглед на НСО, като дори ясно се чуха гласове за орязването ѝ до необходимия минимум. До реални действия в тази насока не се стигна.
Днес новият кабинет на Бойко Борисов идва с идеята за цялостен ремонт на законодателството в областта на сигурността. В коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ е залегнала основна реконструкция на законите за МВР и ДАНС, както и приемането на отделни закони за Националната разузнавателна служба (НРС), военното разузнаване и НСО, плюс общ рамков закон за националната сигурност.
Кога това ще стане факт и как ще изглежда НСО с новите си законови рамки, предстои да видим.
Клиенти в изобилие
Ако гледаме буквата на правилника за дейността на НСО, то от нейните пълни услуги трябва да се възползват само президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят и вицепрезидентът.
В правилника, обаче е посочено, че лична охрана и транспорт се предоставя на председателя на Конституционния съд, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и на омбудсмана.
Отделно, на членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, заместник министър-председателите, председателя на Сметната палата, управителя на Българската народна банка, заместниците на главния прокурор на Република България, определени от него и на директора на Националната следствена служба се полага специализиран транспорт (това е евфемизъм за тъмен автомобил със синя лампа отгоре, който не зачита законите за движение по пътищата).
Член 5 от правилника на НСО, обаче оставя широко отворена врата за това от охрана на службата да се възползват широк кръг лица, за които се смята, че има реална заплаха, включително народни представители, министри, членове на техните семейства, кандидати за президенти и други хора по решение на Министерски съвет.
В публичното пространство не е излизала информация за това колко лица реално се възползват от лична охрана от НСО, но по всичко личи, че бройката е сериозна.
През лятото на 2013 г. стана ясно, че службата осигурява непрекъсната лична охрана на Сергей Станишев (охраната му е спряна през юли 2014 г.), Бойко Борисов и Цветан Цветанов (охраняван до октомври 2013 г.). Всички те, към онзи момент са депутати от 42-рото Народно събрание. Отделно Яне Янев и Румен Петков имат охрана до юни 2013, въпреки че не са заемат държавни постове.
Ахмед Доган е един от най-редовните клиенти на службата, като той е под непрекъсната охрана от 2006 г.
Такава му се полага и в момента. Неговият заместник Лютви Местан също е под опеката на НСО, като по официална информация на службата има реална заплаха за неговия живот.
През юни 2014 г. в интервю за „Труд" настоящият началник на службата генерал Ангел Антонов заявява, че към онзи момент се охраняват петима души, които не влизат в стандартните отговорности на НСО. Той отказва да посочи имената им.
Заради твърденията за заплахи срещу депутата Делян Пеевски на него също се полага лична охрана от НСО, но той се е отказал от това си право, залагайки на частен охранител. За сметка на това - от лятото на тази година с лична охрана се е сдобил управителят на БНБ Иван Искров.
От НСО не разкриват нито естеството на заплахи към охраняваните от тях лица, нито бройката заети в тези дейности служители, нито стойността на тези операции.
Видим факт е, обаче, че Бойко Борисов се движеше с внушителна охрана по време на мандата си като министър-председател. Остана с нея и докато бе редови депутат, и трудно можем да очакваме, че той ще направи компромис със сигурността си (както сам се е изразявал) и в новия си мандат начело на правителството.
И ако охраняването на президента и премиера са донякъде разбираеми, то гледката на новата-стара председателка на Народното събрание Цецка Цачева, която се носи по софийските улици с два джипа и шест човека охрана (без да броим шофьорите) буди оправдано объркване сред редовите данъкоплатци.
Пари винаги има
Бюджетът на НСО върви неизменно нагоре в последните години. Ако през 2001 г. той е едва 13,1 млн. лева, то през 2013 г. той е вече рекордните 34,3 млн. лева. И това - при условие че формално задачите на службата не са се променили, нито е нараснал броят на лицата, които трябва да бъдат охранявани.
В бюджета за 2014 г. бе заложено намаление на парите за НСО до сумата от 31 млн., което предизвика реакция на президента Плевнелиев. Той заяви, че с това намаляване на средствата за службата нейната ефективна работа ще бъде компрометирана. В крайна сметка депутатите гласуват бюджет от 33 млн. лева.
През юни 2014 г. в последните дни на 42-рото Народно събрание депутатите отпуснаха още 4 млн. на НСО и така бюджетът им достигна нови рекордни висини. През септември пък от службата поискаха допълнителни 1,3 млн. лева, поради очакван финансов дисбаланс.
Колко пари ще получат преторианските гвардейци на властта за 2015 г. все още не е ясно поради факта, че до момента липсва проектозакон за държавния бюджет.
Но стъпки назад не се очакват.
Факт е, че обезпечаването на НСО изглежда пренебрежимо малко на фона на титаничните средства, които получават МВР и МО. Но ако сравним бюджета на службата с този на НРС и на Софийския университет, то нещата стават повече от непропорционални. През 2014 г. парите, отделени за външното разузнаване на България, са едва 17 млн. И то предвид факта, че именно тази служба трябва да е първият отбранителен ешелон на България срещу всякакви външни заплахи. Софийският университет пък тази година получи 43,3 млн. лева субсидия от държавата.
Как точно се изразходва бюджетът на НСО, обаче, остава скрито.
Сред малкото публично обявени разходи влизат седемте броя Audi A8, 12 броя Opel Astra и един товарен автомобил Mitsubishi Fuso, които службата купи през октомври за общо 1,06 млн. лева без ДДС. По време на предизборната кампания през 2013 г. в медиите се публикува информация, че само личната охрана на Цветан Цветанов струвала по 40 000 лв. месечно.
Тайна е и броят на служителите на НСО, но различни медийни публикации посочват, че между 1000 и 1200 офицери, сержанти и цивилни служители получават заплатата си оттам. В последните дни на кабинета „Борисов 1" правителството прехвърли на НСО цялото бивше военно летище Доброславци, край София. От службата обявиха, че там ще изградят огромен полигон за обучение на служителите си.
А има ли смисъл?
Гражданското общество винаги е чувствително на тема държавни разходи - особено когато парите не достигат във важни сектори като здравеопазване и образование. В същото време в ефира непрекъснато се прокрадват популистки идеи, като намаляване на броя на депутатите или орязване на партийните субсидии. И макар че идеите са популярни, нека да не забравяме, че броят на депутатите гарантира представяне на интересите на възможно най-голям брой български граждани в парламента, а партийните субсидии дават възможност на политическите партии да упражняват дейността си.
Основната задача на НСО е да охранява няколкото важни политически фигури в България, но за съжаление това далеч не е единствената им функция.
Преди 15 години избухва един от първите скандали свързани с НСО. Тогава журналисти засичат охранители от службата да разхождат дакела на тогавашния председател на Народното събрание Йордан Соколов, а като градска легенда се разказва, че когато въпросният дакел изчезнал се сформирала група от 50 служители на НСО, които в продължение на няколко денонощия се занимавали само с издирването му.
По ирония на съдбата, тогавашният червен депутат Драгомир Драганов заяви, че НСО се е превърнала отново в УБО. Защо УБО?
Числеността на Пето управление на ДС е била около 10 000 души, а основната му грижа не е било охраната на партийния и политически елит на НРБ. Напротив, тази задача е била второстепенна и даже третостепенна.
Основната задача на УБО е била обслужването на ЦК на БКП (около 20 - 25 човека) и техните семейства, като от управлението се грижат не само за физическата охрана, но и за транспорта, изхранването, подслоняването и въобще задоволяването на всякакви потребности на поверените им лица. Постепенно броят на хората на хранилката на УБО нараства. Включени са членовете на Държавния съвет, на Министерски съвет, на Народното събрание, различни номенклатурни кадри и техните семейства.
УБО се превръща в държава в държавата за „по-равните".
Днес повечето служители на НСО не са заети с физическа охрана, а отново с обслужване на поверените им лица. При обсъждането на закона за службата през есента на 2012 г. депутатът Венцислав Лаков заявява, че НСО се е превърнала във VIP таксиметрова компания, която най-вече осигурява луксозен транспорт на стотици държавни служители. Думите му се потвърждават и от бившия служител на службата подполковник Марков (единственият, който с охота разказва за това какво става в НСО). Според Марков отношенията между бодигардовете на службата и охраняваните от тях лица отдавна са извън всякакви професионални норми.
Гардовете на службите развеждали кучета, возили деца и роднини, пазарували, взимали дрехи от химическо чистене и се занимавали с какви ли не домакински задачи.
Така се самонатрапва въпросът, не е ли време НСО да се свие до необходимия минимум на специално подразделение към полицията, която да се занимава само и единствено с охрана на най-важните пет - шест човека в държавата?
Или на всички в политическия елит им е удобно да имат една немалка и сервилна преторианска гвардия? Дори и да е така, със сигурност милионите изливани в НСО могат да се похарчат за далеч по-смислени цели.