За сравнително кратък период от 10 години в България са проведени общо 15 национални избора.
Централната избирателна комисия е организирала по три пълни цикъла от парламентарни (2009, 2013 и 2014 г.), президентски (2006, 2011 и 2016 г.), европейски (2007, 2009 и 2014 г.), и местни избори (2007, 2011 и 2015 г.).
Нещо повече - бяха проведени и първите три национални референдума (за ядрената енергетика през 2013 г., за електронното гласуване през 2015 г. и за промените в избирателната система през 2016 г.).
И въпреки всичко - количественото натрупване така и не доведе до качествено изменение на изборния процес, дори напротив.
Не минават избори без скандали: като се започне от купуването на гласове и цели секции, разнасянето на чували с бюлетини от депутати, манипулациите на вота в Турция, масовите грешки в протоколите на избирателните комисии, DDoS-атаките срещу сайта на ЦИК, опитите за възпрепятстване на вота на българите в чужбина, абсурдите около квадратчето "Не подкрепям никого", повторното броене на вота и споровете около зачитането на резултатите от референдума на Слави Трифонов.
Тук дори не включваме провокацията "Костинброд" или редовното пренаписване на правилата на играта в 12 без 5.
10 години и 15 избора по-късно - нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.
Поредната буря в чаша вода се завихри 50 дни преди предсрочните парламентарни избори на 26 март и то заради машинното гласуване - технология, която се прилага вече три години, макар и в ограничен мащаб.
В нарушение на Изборния кодекс ЦИК реши да спести пари и организационни главоболия, като осигури машини само в 500 секции. От "Нова република" оспориха решението пред ВАС и спечелиха делото.
Междувременно експерти, държавни служители и политици се заловиха да спорят по несъществуващата тема "за и против машинното гласуване", а някои бивши депутати дори заплашват да поискат касиране на изборите, ако всяка от близо 13-те хиляди секции не е снабдена със съответния уред.
Какво казва Изборният кодекс за машинното гласуване?
Mашинното гласуване беше прието още през март 2014 г., когато влезе в сила Изборният кодекс на Мая Манолова в мандата на кабинета "Орешарски".
В него съществува чл. 206, според който: 1) В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване, и 2) Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина.
Избирателят е свободен да прецени по какъв начин да упражни вота си, като никой няма право да го ограничава дали да гласува с хартия или с машина. Секционната комисия е длъжна да отчете гласа ви наравно с всички останали.
На практика, този "свободен" избор зависи от физическото наличие и работоспособност на съответната машина за гласуване, затова формулировката на Изборния кодекс е максимално обща (обърнете внимание, че не пише "всеки български избирател има право да гласува машинно").
Проблемът на общата формулировка е в това, че липсва изрично указание за момента, след който машинното гласуване окончателно влиза в сила в национален мащаб.
За сравнение - такова уточнение присъства при регулацията на електронното дистанционно гласуване. В параграф 145, ал. (33) се казва:
"В случай че експериментално дистанционно електронно гласуване е проведено успешно (на три последователно проведени избори, включително частични, след 1 януари 2018 г.) - на изборите за членове на Европейския парламент през 2019 г. избирателите може да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на резултатите".
Експериментът приключи
Още през 2014 г. депутатите приемат, че машинното гласуване няма да се въведе незабавно, а посочват определен срок за експериментално провеждане в ограничен брой секции. В параграф 10 на Преходните и заключителни разпоредби а Изборния кодекс се казва следното:
"До произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2016 г.... машинното гласуване, предвидено в кодекса, е експериментално и се произвежда в до 500 избирателни секции".
Данните от това гласуване се вземаха предвид само за целите на проверката на системата и не се отчитаха в крайния резултат за партиите и кандидатите. Вероятно поради тази причина около 20% от гласоподавателите в секциите с машини си направиха труда да проверят как функционират те.
За местните избори през 2015 г. и президентските през 2016 г. законът задължаваше ЦИК тези машини да бъдат "най-малко 500". Избирателят вече не беше длъжен да пуска и втора, традиционна бюлетина, за да се зачете гласът му. Машинното гласуване вече влезе в практическа употреба - т.е. може да се приеме, че тестът на системата вече е осъществен.
Затова няма разумен аргумент за отлагането на пълноценното му въвеждане оттук нататък.
Има ли право ЦИК да налага лимит на машините за гласуване?
Не, и точно това беше атакувано пред ВАС от жалбоподателите от "Нова република".
Само в няколко случая законодателят дава право на преценка за точния брой и разпределението на машините за гласуване: преди и по време на местните избори през 2015 г., както и при президентските избори през 2016 г.
В общите правомощия на ЦИК се посочва единствено, че от нея зависи да определи "условията и реда за машинното гласуване", да проведе разяснителна кампания за прилагането му и да публикува резултатите от него в сайта си.
Възможно ли е да се касират изборите, ако няма машина във всяка секция?
В приетите през януари 2017 г. Условия за провеждане на машинно гласуване на ЦИК се казва, че "В случаите, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно, секционната избирателна комисия уведомява незабавно РИК и ЦИК. Гласуването продължава с хартиени бюлетини".
Практическата невъзможност да се гласува чрез машина не пречи на избирателя да пусне гласа си по традиционния начин, така както го е правил винаги досега.
Дори ако нито една машина за гласуване не проработи в деня на изборите, това не е основание за касиране на вота - в този смисъл, заплахите на ДБГ и Нова република да атакуват парламентарните избори пред Конституционния съд не са сериозни.
Има ли време ЦИК да поръча машините?
Теоретично - да. ЦИК има право да обяви максимално бърза поръчка за доставка или наем на машини за гласуване.
Изборният кодекс изрично посочва, че ограниченията за сроковете по Закона за обществените поръчки не се прилагат относно тези машини.
Дори решението за избор на доставчик и възлагането на поръчката да се обжалва пред ВАС, съдът е длъжен да се произнесе в 3-дневен срок и няма право да спира изпълнението на поръчката. Ако ЦИК си свърши работата професионално при изработването на документацията за търга, няма да има никакъв проблем.
Досега наемът, обслужването и транспортът на една машина струваше между 1500 и 1800 лв. По информация на изпълнителния директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров - стойността на самото устройство може да стигне до 2000-2500 евро в зависимост от функционалностите.
Служебното правителство вече се ангажира да осигури необходимия брой машини за гласуване не само в страната, но и в чужбина. Броят им ще бъде "над 13 000", но кой ще ги достави, при какви условия и на каква цена - все още не е ясно.
50 дни преди изборите е напълно безсмислено да се води спор по целесъобразността на машинното гласуване.
Не издържат аргументите, че машинното гласуване e прищявка, която създава допълнителна работа на комисията, или че инвестицията не си струва, защото е прекалено скъпа - същите аргументи се чуваха по време на дебата имат ли право да гласуват българите в чужбина.
То улеснява гласуването, елиминира проблема с големия брой недействителни бюлетини, ограничава поне малко контролирния вот и слага край на "творчество" при броенето на гласовете и преференциите от страна на членовете на секционните комисии.
Проблемът на "българското" машинно гласуване е проблем на всяка българска работа.
Поради липсата на обща преброителна мрежа, функционалността на тези устройства е намалена наполовина. В края на деня резултатите от тях отново се преписват на ръка и се пренасят на флашки от една комисия в друга - точно както протоколите от хартиения вот.
Но ЦИК, Информационно обслужване, ДАНС и Министерски съвет имаха достатъчно време - 3 години - за да гарантират тайната и защитата на този вид гласуване.
Ако една държава не може да осигури демократичните си избори - финансово, законово и технически, няма абсолютно никакъв смисъл да съществува.