Регионалните избори в Холандия официално представиха на политическата сцена в страната новото лице на популизма в Холандия. Печелейки най-много гласове сравнително новата антиимигрантска партия Форум за демокрация (ФД), основана едва през 2016 г., изстреля своя лидер Тиери Боде до своеобразен връх в холандската политика.
Неговата партия надмина по брой гласове дори и либералната формация на премиера Марк Рюте, разклащайки по този начин доминацията на управляващата коалиция и в горната камара на нидерландския парламент.
Нещо повече - тези избори показаха, че в страната ново лице заменя дългогодишния крал на популизма Герт Вилдерс.
Защитник на политиката "първо Холандия" в социалната и икономическа политика Тиери Боде печели аплодисментите на онези холандци, които искат по-малко имигранти в страната, подобряване на отношенията с Русия и напускане на Европейския съюз (въпреки че все пак наскоро той заяви, че първо ще види как ситуацията ще се разиграе за Великобритания, преди да се опита да хвърли страната си в същия водовъртеж).
"Идеологически съм против ЕС, срещу вътрешния пазар, срещу отворените граници, срещу еврото, срещу всичко", коментира той в свое интервю от миналия месец.
А с този изборен успех (Форум за демокрация се превръща в най-голямата опозиционна сила в горната камара на парламента със своите 13 от общо 75 места) партията излиза с доста добра стартова позиция преди вота за Европейския парламент, където според Politico ФД се очаква спечели 4 места. Така че може тепърва да виждаме още неща от Боде и неговите партньори в политиката.
Какво трябва да знаем за 36-годишният нов представител на популизма в Западна Европа.
1. "Господин Референдум"
За пръв път в холандската политика за Тиери Боде се чу покрай участието му в референдума от 2016 г. за споразумение за укрепване на търговските връзки между ЕС и Украйна.
Вдъхновен от вота на британците за излизане от ЕС, тогава все още новосформирания мозъчен тръст започвна петиция срещу т.нар. Споразумение за асоцииране с Киев. Със събрани над 300 хил. подписа, те успяха да постигнат свикването на референдум по темата. Основната теза на Боде и хората му тогава беше противопоставянето на "недемократичния начин", по който се взимат решенията в Брюксел.
В крайна сметка референдумът получи два пъти повече гласове срещу ратифицирането на споразумението за асоцииране с Украйна. И въпреки че неговият резултат се оказа незадължаващ според холандското законодателство, той беше черна точка в актива на премиера Марк Рюте, който трябваше да даде назаден от общия тон в Брюксел по отношение на Украйна. По този начин източноевропейската държава не получи автоматична покана за членство, а държавите в ЕС не се задължиха да оказват на Киев икономическа подкрепа.
Сега ФД вече работи с пълни сили. Скоро след референдума мозъчният тръст се превърна в политическа партия, а на парламентарните избори през 2017 г. успя да спечели 2 места в парламента.
2. Интелектуалният Герт Вилдерс
Боде трансформира образа на десния популизъм в Холандия, който в продължение на повече от десетилетие вече е доминиран от Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата. Като цяло политиките на двете партии са доста близки - евроскептични и антиимигрантски, макар ФД да не използва антимюсюлманската реторика така, както го прави Вилдерс.
Техните стилове на поведение обаче не могат да бъдат по-различни. Боде е бивш университетски преподавател, цитира латински сентенции и чете философия и е член на този интелектуален "елит", срещу който Вилдерс се противопоставя така остро през цялата си кариера.
Боде, който е учил право и политически науки и е колумнист на NRC Handelsblad, е насочен към образовани гласоподаватели и казва, че иска да се отърве от „проникването“ на левите в обществените служби, медиите и образованието.
Боде, с френско-индонезийски произход, използва елегантната си визия, съчетана със силно присъствие в социалните мрежи, за да заглади ъглите на своята недвусмислена политическа визия. Той е автор и на редица книги, сред които и "Ойкофобията - страхът от самия себе си" - ключова тема за популистите, свързвана с възстановяването на държавата-нация.
Боде афишира по-специално познанството си с британския ултраконсервативен полемист Майло Янопулос, възпяващ национализма на белите в САЩ и публично заклеймен наскоро заради коментарите му по повод масовите убийства в джамии от новозеландския град Крайстчърч.
Стратегията му обаче изглежда, че работи. Резултатите от изборите през миналата седмица показват не толкова пренасяне на гласоподавателите към дясното, колкото трансформация в самото дясно. Партията на Велдерс загуби 4 от 9-те си места в Сената като много от избирателите й преминаха към ФД.
3. Пътят към успеха
Форум за демокрация може и да спечели най-много гласове в провинциалните избори, но партията реално няма какво особено да каже по местните въпроси. Вместо това кампанията на партията се фокусира почти изключително върху три национални теми: климат, миграция и покупателна способност.
По време на кампанията, Боде говори за "истерия на изменението на климата" и постави под въпрос "прекомерните" разходи за плана за действие в областта на климата, който коалицията на Рюте представи.
Миналата година лидерът на ФД изтъкна на профила си в Twitter, че "Неудобната истина", филмът на Ал Гор за измененията в климата, "всъщност няма никакъв смисъл" като по думите му няма реални данни подкрепящи теорията за измененията в климатичните условия.
Благодарение на усъвършенстваната работа на социалните медии и редовните изяви в популярни телевизионни предавания, Баде и неговата партия успяха да достигнат до стабилно голяма аудитория.
Два дни преди изборите кампанията пренасочи вниманието си към миграцията, след като мъж от турски произход бе арестуван за масова стрелба в град Утрехт. При инцидента бяха убити трима души, а вълненията от терористичния акт дадоха на Боде възможност бързо да капитализира гнева и огорчението в обществото. Той побърза да обвини правителството за миграционната политика в страта (само няколко часа след стрелбата). По това време всички останали участници в изборите бяха спрели кампанията си в памет на жертвите.
"Ние биваме унищожавани от хората, които се предполага, че трябва да ни защитават. Няколкото последователни правителства на Рюте оставиха нашите граници отворени, позволявайки на стотици хиляди души с чужда на нашата култура да влязат в страната", написа Боде, получавайки редица лайкове и ретуити.
4. Мъжката доминация
Според един от екзитполовете на провинциалните избори около 64% от избирателите на ФД са мъже. Това вероятно не е кой знае каква изненада като се има предвид какво Боде мисли за останалите 36%.
В свое интервю от 2017 г. той казва, че "като цяло жените превъзхождат мъжете в по-малко професии и имат по-малко амбици". Той добавя още, че често те са "позаинтересовани от семейнте неща".
Три години по-рано той пише в свой текст, че жените "не искат да уважавате тяхното "не" и тяхната съпротива. Реалността е, че жените искат да бъдат завладявани и доминирани. Да, тя искат да бъдат победени".
5. Европейска стратегия
Предвижда се Форумът за демокрация да спечели около 12% от гласовете на холандците на изборите за Европейски парламент. Водещият кандидат на партията е Дирк Ян Епинк, автор на книга с мемоари, описващи по гротесков начин времето, в което той работи за Европейската комисия.
От ФД коментират, че след изборите възнамеряват да се присъединят към групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Европейския парламент. Някои членове на ЕКР обаче не са доволни от това, включително Холандския християнски съюз (ХХС), който вече е член на групата.
"Както Холандският християнски съюз, така и ЕКР имат критичен подход към Европа, но основната ни цел е да реформираме ЕС отвътре. Форумът иска Хексит, те не искат ЕС да се реформира, иска да се разпадне", се казва в изявлението на ХХС. Оттам също така заявяват, че се противопоставят на позицията на партията по отношение на миграцията и нейните проруски възгледи.
ФД обаче поне за момента е замразила призивите си за излизане от Европейския съюз. Избирателите на партията подкрепиха идеята за Некзит, но сега на сайта на партията се казва, че Форумът се обявява в подкрепа на референдум за членство в ЕС. Иначе казано - обратно към корените и добре познатата политика на "гласа на хората".
