Напоследък Румъния е все по-често сочена като модел. Но всъщност един от първите успехи на северната ни съседка беше социалната промяна, която се случи само за броени дни и доведе до избирането на сегашния президент Клаус Йоанис. Румънец, част малкото немско малцинство, който като че ли символизира всичко онова, което премиерът Понта и цялата корумпирана класа не бяха.
Легендата около избирането му гласи, че той спечели с подкрепата на румънската диаспора, която гласува масово за него. Цифрите не потвърждават напълно тази теза. Успехът на зеления Александър Ван дер Белен в Австрия миналата неделя обаче стана наистина с помощта на австрийците зад граница - и това отново извади на преден план темата за гласуването на българската диаспора зад граница.
Идеята, че гласовете от чужбина могат да променят изхода от изборите в страната, като докарат малко "здрав разум", съвсем не е нова.
Почти всички български правителства след 1997 г. се опитваха да флиртуват с активността в чужбина, надявайки се оттам да дойдат гласовете, които да им дадат преднина пред опозицията. През 2005 г. Соломон Паси, в качеството си на външен министър, положи огромни усилия и отвори 344 секции - рекорд, който беше подобрен едва през 2014 г.
Единственият значим вот за тези години обаче дойде през 2001 г. от Турция и той беше в полза на Георги Първанов. И макар че резултатите в България досега да не са доказали тезата за разумния вот от чужбина, случаи като този в Румъния и още повече като този от Австрия, поставят въпроса как да направим така, че българите в чужбина да могат да гласуват.
Именно вкарването на този политически залог за "здрав разум" превръща различни инструменти от изборния арсенал в истински политически каузи.
След като имахме кауза "електронно гласуване", сега се задава "гласуването по пощата".
Наистина, много от държавите в Европа отдавна не практикуват т. нар. лично или персонално гласуване за гласоподавателите си в чужбина.
Вместо да карат всеки да се явява в изборна секция и да харчат огромни средства и ресурси, те имат гласуване по пощата. Така, ако искаш да гласуваш, се регистрираш няколко месеца по-рано и заявяваш, че не си в страната по времето на изборите. Изборната администрация проверява в кой избирателен район би трябвало да гласуваш и ти изпраща съответната бюлетина няколко седмици преди датата на вота.
Попълваш я и я запечатваш в отделен плик. Той стига до същата тази администрация, ако се налага, тя я разпределя по избирателните райони. И накрая твоят глас се отваря и прибавя към тези, които са гласували на място в родината.
Всичко изглежда много просто. Няма нито високи технологии, нито висша наука. Но истината е, че зад системата за гласуване по пощата стоят няколко важни неща.
На първо място нужна е добра изборна администрация, която може точно и дискретно да оперира с гласа на избирателите, както и с избирателните списъци. Така че нито да се нарушава тайната на вота, нито гласувалите по пощата да могат да злоупотребят и да гласуват втори път. Добрата администрация успява да придвижи вашия глас и до съответния район, точно и навреме.
Второто важно нещо е добра пощенска услуга. Тя осигурява писмото с вашия глас не се загуби, а да пристигне навреме там, където трябва, без никой да го е отворил и подменил.
Третият важен елемент - общество, решено на честни избори. Може би сте чували една шега, че в скандинавските държави не им трябват тъмни стаички и урни, защото там нито някой ще се опита да разбере вота на другия, нито да го фалшифицира. И в този смисъл, за да има гласуване по пощата, трябва да има твърда убеденост в обществото, политическите партии и изборната администрация, че изборите могат да бъдат единствено честни и че фалшифицирането им е отминал период в политическата история.
Ако опитаме да оценим България по тези няколко критерия, изводите няма да са особено оптимистични.
Изборната ни администрация е от началото на 90-те и, като такава, логично произвежда случаи като "Арена Армеец". Все още не е сигурно точно колко избиратели има в държавата.
Държавната пощенска услуга у нас е толкова сигурна, че цената й е единственото предимство. В ситуация с избори в два тура, едва ли биха се справили да доставят бюлетината в двете посоки в рамките на седмица или две. А политическият и обществен консенсус за честни избори си личи по това, че почти панически се опитваме да го заместваме с технологии, за да намалим до минимум човешкия фактор в изборите.
Искаме едновременно да въведем електронно дистанционно гласуване, електронно гласуване в избирателната секция, както и машинно броене.
Гласуването по пощата страда и от основния недъг на интернет гласуването - няма гаранция, че някой не се опитва да контролира вота ти - със заплаха или с пари.
А това отваря още по-широко полето за инсинуации и странни интерпретации. Само да си припомним, че т. нар. Absentee voting в щата Флорида предизвика съмненията в изборния резултат в САЩ през 2000 г. Можем ли да си представим какво би произвело гласуването по пощата в България с тази изборна администрация, поща и доверие в системата?
Може би е време да престанем да използваме изборите за фабрикуване на политически мнозинства и превръщането им в политически каузи. Гласуването в България има нужда от по-добра администрация, която да организира и преброява резултата в изборния ден.
Ако не можем да направим това, няма как да успяваме с по-сложни инструменти от изборния арсенал - мажоритарни райони, смесени системи, задължителна преференция, гласуване по пощата...
Защото няма по-честен и разумен избор от този, който можем да направим сами в тъмната стаичка със син химикал.
