Щеше ли да има Ку-клукс-клан, ако лицата на хората, които линчуваха негри - и под прикритието на нощта, не бяха скрити зад качулки... Вероятно. Омразата и агресията са също толкова силни както и човешкият страх - пък са му и производни.
Под удобно прикритие е лесно да си "смел". Било то качулка, агентурен псевдоним за доноси, измислен ник и профил в Мрежата. Стиска ли ти да си кажеш иначе... Гробокопачи на тъмно - бол, десници на светло - мърцина.
Във Facebook се води не-истинска война между привърженици на Ахмед Доган и Касим Дал. Едните наричат Дал Юда и предател, другите определят Доган като либийския диктатор Кадафи. Първо се появи групата "Аз подкрепям Касим Дал", веднага след нея другата - "Аз подкрепям Ахмед Доган".
Даааа, когато една партия е бетонирана от не-говорене и дискусия по проблемите, кирливото пране се търка в Мрежата. Но ако имаше толкоз подкрепа за Касим Дал, защо на разширеното заседание на Централния съвет, което го изключи от партията, повечето са си гледали върховете на обувките, (както написа Йова Апостолова от "Труд")...
Дали ако председателят на партията Ахмед Доган се изправи срещу тези, които призовават за "Революция, няма връщане назад...", пак ще им стиска да си кажат... Ако го направят, значи Касим Дал има достатъчно куражлии - и енергия, зад себе си, за да промени ДПС, както поиска.
Истината обаче е, че от постингите до марш на недоволните има не просто крачки, а магистрала. Първото изисква клавиатура и връзка с Интернет, второто - кураж, воля и мъжество да отстояваш позициите си. Затова трябва да ти стиска.
Словото не пали въстания, само складира динамита. Но искрата на фитила се пали от тези, които не се боят да излязат на живо и открито.
Иначе Face с име е удобно - и не боли глава. Мани фейса, покажи си лицето, човече...
"Дисиденстване" в Интернет и оплюване на противниковия лагер е най-лесната работа. Трудното е да се изправиш пред хора, да гледаш в очите и да говориш, за да ги убедиш и/или поведеш зад каузата, призива, протеста и пр.
Иначе парата се изпуска, а накрая... всеки си гледа върха на обувките. А после трака на клавиатурката величайши смелости.