Аз не съм политолог (и никога няма да бъда, както би изпял Кирил Маричков), но не мога да не отчета все по-честата и все по-емоционалната употреба на думата "популизъм" и производните й в публичния дебат и медиите.
Странно защо от известно време тя е станала обидна, използваш я, когато искаш да засегнеш някого. И което е най-странното, използват я, когато искат да обидят някакви нормални и здравомислещи консервативни хора.
Ето, в една сравнително кратка статия за последните избори в Австрия думата "популизъм" и нейните производни бяха използвани цели шест пъти, включително и в словосъчетания като "десни популисти" и "популистки демони". При това статията не е полемична, нито е някакъв политически памфлет, а най-обикновен информационен текст.
И още. В ляволибералната риторика "популист" като обида върви редом с "фашист". Като в детската градина. Ако не ти харесват пъстрите демонстрации на хомосексуалистите по градските улици - фашист. Ако се обявиш за ограничаване на злоупотребите със социални помощи - фашист. Ако кажеш нещо против малцинствата - фашист. Ако изразиш малко по-емоционален патриотизъм - фашист. Ако застанеш в защита на вярата и църквата - (православен) фашист. Ако покажеш носталгия към живота в България преди 1944 - (монархо) фашист.
Но какво да се чудим - заглавия като "Келясало Титовско псе" бяха характерни именно за "Работническо дело" през 50-те, там се говореше за "подлоги на световния империализъм", които точат гнойни лиги от злоба пред успехите на социализма. Тъй че какво по-различно да се очаква от съвременните представители на тази школа. Обидите са техен професионален стил.
На изборите в Австрия се случи това, че хората предпочетоха пред баналните приказки на социалистите за нови работни места и чудеса в икономиката, простичката платформа за справяне с имигрантския проблем.
По тази причина спечелилите партии бяха наречени "популисти" като всички подобни на тях в Европа. И нарочно ги нарекоха "популисти" по такъв начин, че прозвуча обидно.
Какво е популизъм и защо започнаха по смехотворен начин да наричат точно десните партии популистки? Може би защото на теория популизмът е метод на противопоставяне, на определяне на нещо като "народ" и насочване на енергията към всичко друго, което не е "народ". Но извън академичните дефиниции, днес под "популизъм" се разбира такова политическо поведение, което е насочено към най-широките и непретенциозни в културно отношение електорални маси.
Популизмът обещава неща, които сам знае, че е невъзможно да се изпълнят, но разчита, че така създадената чрез тях розова перспектива, ще увлече с романтиката си "обикновения човек" и ще го доведе до урните с правилната бюлетина в ръка.
Е, откъде накъде при това положение точно десните партии да са популистки? Значи, не са популисти социалистите с идеите си за "все по-нарастващото благосъстояние на трудещите се" и с обещанията за все по-щедро преразпределяне на несъществуващи блага. Не са популисти и либералите с тяхната "социална държава", с "края на историята" със съвършенството на либерално-демократичния строй, който трябва да обхване цялото глобално село и да научи глобалните селяни на толерантност и мултикултурализъм. Не са популисти те, ами нещастните десни.
И забележете: не просто десни, но и консервативни. Долавяте ли еволюцията на понятията? Щом десните са популисти, а консерваторите минават за десни, то очевидно консерваторите са популисти. Или направо фашисти - какво ще си играем! Днес все по-често и все по-целенасочено наричат консервативния човек фашист.
А всъщност консервативният човек е едно твърде кротко и разбрано същество.
Той е много по-толерантен от либерала, просто не е толкова креслив. Ако го попиташ: "Ти какъв си, от кои си, от левите или от десните?", той вероятно ще махне с ръка, ще каже: "Абе, я ме остави на мира!" и ще отиде да върши някаква работа, в която вижда истински смисъл.
Консервативният човек не се увлича от модерните дрехи и модерните идеи, защото е скептичен. Той често е носител на онова, на което му се вика "бабешко възпитание". Разговаря нормално и свободно и ако го поканиш по телевизията, ще каже същото, което би казал и в компания на маса.
Консервативните хора са много, но е трудно да бъдат представени политически, защото не обичат да се сдружават. Те рядко членуват в партии или в други подобни скупчвания за общи действия. Не дават подкрепата си веднъж за винаги, а само дотогава, докогато онзи, на когото са я дали, я заслужава.
Консервативният човек би подкрепил всяка политика, в която види смисъл, и всяка партия, в чиято искреност повярва.
Дори да не повярва докрай в искреността на партията, защото това често е невъзможно, ще провери нейните възможности да изпълни онова, за което говори. Такъв човек е консерваторът и днес политическите субекти, които са се заели да го изразят и представят, минават за консервативни. И тях наричат все по-често "популисти".
Какво популистко има в това да се обявиш за справяне с имигрантския проблем? Това е реален проблем, не са социално-икономически фантасмагории. Между другото, слава Богу, че ни заляха имигранти, защото можеше да е война, епидемия, природно бедствие или друго някакво отрезвяващо и повдигащо морала събитие.
Имигрантите са криза, а кризите сплотяват.
Когато живее в благополучие, когато не е застрашен от външни фактори, човек омеква, престава да цени това, което има, губи своя хъс за борба, забравя истинската солидарност, защото ближният му не е другар в боя, от когото зависи живота му, а в най-добрия случай весел сътрапезник в изискан ресторант.
Опитът на едни други хора да проникнат в нашия дом ни стресна. И виковете на либералите, че тези хора не са други, отекват напразно, защото всички виждат, че те са. Да оставим настрана дали са по-добри или по-лоши, по-цивилизовани или по-изостанали, с повече или с по-малко права - те просто са други. И бидейки други ни дават повод да изтупаме от прахта общия знаменател помежду си.
Имигрантския проблем прокара ясно забележима граница и всеки може да види кой от коя страна се намира. Така най-сетне се роди европейският патриотизъм - идея, пред която има голямо бъдеще.
Тази идея обезсмисля страховете, че възходът на националистите в много държави ще доведе Европа до състояние, подобно на онова между двете световни войни. Няма да я доведе.
По-скоро ще превърне Европейския съюз в нова Римска империя за ужас на Русия и Съединените щати, които и двете имат своите амбиции и претенции към това наследство.
Достатъчно е Европа да институционализира своя обща външна политика и да създаде своя армия – неща, които отдавна трябваше да се случат, но сега процесите ще се ускорят. Тогава понятия като "патриотизъм" и "национализъм" ще придобият ново и ясно съдържание: европейски патриотизъм и европейски национализъм.
Защото какво е патриотизмът? Да се чувстваш различен, а не еднакъв. Различен от Америка (и от Англия, ако пожелае да отплава към Америка), различен от Русия, различен от Азия и различен от Африка. Твоята различност поражда самочувствие и уважение към другия заради неговата различност. Осъзнаването на различността е здравословно състояние, а не "популизъм".
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Ееех ,Сула, най-сетне и ти прозря това, което винаги съм твърдял и отстоявал относно употребата на определението "популист", а именно: Това клише се налага от политици и структури в ЕС, които са яхнали властта с всичките и блага и привилегии които носи, и които яростно, със зъби и нокти се опитват да запазят статуквото, мачкайки и унищожавайки всеки и всичко с модерно мислене ,което те възприемат като насочено персонално към личното им благоденствие.
Есть бежанец - есть проблема, нет бежанец - нет проблемы. Нима ще обвините другаря/господина .... в популизъм
Изследователю, защо на руски? И то неправилно. След "нет" следва родителен падеж - "бежанца". И кой е господинът/другарят? А БЕЖАНЦИ В ЕВРОПА НЯМА. За бежанци могат да се смятат само пристигналите по море в Италия. Всички останали са преминали през страни в които няма опасност за живота и следователно са МИГРАНТИ. Проверих в речника за "популист". Произхожда от populus - народ. И се определя като човек, който се харесва на народа и отразява желанията на обикновените хора. Ти необикновен човек ли си?
@дедо, https://dic.academic.ru/dic.nsf/dic_wingwords/834/Есть - това е за израза и контекста, в който е станал известен. А още мога да споделя това, което ни каза преподавателката по история, когато учехме за ВСВ: "Ако питате стари германци, живели по времето на Хитлер, ще ви кажат, че тогава са живели най-добре." - това е гласът на народа, на обикновените хора, в името на които бая други хора буквално изгоряха, а някои бяха избити. Това свърши в някои части на Европа на 9-май 45-а, а в други започнахме да усвояваме челният съветски опит, в частност и цитираният по-горе принцип. Та ако сега обикновените хорица, пак решат че спокойствието им е по-важно от състраданието, то аз не съм като тях.
За мен лично популизма е малко по-обширен и включва повeче хора. От една страна са популистите, които говорят това което се харесва, но го правят с цел да впрегнат определена, възможно по-голяма маса хора, за постигане на собствените си користни цели. От другата страна е масата, която избира лесния и удобен път на най-малкото съпротивление. Обикновено съгласявайки се да жертва "ненужни" ценности в името на краткотрайни облаги. Неприятното е, че обикновено това е за сметка на трети лица, които по правило са най-уязвими. Ей това е, което не бива да се допуска, ако искаме да останем европейци.
Ее доживях такава статия да прочета тук
Изследователю, цитираният израз се приписва на един определен човек, но принципът се прилага от всеки, който разчита да мине безшумно и безнаказано. Без да изключваме Путин, Чинчипин, Тръмп, Юнкер или Макарон. Откровението на учителката ти е новост за мен, по мое време, след такива изказвания нямаше да остане за дълго учителка. Напълно съм съгласен, че популистите подмамват народа, като му казват това, което иска да чуе, както впрочем правят и опонентите им. Но за да са достоверни и да се задържат, са принудени да изпълняват поне част от обещанията си, което все пак е от полза за народа, макар и не за тебе. Анти имиграционната реторика на новите популисти е напълно естествена, това е вълна, която залива цяла Европа, не само България и Австрия. През 60-те, когато излязоха зелените, ги смятаха за откачалки. Днес никой политик не може да не включи зелен елемент в програмата си. Същото се случва и с национализма, пък нека еврогейците да го приравняват към нацизма. Всеки управник вече е принуден да се съобразява с него, като новоизбрания австрийски канцлер. И накрая, имай малко мярка на състраданието. Като поклонник на Европа, спомни си английската поговорка Charity begins at homе. Като христианин препрочети притчата за добрия самарянин. Той се погрижил за пострадалия, качил го на магарето си, платил за грижите на ханджията, НО го оставил в хана, а него взел в дома си.
Тоз младеж на снимката има много големи уши бе! Вероятно е много музикален. Какво казват за това биографите му?