Това не е реформа. Това е изпитание на вярата.
За да раздели Висшия съдебен съвет на две квоти, като вкара вътре 5 прокурори и 6 съдии, широката коалиция обяви курс към конституционни промени и тури на всичко това задължителния етикет "съдебна реформа".
Все пак - да уточним. В тази "реформа" засега няма нищичко друго, освен разделянето на ВСС. Всички промени и реформи се изчерпват до тук.
Дори намаляването на мандата на главния прокурор не стои на дневен ред, уточни вече министър Христо Иванов.
По-малко от три часа бяха нужни, за да се разбере еднозначно, че тази "реформа" няма как да се случи.
Няма как да се промени конституцията. Не защото пъстрата като циркаджийски делник коалиция не може да събере необходимите 180 гласа, а защото Конституционният съд вече отсъди, че значими промени в съдебната система стават само след решение на Велико Народно събрание (още през 2003 г.).
Накратко - дори да минат пред НС, конституционните промени ще бъдат блокирани от КС.
До есента ще говорим ката ден за реформа и промени, а накрая научно ще ни докажат, че целият въздух е отивал в свирката на пропагандата.
Дори и да се мине през конституционни промени, дори и да се стигне до ново решение на КС, това ще отнеме толкова време, че мандатът на "лошите" във ВСС така или иначе ще свърши.
Най-дразнещата безсмислица, разбира се, не се крие в поредните безплодни усилия, които ще се хвърлят покрай новата "реформа". Най-дразнещата безсмислица е твърдението, че разделянето на ВСС ще реши какъвто и да е проблем на съдебната система.
Попитайте който и да е човек от съдебната система: "Как разделянето на ВСС ще направи процеса по справедлив"...
Няма безпристрастен магистрат, който да ви отговори нещо друго освен: "Никак"...
Това е така, защото истинските проблеми на съдебната система не се крият само и единствено във ВСС. Истинските проблеми на съдебната система са закодирани в 1 милион дела, които средно се гледат по няколко години.
Съдебната система е задръстена от бавно правосъдие и от корупция на три инстанции. Тя, корупцията е толкова видима, че дори и посланиците зарязаха езика на дипломацията.
На всичкото отгоре, това е система с противоречива практика - тук за един казус може да получиш разнообразни присъди. Напук на целия този недоимък - това е съдебна система, в които често може да срещнеш и съдии с ментални проблеми, и съдии, обявени за общодържавно издирване. Тук едновременно имаме чести случаи на отказ от правосъдие и на нагласен избор на съдии.
Кой от всичките тези проблеми ще реши реформата "5 на 6"? Никой.
Точно затова предлаганите промени са напълно конюктурни и това вече не се крие от никой. Вицепремиерът Румяна Бъчварова бе най-откровена: "Променяме структурата на ВСС, за да влязат нови хора".
Толкоз. Да се махнат другите и да се назначат новите. Иначе ГЕРБ ще търпи този лош ВСС още две години.
С празните приказки за конституционни реформи, управляващата коалиция не просто печели време. Тя създава атмосфера.
ГЕРБ и Реформаторският блок питат: "Ти "против" реформите ли си? Ти не искаш ли промяна в този проблемен ВСС?" Това са въпроси от типа: "Ти още ли биеш жена си.." Въпроси, на които всеки отговор е грешен.
Едва ли този пъзел има друга тайна цел. Някой смятат, че Борисов тества готовността на парламентарните сили да сформират ново конституционно мнозинство, което в един момент да постави въпроса за смяната на държавното устройство и преминаването ни към президентска република. Съмнявам се.
Борисов мисли бързо, но никога с три хода напред.
Вместо да словоблудства по темата "5 за 6", ГЕРБ и РБ можеха наистина да поискат сериозен конституционен дебат, но за друго - за изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Освен това - за постигане на по-бърз процес не е необходимо да се променя конституцията, а НПК. Трябва да има срокове, а не да се допуска предварителни производства по 2-3 години.
Една реформа, най-вече съдебна, е продължаващ акт. Не е еднократно действие.
Реформата на съдебната система очевидно трябва да е многопластова и мащабна, а не козметична.
Иначе не е реформа. Някакво заклинание е.
