Вицепремиер и министър на икономиката и индустрията - лидерката на БСП Корнелия Нинова едва ли би могла да се надява на повече, след като за времето на своето управление успя да превърне партията си в една сравнително малка политическа сила, бореща се за трето-четвърто място.
След четири години на беззъба опозиция БСП удари дъното... на три пъти. Първо бяха изборите на 4 април, когато социалистите претърпяха най-тежката си загуба в историята до този момент - и откъм изкарани гласове, и откъм проценти, и откъм представителство в парламента.
И все пак изборите на 4 април беше най-доброто представяне на БСП за цялата година, през която общо три пъти ходихме на вот.
Така на 14 ноември социалистите стигнаха най-голямото дъно в историята си - четвърто място, 267 817 получени гласа - 10,21% и 26 народни представители в парламента. Само за сравнение, през 2017 г., по-малко от година, след като Нинова пое ръководството на БСП, партията изкара на парламентарни избори 955 490 гласа - 27,93% и изпрати 70 депутати.
За тези няколко години червените водиха една политика, залитаща повече към национализма, отколкото към практиките на социализма или социалдемокрацията, а предлаганите от тях леви политики бяха по-скоро опити за популизъм, отколкото нещо, което е част от цялостна лява стратегия за развитието на страната.
В обещанията и предложенията на "Столетницата" липсваше именно това - дълбочина и ясен анализ за това, което се случва в държавата, и как да се подобри ситуацията. Разбира се, имаше я онази "Визия за България", но който я е чел, е наясно с реалната тежест на този документ и доколко написаното в него може да се реализира.
Всъщност най-доброто описание на това докъде стига идейната тежест на БСП при Корнелия Нинова се вижда най-добре от коалиционните преговори, където тя изтъкна като две водещи червени линии - джендърите и Северна Македония.
А сега тя ще е вицепремиер, докато хора от близкото ѝ обкръжение ще заемат министерски постове.
Единият от тях вече стана повод за полемика с миналото си като служител на застрахователната фирма СИК - един от двата основни центъра на организираната престъпност у нас през 90-те и началото на новия век.
Доколко въпросният нов министър на земеделието Иван Иванов или баща му са били намесени в нечистата работа на СИК, тепърва сигурно ще се разбира. Въпросът обаче е, че когато имаш ново правителство, което ясно заявява, че ще бори корупцията и кражбите в държавата, някак не е най-удачната идея да вкарваш вътре човек с толкова спорен бекграунд, дори и той да е напълно невинен. Подобно нещо просто подронва имиджа още от ден 1.
Но именно в това се корени целият проблем с присъствието на Корнелия Нинова във властта - тя успя да се докаже като лош управник в своята партия. И взимането на именно такива решения, от които вият червени лампи, е причината БСП да се стопи до сегашното си положение.
Но в БСП очевидно нямат проблем с това, ако не броим т.нар. "вътрешна опозиция" от хора, които смятат Нинова за проблем, а не за решение за бъдещето на социалистите. Въпросната опозиция обаче системно бива натикана в ъгъла от хората, които подкрепят лидерката си, била тя и в оставка след най-унизителната загуба на червените на избори.
И както е тръгнало, е много вероятно Корнелия да остане начело на БСП и след януари, когато партията трябва да избере нов лидер след хвърлената оставка със закъснител.
Защото това, което Нинова сега направи, е да окопае себе си и свои хора на позиции с власт и достъп до ресурси в правителството. А без този достъп до ресурси за всеки нов лидер на "Столетницата" ще е изключително трудно да откъсне партията от ръцете на сегашната председателка.
Всичко това може да звучи като чисто вътрешен проблем за БСП, но истината е, че той вече излиза от вътрешнопартийното ниво и засяга националната политика. Корнелия Нинова стана вицепремиер и в нейните ръце попада едно от най-значимите министерства в страната - това на икономиката с управление на всички големи държавни предприятия.
Или казано малко по-директно - можем ли да се доверим на един толкова спорен политически лидер, че ще управлява повереното си министерство разумно? И ще успеят ли от ПП да упражняват достатъчно контрол там, за да не се стигне до върволица от лоши решения?
Разбира се, тези страхове може да се окажат напразни и Корнелия Нинова да се покаже като добър или поне приемлив министър - все пак министерство и партия се управляват по различен начин. И аз ще се радвам това да е така, а аз да съм сбъркал в мнението си.
Виждали сме и по-странни неща в българската политика...
Едно е сигурно обаче, този с това ново правителство се видя как последните наистина могат да станат първи. Сега пък ние ще видим доколко претенциите им за власт и постове имат покритие.
