Една от целите на България в отношенията ни с Русия отдавна е Москва да ни върне отнесените от Червената армия архиви на МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, лични архиви на български политици след 9 септември 1944 г. Цел, с която продължаваме да удряме на камък.
Сега Европейският парламент прие важна резолюция именно в тази посока, очертаваща отношенията между ЕС и Русия, като с нея се призовава Европа да предприеме единен отговор срещу враждебните политики на Кремъл и да противодейства на незаконните действия на руските тайни служби на територията на България, Чехия и др., които нарушават суверенитета и представляват сериозна намеса във вътрешните работи на тези държави.
Резолюцията беше приета с огромно мнозинство: 494 гласа "за", 103 гласа "против" и 72 гласа "въздържал се", съобщава БГНЕС.
Евродепутатите на БСП отказаха да подкрепят цялата резолюция и изобщо не участваха в гласуването на текстовете за "трофейните архиви".
По предложение на българския евродепутат Андрей Ковачев в общата резолюция беше приета и поправка, която поставя българския интерес за връщане на заграбените от армията на Сталин през 1944-1945 г. архиви на страните от Централна и Източна Европа.
До момента въпреки многократните опити на междуправителствено ниво за последните над 20 години от Москва отказват да гарантират свободен и безпрепятствен достъп до т.нар. "трофейни архиви", които са били иззети от окупираните от Червениата армия територии, България включително.
До момента въпросът с откраднатите български архиви е повдиган и пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от ръководителите на българската делегация Димитър Главчев (ГЕРБ) и преди това Лъчезар Тошев (СДС).
Основният фокус на резолюцията обаче пада върху продължаващите агресивни действия на Кремъл в няколко части на света, включително в Западните Балкани, където попадат няколко потенциални нови държави членки на ЕС. Там Русия се старае да поддържа силно присъствие, като особено силно това се наблюдава в съседна Сърбия.
По принцип тази стратегия на Кремъл се характеризира с концепцията за "Руския свят" или "Руския мир" - сфера на влияние, която Москва възприема за изконно своя, независимо от позицията на властите в конкретните държави. А това означава, че там руските разузнавателни служби често извършват свои акции, понякога в противоречие с добрите дипломатически практики и международното право.
Евродепутатите отбелязват, че външната политика на руския президент Владимир Путин е очевидно агресивна и ревизионна, тъй като той иска да бъде възприеман като защитник на руските интереси и се опитва да придобие контрол над територии, които счита за изгубени след разпадането на Съветския съюз, и отвъд тях.
Целите, които неговата власт си поставя, включват и следните елементи: да се утвърди авторитетът на Русия като велика сила, да се консолидира намесата на режима в държавите от бившия Съветски съюз и извън тях, да се постави суверенитетът на влиятелните държави над правото на суверенитет на други държави.
В текста на резолюцията се дава примера с потенциалната намеса на Кремъл и агентите му при двете експлозии в склад за боеприпаси в Чехия през 2014 г., при които загинаха двама чешки граждани и бяха причинени големи материални щети.
Там се споменават още редица други незаконни намеси на руските служби в делата на държави от ЕС и от Западна Европа. Ключов момент има опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство през 2018 г. от агенти на ГРУ, при който беше използвано нервнопаралитичното вещество за военни цели "Новичок".
Има доказателства, че агенти на същата служба са отговорни и за опита за убийството на българския оръжеен бизнесмен Емилиян Гебрев, както и на още двама души в България през 2015 г.
Руските разузнавачи са отговорни и за убийството през 2019 г. в Берлин на Зелимхан Хангошвили - чеченски грузинец, бивш командир на взвод за Чеченската република Ичкерия по време на Втората чеченска война и грузински военен офицер по време на Руско-грузинската война през 2008 г.
Резолюцията отбелязва още незаконни действия на Кремъл на територията на Чехия, България и много други държави членки, Обединеното кралство и държави от Източното партньорство, като допълва, че това е сериозно нарушение на техния суверенитет. Добавя се още и отказът на режима в Кремъл да съдейства при разследването на тези престъпления, като същевременно с това осигурява подслон на основните заподозрени лица.
Въпросната концепция за "Руския свят" се популяризира от свързани с Кремъл медии като Russia Today и Sputnik, които често оперират на родните езици на държави членки на ЕС.
В документа се отбелязва влошаващия се проблем със свободата на медиите в Русия на фона на ускорената кампания за потискане на гражданското общество и независимата преса. Като пример евродепутатите посочват заплахите срещу организации като "Медуза", радио "Свободна Европа"/радио "Свобода", VTimes и други.
В резолюцията се посочва още, че стратегията на ЕС по въпроса следва да бъде съсредоточена върху принципите на "отпор, ограничаване и сътрудничество", които са насочени към укрепване на капацитета на Блока за борба със заплахите от Кремъл, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа "демокрацията на първо място"
"ЕС трябва да извърши основна реформа на своята външна политика, за да покаже убедително своята амбиция като влиятелен фактор от световно значение и способността си да взема своевременни решения и да предприема решителни действия в областта на външната политика", се казва в документа.
Според резолюцията настоящият руски режим заплашва мира и сигурността в Европа, като продължава да извършва системни нарушения на правата на човека спрямо своя народ и да проявява агресивно поведение във външната си политика, което включва, но не се ограничава само само до мащабни военни учения и струпване на военни сили, незаконната и ожесточена окупация и анексирането на Крим.
"Режимът на Путин нарушава международното право, намесва се в избори, нарушава морското и въздушното пространство на държавите в регионите на Балтийско море и Черно море. Липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. насам, накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае основания на правила международен ред и стабилността в Европа и в други части на света", се казва още в гласувания от евродепутатите документ.
Самата резолюция заявява ясна подкрепа за руското гражданско и демократично общество, като прави разграничение между руското правителство и руския народ.
