Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На старта на кампанията: Кои са основните играчи за НС и кой с какви сили влиза в борбата

Какви са силните и слабите страни на партиите, претенденти за 47-ото НС Снимка: БГНЕС
Какви са силните и слабите страни на партиите, претенденти за 47-ото НС

За трети път в рамките на по-малко от година на България ѝ се налага да влезе в ситуация на предизборна кампания.

Ако през март изборите бяха доминирани от пандемията и мнозина се чудеха дали въобще хората ще излязат да гласуват (те пък взеха, че излязоха и изненадаха всички със солидна активност), то през юни и юли кампанията мина под знака на сблъсъка между старото управление и служебната власт.

Каква е ситуацията сега? С нов ръст в броя на случаите на коронавирус, усещаща се вече инфлация, страх от икономическа криза, остър ръст в цените на газа и тока в цяла Европа и редица спорове относно това кой може да се кандидатира и кой не според Конституцията и изборните правила, спокойно можем да кажем, че тази кампания започва... интересно.

Надеждите, че от трети път ще вземе да стане този номер със съставянето на правителство, подтикват много хора да преглътнат отново разочарованието от предишните два неуспешни парламента.

Самият факт, че сегашните парламентарни избори ще се комбинират и с вот за президент допълнително усложнява ситуацията, добавяйки нови неизвестни и променливи в цялото уравнение.

Какво обаче означава всичко това за самата предизборна ситуация? Тук ще разгледаме кои са основните претенденти именно в борбата за 47-ия парламент, в какво положение се намират те на старта на кампанията, както и какви са шансовете и опасностите пред кампанията.

Снимка: Wikimedia Commons, Мирослав Николов

В самия старт на кампанията не разполагаме с такова натрупване на социологически проучвания, че да можем да наблюдаваме някакви категорични тенденции.

И все пак излезлите до момента изследвания на обществените нагласи - от "Алфа рисърч", "Сова Харис", "Екзакта", "Центъра за анализи и маркетинг" и това на "Галъп" от края на септември - показват една обща рамка, по която да съдим за състоянието на партии и коалиции преди началото на горещата фаза от надпреварата за 47-ото НС.

В тази рамка имаме един ясен фаворит, откъсващ се с между 4% и 7% пред всички останали - ГЕРБ. След това около второто място имаме струпване на 4 политически сили - БСП, "Има такъв народ", "Продължаваме промяната" и "Демократична България", като в различните проучвания те заемат различни места.

В тази група резултатите на формациите в различните изследвания варират в рамките на около 5-6 процентни пункта. Сред тях най-малки отклонения в различните изследвания показват социалистите, а най-големи - "Демократична България".

След тях остава "Изправи се БГ! Ние идваме" около Мая Манолова и Николай Хаджигенов, чиято подкрепа е около бариерата за влизане, но в последните проучвания пада до малко над 3%.

По-надолу остават "Възраждане" на Костадин Костадинов с близки резултати до тези на Манолова, както и ВМРО, които са с малко над 2%.

В никакъв случай не можем да приемаме тези ориентировъчни цифри като заявка или прогноза за изборен резултат. Това са само моментни снимки на електоралните нагласи, които на всичкото отгоре в някои от елементите си се различават помежду си.

Тези разминавания могат да ни дадат сигнал, че в самото общество има все още неяснота около много въпроси, много несигурност и невзети решения.

Самата кампания тук ще е от голямо значение за формациите и за крайното им представяне, а всички вече би трябвало да знаем, че една немалка част от самото общество у нас решава за кого ще гласува около деня за размисъл или дори в самия ден на вота.

Отново го има и факторът на гласовете от чужбина - дали на тези избори сънародниците ни зад граница ще са по-мотивирани да дадат вота си, или той няма да се различава особено в сравнение с предишните избори.

Към момента очакваната от социолозите избирателна активност е между 48 и 52%, което означава малко над 3 млн. избиратели (по много груби сметки). Дали обаче това ниво ще бъде достигнато наистина е много спорен въпрос и отново ще е определяща променлива за крайния резултат.

И все пак - къде се намират основните играчи на старта на кампанията?

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

След два кратки парламента в опозиция срещу служебното правителство и срещу настроени офанзивно останали парламентарни играчи, сега ГЕРБ отново се оформя като първа политическа сила. Причината за това е проста - формацията на Борисов просто не губи привърженици за разлика от останалите.

Преди вота от 11 юли ГЕРБ беше стигнала доста близо до твърдото си ядро от симпатизанти, но след провала на протестните партии да сформират правителство техният слоган "Ред в хаоса", трансформиран сега в "По-силни от хаоса", започна да работи, стабилизирайки подкрепата за бившите управляващи.

Именно това е основната позиция на ГЕРБ - каквото и да е било по тяхно време, каквито и проблеми да е имало, поне е "имало ред" и нещата са се случвали. Тази позиция ще се запази и до самия вот с остри критики към служебното правителство по посока инфлация, проблеми с икономиката, проблеми със справянето с коронавируса и т.н.

В момента Борисов и хората му имат възможност да се възползват от всеки проблем, който възникне в държавата, раздувайки обвиненията си срещу президента и назначения от него кабинет, че не се справят с управлението.

До последно големият проблем за ГЕРБ беше липсата на кандидат за президент, когото да издигнат. Избраното от тях решение да подкрепят инициативния комитет на проф. Анастас Герджиков беше рискован ход, който обаче не даде най-сериозните си потенциални негативи.

Рискован - защото излагаше партията на критики за това, че ги е страх или не могат да посочат свой човек, който да се изправи срещу Румен Радев. Когато обаче нито една от другите по-големи формации не излъчи свой собствен кандидат за президент, тази слабост на решението на ГЕРБ беше минимизирана.

Междувременно кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, издигнат от инициативен комитет, беше много ясно окупирана от хора на ГЕРБ, превръщайки го в почти партийна номинация. Така от партията ще могат да ползват Герджиков, позиционирайки го като "анти-Радев избора", като катализатор на обществена подкрепа, която евентуално да прелеят към листите си и обратното - ядрото на симпатизанти да бетонира позициите на кандидата за президент.

В крайна сметка обаче, почти по всяка вероятност и в следващия парламент ГЕРБ ще са в изолация от другите политически сили. Въпреки това, ако постигнат една категорична изборна победа, Борисов и хората му ще могат отново да претендират за моралното първо място, както беше и в 45-ото НС.

Този път обаче те биха могли да усилят това послание с идеята си за хаотичното и неорганизирано поведение на останалите политически сили, които според ГЕРБ не могат да се разберат и да свършат реална работа, а само пращат страната на избори.

Именно това ще е и вероятната стратегия на партията за поведение след вота. Колкото до самите избори, от тях може да се очаква да фокусират сериозни ресурси и зад кандидатурата на Герджиков за президент, като основната цел там е да бъде победен основният противник и създател на проблеми за ГЕРБ - държавният глава Румен Радев.

"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

Големият въпрос пред социалистите този сезон е дали ще спрат пропадането си в изборните резултати. Вотът от 4 април беше абсолютното дъно за партията откъм получени гласове на парламентарни избори. Докато не дойдоха изборите от 11 юли, когато левицата, въпреки обявеното голямо обединение с други по-малки леви формации, се изложи дори още повече. Само за няколко месеца тогава БСП загуби 114 451 избиратели.

За сметка на това обаче в рамките на 46-ия парламент партията на Корнелия Нинова успя донякъде да възстанови позициите си и получи поне частично признание от останалите формации в парламента.

Така в момента социалистите вече не са толкова "нежелан" партньор за управление, като дори се стигна до ситуация, в която Атанас Атанасов, лидер на една от най-антикомунистически настроените партии у нас - ДСБ (част от "Демократична България), призна, че ДБ готови на преговори с БСП за евентуално бъдещо управление заедно.

Въпросът сега е може ли Нинова и компания да стъпят върху тази основа и да възвърнат поне част от позициите си? Или най-малкото могат ли да спрат пропадането в резултатите си на избори?

За отговора на тези въпроси от решаващо значение ще е кампанията. БСП може и да не са такъв донор на гласове за новата формация на Кирил Петков и Асен Василев, но поне засега червените не успяват да се откроят с нещо в предизборните си усилия.

От т.нар. "партии на промяната" и "Продължаваме промяната", и "Демократична България", и "Има такъв народ" вече опитват да прокарат основните си позиции и опорни точки, докато при социалистите виждаме един доста по-бавен старт.

Този път червените ще трябва да направят една кампания с повече идейна основа, обещания и ангажираност спрямо избирателите в сравнение с предишните избори, за да могат да се възползват от създалата се ситуация.

Тази надпревара за второто място според социологическите данни дава на БСП възможност да си върне второто място, което загуби след 4 април. Ако това се случи, партията може отново да възвърне и позагубеното си влияние върху политиката.

Ако не успее, то значи "столетницата" вече е тръгнала по пътя си към трансформация в средна към малка партия.

"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА"

Снимка: БГНЕС

Новият политически проект на Кирил Петков и Асен Василев тръгна с летящ старт, привличайки гласове от почти всички политически сили. Концепцията за "нито ляво, нито дясно" засега сработва, оставяйки отворена врата за хора с различи виждания, които все пак гравитират около центъра.

Според социолозите най-големите "донори" на електорат за ПП до момента са "Има такъв народ" и "Демократична България", но все в един момент привличането на "чужди" избиратели ще спре, а формацията на Петков и Василев ще трябва да изгради своя твърда база. Поне засега обаче проектът на двамата бивши служебни министри се оформя като "силния нов" играч, който има шанс да обедини около себе си останалите "сили на промяната".

Голямата пречка пред ПП засега обаче се очертава казусът с гражданството на Кирил Петков, по който вече заседава Конституционният съд. Прокуратурата също обърна внимание на случая. Съответно наистина много зависи с какво решение ще излезе КС по въпроса.

В момента противниците на "Продължаваме промяната" се опитват да изградят на Петков образа на човек, който не се съобразява със законите на България и дори няма право да участва в българската политика като министър. От своя страна, екипът зад него се опитва също да се възползва от ситуацията, залагайки на идеята, че цялата тази история с гражданството всъщност е опит на "задкулисието" да спре Петков и промяната, която той носи със себе си.

Коя от двете тези ще доминира, ще се види в кампанията, а решението, което КС предстои да вземе, ще е от ключово значение за въпроса. Докато излезе то, Петков ще е открит за атаки.

Другият голям въпрос пред "Продължаваме промяната" е тяхната политическа платформа. Всяка една политическа формация, говорила за ПП до момента, споменава именно това - липсата на конкретни идеи и политики.

Потенциалното съдържание на тази платформа ще бъде подложено на внимателна дисекция и жестоки критики от всички възможни противници на ПП, така че оттам трябва много да внимават с идеите и предложенията си. И все пак те не трябва и да бавят твърде много този идеен гръбнак, за да не получат критики, че са просто "куха черупка".

Въпреки всичко това инерцията на новото може да осигури на ПП възможност да стигнат до второто място и да ги направи наистина потенциална основа за едно следващо правителство. От Василев и Петков, както и от екипа около тях, зависи да поддържат тази инерция и усещането, че от "силите на промяната" те имат най-голям шанс да постигнат успех.

Ако загубят тази идея, целият проект около тях може да се срути като къща от карти.

"ИМА ТАКЪВ НАРОД"

Снимка: БГНЕС

Партията на Слави Трифонов и сценаристите отнесе най-много негативи от невъзможността да се състави правителство в рамките на предишното Народно събрание. Проблемите с кадровия подбор, усилени от скандалите около Петър Илиев и книгата му, цялостното конфронтационно поведение на лица от партията и като цяло различното и дори "опако" поведение на "Има такъв народ"... всичко това доведе до спад в подкрепата за тази политическа сила.

За една антисистемна партия често престоят в парламента има такъв ефект - големите обещания се срещат с реалността, която работи по едни определени правила, а те не позволяват току-така да бъдат променяни.

Въпреки това всеки, който е тръгнал да отписва още отсега Слави и хората му, ще остане изненадан. Формацията все още има потенциал и в нея тепърва тече процесът по собственото ѝ осъзнаване като партия с идеи и позиции. За осем месеца и два парламента, въпреки всичките си спорни моменти, ИТН не е загубила съвсем основното си послание - промяна в самия морал в политиката.

Много избиратели наистина продължават да харесват именно това остро поведение и цялостния маниер на поведение на лицата на "Има такъв народ", което запазва все още силата им.

Слави Трифонов вече се оплака, че социолозите не можели да нацелят резултата на неговата партия и зад тези думи има известна истина. Голяма част от избирателите на "Има такъв народ" се мотивират буквално в последните дни на кампанията, а поне досега тя събира и лъвския пай от вота зад граница.

Въпреки това обаче този път ИТН могат да останат неприятно изненадани, ако разчитат отново "магията да се случи" и без някаква сериозна кампания да постигнат стабилни резултати.

За разлика от предишните два вота, тук те не излизат с презумпцията, че са основен опонент на ГЕРБ и единствена сила, която може да победи Бойко Борисов. Конкуренцията в лицето на БСП, ПП и ДБ е достатъчно силна, че да не изпраща зад Слави и хората му гласовете на онези, които държат на промяна на всяка цена.

Напротив, тези гласове може да се разсеят в други посоки, тъй като се очертава промяната да дойде с обединение на най-малко 3, а доста по-вероятно 4 формации. А поне досега на ИТН не им личи да са силни в компромисите и обединението.

Ако искат да постигнат нещо повече от това, което им предвещават социолозите, "Има такъв народ" трябва да заложат на силни послания и на знак, че са готови да преговарят и да търсят решения в коалиция. Това вече се вижда със заявените от самия Трифонов, както и от някои от лицата на партията "условия" за коалиция.

Дали това ще е достатъчно, или бодливият нрав на някои от сценаристите ще се покаже по-остър, отколкото е нужно, ще разберем на самите избори.

"ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

Ако в края на август ДБ се очертаваха като претенденти за втора политическа сила, началото на кампанията ги заварва в едно недотам добро състояние - лек спад в процентите им спрямо резултата от 11 юли, вътрешна критика срещу хората около лидера Христо Иванов, както и проблеми с регистрацията на кандидатска листа за Стара Загора.

Безспорно първият удар за "Демократична България" дойде с решението на Кирил Петков и Асен Василев да започнат свой, отделен политически проект, вместо да търсят съвместна работа с обединението от партии. В момента една немалка част от хората, които заявяват, че ще гласуват за "Продължаваме промяната", доскоро бяха почти сигурни гласове за ДБ.

Така трите партии в обединението са поставени в сложната ситуация да търпят загуби от ПП, но да не могат да отвърнат с критики към новата формация, защото поне към момента тя изглежда най-естествения им партньор в политическото пространство.

Междувременно критиките, които бившият шеф на групата на ДБ в Столичния общински съвет Методи Лалов отправи към Христо Иванов и партийните му заместници Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева получиха отзвук и оставиха отворени някои въпроси за вътрешни проблеми в "Да, България" и в самата коалиция.

Последният удар, който ДБ получи, дойде от регистрирането на листата на формацията за Стара Загора, където РИК е отказал да приеме разпечатка на електронен подпис, без за него някой да декларира "Вярно с оригинала". По някаква причина водачът на листата Атанас Славов отказва да сложи това "Вярно с оригинала" върху листата, а по-нататъшните опити за удостоверяване на истинността на електронния подпис остават след крайния срок от 17.00 часа на 12 октомври.

В момента казусът с листата стигна до съда, но ако ДБ се разделят с листата си в един значим многомандатен избирателен район като Стара Загора, това със сигурност ще е удар за формацията, който може да им коства в общия план вероятно едно депутатско място.

Разбира се, има шанс съдът да признае усилията им и да пусне листата за Стара Загора, но въпреки това проблемът виси, а шегите са на гърба на ДБ въпреки всичките им опити да внушат, че ГЕРБ и ДПС се опитват да ги саботират за изборите.

И все пак "Демократична България" остават в силна позиция. Все още могат да се възползват от граденото до момента в 45-ото и 46-ото Народно събрание като основа за посланието, че те са гарант за предстоящата промяна.

Основният коз, който имат демократите, е опитът и ясната концепция за това как трябва да изглежда промяната в управлението на страната. Ако успеят да комуникират това по време на кампанията, те могат да постигнат успех.

За целта обаче в този един месец преди изборите трябва да вложат наистина сериозна работа на терен и да си формират кампанията без грешки. Защото, за разлика от предишните два избора, този път те имат идентична алтернатива в лицето на "Продължаваме промяната".

ДПС

Снимка: БГНЕС

По принцип за кампаниите на ДПС няма особено много какво да се пише, предвид факта, че те се фокусират в определени региони и търсят съвсем конкретни изборни резултати.

Сега обаче при тях има два интересни елемента - номинацията на лидера на партията Мустафа Карадайъ за президент и позиционирането на Делян Пеевски като водач на две депутатски листи.

Пеевски беше изваден от листите на ДПС още за изборите на 4 април, като тогава по всичко личеше, че се работи за това публичният образ на бизнесмена и политик да бъде намален максимално. Поставянето му под санкции от САЩ през Закона "Магнитски" допълнително удари по него и интересите му, а правителството допълнително усложни нещата, издавайки своите "черни списъци" с фирми и лица, с които да не прави бизнес.

Решението на ДПС сега да вдигне отново Пеевски, при това като водач на две листи - в Благоевград и във Велико Търново, може да се приеме като знак, че партията няма да се "крие" повече и ще опита да засили позициите си в парламента.

То може да бъде прието и като отговор спрямо предизвикателството, което партии като ДБ, ПП, ИТН и ИГБНИ отправят за "изчегъртване" на стария модел на управление, към който биват приписвани и ДПС.

За това говори и кандидатурата на Мустафа Карадайъ за президент. Съмнително е доколко той се е прицелил в поста на държавен глава, особено предвид факта, че води листите на ДПС за депутати в Кърджали и Шумен. Много по-вероятно е по този начин - с изявено лице на партията в битката за президент, ДПС да опитва да засили подкрепата си за парламентарните избори.

Следователно можем да очакваме резултатът на партията на изборите да се увеличи в сравнение с тези, които до момента показват социологическите проучвания. Какво вече ще означава това в следващото НС, тепърва ще очакваме да видим.

"ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ!"

Снимка: БГНЕС

Коалицията около Мая Манолова и Николай Хаджигенов и при двата предишни вота се въртеше около границата за влизане в НС. Проблемът пред тях сега е, че се намират от неправилната страна на бариерата от 4%, поне според част от социологическите данни.

Досега голямата сила на ИБГНИ винаги е била и голямата им слабост - в зависимост от случая. От там просто могат да генерират скандали и да отправят остри критики към политическите си противници.

Проблемът за тях дойде в края на предишното Народно събрание, когато ИТН замесиха Татяна Дончева от ИБГНИ в скандал, обвинявайки я, че се е опитала да разцепи партията им, предлагайки на депутата Радостин Василев да гласува срещу решението на партийното ръководство.

Това постави коалицията ИБГНИ в сложна ситуация, приписвайки поне на едно от ключовите ѝ лица характеристики, които в никакъв случай не говорят за "промяна в политиката".

Друг удар формацията понася от навлизането на проекта на Кирил Петков и Асен Василев. "Продължаваме промяната" взима гласове от всички останали партии почти, но при ИБГНИ, които се крепят около линията за влизане, това е много по-опасно.

Допълнително с това ПП играе по същата струна, по която се опитват да играят и от коалицията около Мая Манолова - близостта с президента Радев.

Така на практика ИБГНИ остава в доста уязвима ситуация, в която сякаш нуждата от съществуването им в парламента е изчерпана.

Това не означава обаче да ги отписваме още отсега. Манолова и колегите ѝ все още имат шанс да преминат отново границата от 4% и да влязат в следващото Народно събрание. За целта обаче те трябва да открият правилната формула, която да ги накара да изглеждат важни в общата схема.

За изборите на 4 април и на 11 юли те бяха неделима част от идеята за "Партиите на промяната" и без тях не можеше да се мисли за оформяне на мнозинство. Сега нещата не стоят по този начин с приемането, че без БСП като потенциален партньор нещата няма да се получат.

Затова и ИБГНИ сега ще трябва да потърсят къде точно е новото им място общата схема. Умен ход би било да търсят конфронтация преди всичко с ДПС, наблягайки на увеличаващото им се влияние. Така малката коалиция ще може да се постави като решаващото парче от пъзела, което ще помогне за оформянето на новото мнозинство.

Въпросът е дали това ще се случи - шансовете са 50/50.

"ВЪЗРАЖДАНЕ"

Снимка: БГНЕС

От години насам партията на Костадин Костадинов бавно, но методично изгражда позициите си в българската политика и никога досега тя не е била толкова близо до влизане в парламента.

В момента според повечето изследвания "Възраждане" имат най-силни позиции сред патриотичните и националистически партии и коалиции, а темата за пандемията и мерките срещу нея отново е на дневен ред. Костадинов и хората му досега активно подкрепят протестите срещу мерките, маските и ваксините, залагайки на ковид скептиците да подобрят представянето им на изборите.

Същевременно с това партията има силен антисистемен профил, който в настоящата ситуация на разочарование след два провалени парламента може да влезе в употреба.

Самият Костадинов, заедно с пловдивската адвокатка Елена Гунчева, се кандидатира за президент, като целта тук най-вероятно е да се подсили цялостната видимост на "Възраждане" и да се привлекат повече гласове за нея.

Костадинов сам е добър оратор и ако партията фокусира кампанията си около него и Гунчева, може да постигне добри резултати и да се доближи максимално до влизане в НС.

ВМРО

Снимка: БГНЕС

На 4 април ВМРО се явиха на избори сами и не влязоха за малко - около 20 хил. гласа повече и щяха да бъдат част от парламента. На 11 април, в обединение с ВОЛЯ и НФСБ представянето беше значително по-зле, напук на всичко. Разликата между самостоятелното им явяване и коалиционното беше загуба в размер от над 30 хил. гласа, при това без да смятаме гласовете, които коалицията на ВОЛЯ и НФСБ изкара на 4 април.

Лидерът Красимир Каракачанов вече определи идеята за "Българските патриоти" като грешка, а в партията оценяват, че проектът се е приел зле сред собствените им избиратели, които не са излезли да гласуват заради това.

Въпросът обаче е дали сега ВМРО имат силите да влязат в парламента. И поне към този момент това изглежда съмнително.

Една от пренебрегваните причини за провала на коалиция "Българските патриоти" беше липсата на общ облик на кампанията и още повече - на смислена кампания, която да отговаря на проблемите и интересите на хората, давайки консервативни и патриотични решения.

Вместо това ВМРО говориха за джендъри и гласове от Турция, губейки по този начин релевантност и яснота на кампанията си. Останалите две партии като цяло се загубиха в общия кюп, което е причина сега те да попадат в определението "Други".

Проблемът на Каракачанов и хората му е, че от юли досега те не са дали почти никакви признаци за това, че са открили някакъв идеен център, около който да формират силна кампания.

Нещо повече - кандидатът им за президент Милен Михов е силно неразпознаваем, а веднага след обявяването му той беше забъркан в скандал с Великотърновския университет, откъдето е бил уволнен дисциплинарно.

Ако искат да постигнат въобще нещо на тези избори, ВМРО ще трябва да се фокусират върху една много земна, много реалистична кампания, която да очертае основните теми и позиции на партията. Без това могат да забравят да видят скоро парламента отвътре.

Разбира се, всичко това са изводи само от старта на кампанията, а до самите избори има цял месец.

От всичко видяно до момента можем да очакваме, че конкуренцията между различните играчи на политическата сцена ще бъде сериозна, тъй като всички имат много какво да загубят, но и много какво да спечелят.

Всичко зависи от това как ще протече самата кампания - кой ще нацели правилните послания, кой какви грешки ще направи, какви скандали ще избухнат. Именно тези фактори накрая ще окажат решаващо значение за вота. 

Всичко това ще стане ясно в нощта на изборите, когато ще започнат още по-сложните сметки за това как ще изглежда бъдещето на страната.

 

Най-четените