Можеш ли да смениш пола си? Отговорът скара Дж. К. Роулинг, транссексуални и феминистки

Дж. К. Роулинг има магическата способност да провокира спорове.

Този път го направи, като заяви подкрепата си за жена, уволнена заради намека, че транссексуални хора не могат да сменят билогическия пол, с който са родени.

Последваха остри критики срещу авторката на „Хари Потър”. Те дойдоха от разочаровани от думите й хора, които я определят като „трансфоб”, „зла” и „предубедена”. Същевременно Роулинг получи и подкрепа и възхвали, но от онези, които вярват, че казаното от нея носи силно феминистично послание.

А как точно се стигна до поредния скандал?

В центъра му стои случаят на данъчният експерт Мая Форстейтър. Тя бива уволнена от европейски мозъчен тръст, като по думите й това е станало след като в Twitter е разкритикувала плановете на британското правителство да позволи на хората сами да определят пола си. Форстейтър загуби иска, заведен срещу бившия си работодател, а това доведе до реакция и от самата Дж. К. Роулинг.

„Обличайте се както решите. Наричайте се както ви харесва. Спете с всеки съгласен с това възрастен, който иска да е с вас. Живейте най-добрия възможен живот – в мир и със сигурност. Но да уволнявате жени заради посочване на това, че полът е нещо реално?”, написа в Twitter писателката, като допълни коментара си с #АзПодкрепямМая.

Тази подкрепа обаче не се хареса на някои от читателите на книгите на Роулинг, включително представители на ЛГБТ+ общността. Също в Twitter те изразиха разочарованието си от думите й.

Голяма част от коментарите са насочени към това, че гледната точка на писателката за правата на транссексуалните хора сякаш е в противоречие с духа на книгите за „Хари Потър”, в които според тях се възхваляват включването на различните и идеята, че човек трябва да се гордее със своята идентичност.

„Като гей мъж, който намери безопасност в Хогуъртс в детството си, това да знам, че транссексуалните хора няма да могат да направят същото, разбива сърцето ми”, коментира Шахмир Сани, един от недоволните, цитиран от CNN.

Както Форстейтър, така и създателката на Хари Потър бяха обявени за TERF. Съкращението идва от „транс-изключваща радикална феминистка” и се използва и като обида.

Кристан Уилямс, основател на Транссексуалната фондация на Америка, обяснява, че TERF се ограничава от разбирането, че има само два пола: мъж и жена. В този тип феминизъм се приема, че няма нищо по средата или отклоняващо се от биологичния пол, с който се е родил човек.

Самата Форстейтър се определя като феминистка и е на позиция, че е „невъзможно да смениш пола си” и това да позволиш на хората да се самоопределят като мъж или жена ще „подкопае правата на жените и защитите за уязвимите жени и момичета”.

Във Великобритания има феминистки, които подобно на Форстейтър застават на позицията, че полът, с който си роден, не може да бъде променен. След като британското правителство започна обсъждания на възможна реформа в Закона за полово определяне, техните критики станаха още по-звучни.

Според сегашния закон във Великобритания, хората, които искат да сменят пола си трябва да преминат през медицинска оценка, да предоставят доказателство, че са били с такъв пол от поне две години и да получат разрешение от съпруга/съпругата си или да прекратят брака си. След това подадената молба, която струва 140 лири, се разглежда от комисия.

Правителството обаче коментира, че за много транссексуални хора сегашният процес е „натрапчив, скъп, унизителен и административно товарещ”.

Предложението на британските власти е да променят закона, така че на транссексуалните хора да се позволи да декларират намерението си да живеят до края на живота си с пола, към който са преминали, без да се налага да минават през медицинска оценка. Сегашният процес изисква всеки, който подава подобна молба, да страда от полова дисфория – състояние, характерно със стреса от несъответствието между тялото на човек и неговата полова идентичност.

Идеята за законови промени обаче породи спорове във Великобритания. Някои радикални феминистки са на мнение, че това ще доведе хора в мъжки тела да обитават места, чиято цел е да осигурят защита само на жени – като например приемните домове, предвидени само за жени.

„Ако сме принудени да кажем „трансжените са жени”, правата на жените изчезват мигновено и това, което остава, са човешки права”, коментира друг писателка – Хелън Саксби. Тя е сред онези, които се обявиха в защита както на Форстейтър, така и на Дж. К. Роулинг. Според нея човешките права са в полза на мъжете, защото „мъжете са хората по подразбиране” и именно заради това на първо време е било нужно да има борба за права на жените.

Уилямс от Транссексуалната фондация на Америка обяснява, че убеждението, че транссексуалният активизъм вреди на жените и лесбийките, се корени във феминистичните движения през 60-те и 70-те години. Те отделят основно внимание на важността на женските тела. По онова време феминистките започват да се разделят на фракции, а преди малко повече от десетилетие се появява и терминът TERF – сега използван срещу Роулинг, за да се разграничат жените с възгледи като на Форстейтър от радикалните феминистки, които са „за” правата на транссексуалните.