По-известна като Хърмаяни от "Хари Потър", сладката британска актриса порасна, остана без монументално успешния фентъзи франчайз, но с легиони от фенове и колосално количество кеш и реши да стане феминистка.
Западна феминистка, която търси проблеми там, където ги няма и говори брутални глупости от високи платформи, под аплодисментите на политици и общественици, фенове и медии, пускащи лигичка по нея на всеки три реплики.
Ема стана лице и глас на феминистката кампания HeForShe, ангажирана основно с "неравенството" на жените в егалитарния, комфортен, сигурен и либерален Западен свят. Тя се бори срещу "лоши, секситки думички", които нараняват чувствата на най-привилегированите хора на планетата.
Чудовищните и съвсем реални проблеми на дамите в ислямските общества и Африка, меко казано, не са приоритет на този рафиниран, перлен феминизъм с изискан британски акцент. Каузата и идеите на Уотсън са изпразнени от съдържание и смисъл и са обидни за истинските феминистки в проблемните точки на глобуса.
Клуни е зверски популярен и харесван милионер, който живее напълно изолиран от реалния свят по острови, имения, частни самолети и яхти, но винаги намира време да размаха пръст срещу тесногръдите ксенофоби от народа.
Като изключим някои наистина важни негови кампании като тази за признаването на Арменския геноцид, основните извънекранни дейности на мистър Клуни включват обилно сигнализиране на добродетели, снимки с важни политици и глупави празни послания за толерантност, приемственост и общочовешка дружба.
Той е от онези самозабравили се знаменитости, които никога не чуват "не" от своето безгръбначно обкръжение на обожатели и слуги.
Преди време Клуни се срещна е мама Меркел и се скара на европейците, които вече не са много ОК с безконтролната миграция от Третия свят. Охраняван от въоръжени мъже и обитаващ елитни имоти, недостъпни за нормални хора, този епически лицемер и до днес отказва да приюти дори един мигрант в някой от шестте си просторни палата.
Малцина в развлекателната индустрия могат да доближат комбинацията от комерсиален и критически успех на Дженифър Лорънс. Преди да навърши 25 тя вече беше най-високо платената дама в киното.
С медийната истерия и боготворенето от страна на публика и експерти, тя постепенно започна да показва сигнали за еманципация от действителността.
Лорънс се изложи тежко с изказвания, които бяха приети добре от прогресивните левичари, но предизвикаха иронично повдигане на вежди в средите на скептичните хомо сапиенси. В едно интервю Лорънс напълно сериозно предложи думата "дебела" да бъде забранена. Тя без ирония пожела реална цензура на езика в свободния свят, защото думата "дебела" (fat) карала момичетата да се чувстват некомфортно. Класическа специална снежинка.
Малко по-късно тя реши да изиграе феминистката карта - петдесет милиона долара на година изглежда се оказаха недостатъчни за Лорънс.
Тя хвърли вината върху "патриархата", който пречел на дамите да имат равни възнаграждения с господата. Нито една сериозна статистика не подковава думите Лорънс с факти. Звездни активисти като нея обаче разчитат на емоциите на публиката.
Лидерът на U2 Боно е архи-активистът, олицетворението на идеята за досадна звезда с кауза. Преди няколко месеца пред представители на американския Сенат във Вашингтон Боно рече: "Мисля, че комедията трябва да бъде използвана в борбата с тероризма. Насилието е техният език, езикът на екстремистите и ние също го владеем, но колко е ефективно насилието? Ако се присмееш на тези хора, така им взимаш от силата. Предлагам Сенатът да изпрати Ейми Шумър, Крис Роак и Саша Барън Коен при терористите". На няколко пъти Боно прекъсна обърканите смехове в публиката, за да подчертае, че говори напълно сериозно.
Тези думи на Боно са най-яркото свидетелство, че той обитава някакъв измислен свят. Един милионер, певец, въобразил си, че е месия на хуманизма.
Неговият идеализъм граничи с малоумието. Не, Боно, Крис Рок няма да спре ислямските варвари в Рака с комедийно шоу, Ейми Шумър ще бъде групово изнасилена от пустинните диваци, а Барън Коен ще бъде публично обезглавен, особено в контекста на еврейския си произход.
Глобалните кризи са богата хранителна среда за Боно от десетилетия, но днес той функционира като пародия на самия себе си, карикатурна рисунка от сатиричния сериал "South Park".
Несъмнено, ексцентричният британски комик Ръсел Бранд е най-противният и нетърпим в тази селекция на досадни и дидактични знаменитости. След като се избави от хероиновия порок и се прочу със своето пристрастяване към секса, Бранд реши, че може да бъде нещо като политическо гуру. Той подкрепи Ед Милибанд - тогава лидер на лейбъристите - на последните парламентарни избори във Великобритания и според някои експерти е допринесъл солидно за внушителната му и унизителна загуба.
Бранд е безобразно нагъл и лицемерен краен левичар и анти-капиталист. Той редовно записва неадекватни видеа, в които обвинява Западните демокрации за всички злини на планетата и оправдава всяко зверство на диктатор или групировка от Третия свят.
Ръсел Бранд е събирателен образ на всичко онова, което мразите в съвременните борци за социална справедливост.
