Поп песните като тази на Робин Тик - "Blurred Lines" - понесоха зле изпитанията, които #MeToo им предостави. Парчето получи нарицателното "Песента на изнасилвачите", докато в клипа полуголи жени обикалят като пчели около изпълнителя. Най-шокиращ се оказа припевът, в който се повтаря до припадък "Знам, че го искаш...".
Затова не е учудващо, че мнозина сметнаха за нередно именно тази песен да звучи над екзалтираната тълпа при откриването на Playboy Club в Ню Йорк.
Концепцията на заведението е изкопирана от доброто старо минало - оскъдно облечени "зайчета" неуморно сноват и сервират изискани коктейли и уиски на гостите. В Америка, която в преследването на равноправие между половете става все по-консервативна, гледката е по-скоро неуместна.
Клубът отваря официално врати за посетители този уикенд и е единствен по рода си в САЩ. Функциониращ Playboy Club има само в Лондон. В Ню Йорк към клуба ще има публично достъпен ресторант, зона за изпълнения на живо и лайв сесии на диджеи, както и лаундж зона, достъпна единствено с клубен абонамент. Подземният бар заема три етажа под кота нула и се нарича "Заешката дупка".
Членският абонамент варира от 5 до 100 хил. долара годишно и в зависимост от цената си включва различни бонуси и комплименти като нощувки в бутикови хотели, личен шофьор до и от клуба, билети за различни концерти, жетони за залагане в казиното на Playboy Club в Лондон.
Предстои пускането и на специално мобилно приложение, предназначено за членовете на клуба, с което потребителите ще могат да си запазват маси и да си поръчват питиетата още преди да са пристигнали.
И не на последно място, всеки член получава златен ключ, символ на принадлежността му към Playboy-обществото.
Оригиналният Playboy Club отваря в Чикаго през 1960-а като място, на което страниците на легендарното списание оживяват пред очите на клиентите. Редица модели на списанието и победителки в плеймейт-конкурсите са били сервитьорки там.
Асоциациите са дълбоко вкоренени в културното съзнание - не само в Америка, но и по целия свят. Всички си представяме мъже в скъпи костюми в стил "Момчетата от Медисън авеню", мартинита в кристални чаши и, най-важното, красиви жени в изрязани бодита и заешки уши - символ и на сексапила, и на изискаността.
Покойният вече Хю Херфнър е имал едно-единствено притеснение - че когато създаваш хорските мечти на страниците на изданието си, трудно ще ги пренесеш после в реалния живот. А мъжете със златните ключове не бива да бъдат разочаровани. Оказва се точно обратното - тъй като те са фенове на Playboy, вече носят фантазиите си със себе си, няма нужда някой да запълва празнините вместо тях.
В своя пик, който е между 60-те и 80-те години, Playboy притежава 33 клуба в САЩ и Европа. Този в Ню Йорк затваря през 1986-а, а до края на десетилетието са затворени и останалите заведения. През 2006-а компанията лицензира клуб в Лас Вегас, но той е закрит през 2012-а.
Новият клуб в Ню Йорк е първият, който ще отвори под ръководството на Купър Хефнър - 27-годишният син на Хю Хефнър, заемащ позицията на креативен директор в списанието. Купър стана популярен още като пое поста си и се зарече да върне изисканата голота на страниците на изданието.
Той не е първият, който се сблъсква с екзистенциална криза, обхванала изданието, което наследява.
След пика си през 70-те много списания претърпяват сериозен спад в продажбите и бизнесът с медии се превръща в непрекъсната битка за поддържане на реномето. С Playboy обаче е малко по-различно - къде е мястото за него в свят, разделен между голи Instagram модели и безплатно порно и #MeToo движението, което иска да сложи край на патриархалните традиции.
Отговорът на този въпрос е труден. Списанието спря да публикува напълно голи жени през 2016-а, но се отказа от тази си политика под натиска на Купър Хефнър година по-късно. Синът на Хю има амбициите Playboy отново да стане актуален и в крак с времето си, а не да изпреварва или изостава от конкуренцията си.
През 2017-а изданието публикува есе, посветено на голотата, а автор е годеницата на младия Хефнър - Скарлет Бърн. Материалът е придружен от нейни стилни черно-бели голи снимки, които разкриват много малко и оставят далеч повече на въображението. По-късно през същата година Инес Рау стана първата транссексуална плеймейтка. Освен това замени слогана си "Забавление за мъже" със "Забавление за всички".
В някои отношения главното противоречие на Playboy - сексисткия му произход в сблъсък с опитите да проповяда общовалидни ценности - не е нещо ново. Хю Хефнър беше известен защитник на правата на жените, хомосексуалните и етническите малцинства и в същото време превръщаше жените в сексуални обекти на страниците на списанието си.
Преди компанията процъфтяваше въпреки този вътрешен конфликт. Сега е трудно да останат адекватни, без да загърбят огромна част от чара, с който Playboy е известен.
Предизвикателството най-вероятно ще се отнася и за Playboy Club, за който създателите твърдят, че въобще няма да е изцяло мъжки клуб. Целта е да се върнат към блясъка, който едно време са имали частните клубове - тъмночервени тапети, пищни полилеи, златисти елементи и гурме меню, в което намира място и специално японско телешко от животни, хранени единствено с маслини.
В оформения като зайче аквариум плуват единствена по рода си риба, донесе специално от Бразилия.
"Зайчетата," които сервират, са изцяло в бяло, а костюмите им са от Roberto Cavalli. Те са специално обучени на "заешки номера" като това да сервират питиетата на ниските масички, без да разместят костюма си например. Самите сервитьорки казват, че се чувстват невероятно в облеклата си - секси, самоуверени и силни. Всичко от подбора на персонала до тренинга му се контролира стриктно от Playboy.
Някои феминистки - и преди и сега - ще кажат, че да натикаш жена в костюма на зайче е експлоатация. Други го намират за предизвикателство в добрия смисъл на думата. А и много момичета са там главно заради парите. Работата не е по-различна от тази в който и да било нюйоркски ресторант, само че униформата е изрязано боди, а заплащането е тройно.
Според Playboy сервитьорките в клуба в някои отношения са дори по-консервативни от колежките си в "конвенционалните ресторанти". Ако някой иска да гледа нещо провокативно - ще си го свали от интернет, вместо да дава стотици долари за клубна карта. Playboy Club е последното място, на което мъжете ще отидат, за да гледат голи жени.
Оскъдно облечените жени са навсякъде - в социалните мрежи, в сериалите. Продукциите на HBO например изобилстват от предизвикателни сцени.
А частните клубове стават все по-популярни сред милениалите. Идеята за тях привлича кариеристите и амбициозните млади хора, които имат нужда от подобен тип места.
Там тепърва пробиващи артисти могат да седнат на една маса с технологични магнати и да обменят последните идеи и клюки от професиите си, а Playboy Club иска да е такова заведение.
