Кейт Бланшет е редовен гост на филмовия фестивал в Кан от 1997-а, но тази година на нея е отредена по-специална роля - тя ще бъде президент на журито, чест, която изглежда още по-голяма предвид, че актрисата е едва дванадесетата жена на тази позиция.
Драстичното неравноправие не е чуждо на Бланшет. Не я учудва и фактът, че в 70-годишната история на фестивала единствената жена, печелила "Златната палма", е Джейн Кемпиън с филма "Пианото" .
Кейт си спомня как с изумление наблюдава снимка на Кемпиън от 2014-а по време на 50-годишния юбилей на фестивала. Тогава режисьорката е заобиколена само от мъже и контрастът е огромен.
Но според Бланшет понякога нещата трябва да се влошат, за да усетим, че се случва нещо наистина обезпокояващо.
В интервю за списание Variety двукратната носителка на "Оскар" говори повече за непрестанния натиск върху жените в шоубизнеса, липсата на равни възможности с мъжете и натиска, на който понякога са подложени представителките на нежния пол. Тя е оптимист, че вече са направени първите необходими крачки към реална промяна в индустрията, известна с мъжката доминация.
Актрисата е сред многото холивудски лица, които подкрепят инициативата Time'sUp. Подчертава, че според нея има още много неща, които да бъдат постигнати - на снимачната площадка, на екрана и на ниво мениджмънт.
Имайки предвид филми като "Син жасмин", "Гравитация" със Сандра Бълок и "Жената чудо" с Гал Гадот, Бланшет мисли, че ще има все повече място за филми, в които главният протагонист е жена.
Това, което се променя, е, че жените започват все повече да изразяват своята креативност и да не се съобразяват с неодобрението на Холивуд.
Бланшет също разказва за неравностойното заплащане между мъже и жени и признава, че и тя, както и други топ актриси като Мишел Уилямс, Дженифър Лорънс и Клеър Фой, е изпитвала тази несправедливост на собствен гръб. Освен това и на нея й е била отказвана компенсация, равна на тази на колегите й мъже.
Актрисата казва, че на нея също й се е налагало да отказва проекти, защото знае, че нейното заплащане няма да бъде равностойно с това на нейния партньор.
Нещо повече - когато жените звезди повдигнат въпроса за заплащането си, те обикновено биват обвинявани в алчност и високомерие. А когато се знае, че всичко това е само заради пола ти, нещата стават абсурдни. Все пак всеки иска да работата му да бъде оценявана.
Разбира се, стига се и до въпроса за Харви Уайнстийн, с когото тя е работила по няколко свои проекта, и дали продуцентът се е опитал да я тормози сексуално по време на снимките.
Краткият отговор на Бланшет е "Да". Тя признава, че по тази тема все още съществува твърде много цинизъм, но освен това сексуалният тормоз има много изражения. За себе си казва, че е била "притеснявана", точно както почти всеки е бил някога в живота си.
Според Бланшет Уайнстийн е от хората, които "ловуват плячката си" като се насочва към най-уязвимите, както правят повечето хищници. От самото начало тя не таи никакви добри чувства към него. Продуцентът например често идвал до нея и й казвал "Запомни, ние не сме приятели".
Кейт допълва, че е отказвала да прави много от нещата, които я е карал, без да уточнява какво има предвид с това. Затова и основната цел на инициативата Time'sUp е събиране на средства, с които жертви на насилие могат да се защитават по законов път. Колкото повече осъдени и наказани има по този параграф - толкова по-трудно ще е рецидивът да се повтори.
В този ред на мисли, Бланшет иска Уайнстийн да стигне до затвора.
Официално той отрича всички обвинения в изнасилване, но полицията продължава разследванията си по случая. Според нея Харви няма да прави повече филми в живота си, но има и още редица режисьори и продуценти, с които лично тя не би работила.
В това число влизат творци, които притискат актьорите, отнасят се с неуважение към тях и не им позволяват достатъчно поле за изява. Според Бланшет подобно отношение е недопустимо, независимо дали се отнася до мъже или до жени артисти.
Тя обаче се уповава най-вече на съдебната система и механизмите на закона да накаже виновните. Колкото до Кан - той е мултикултурен по природа, така че човек да може да се концентрира върху работата си, а не върху активизъм.
