Шегаджийската комедия, в която някой прави в една или друга степен груби номера на други хора, е откровено лимитран жанр в бизнеса с телевизионните развлечения, който обаче подобно много други лимитирани жанрове в момента изживява своя малък ренесанс.
Както гангстерските филми или хорърите, така и шегаджийските шоута биват преопаковани в нов, лъскав, интелигентен и дори престижен вид, за да се отворят за нова публика. Така някои способни шегаджии успяха да направят своя ход към светлината на прожекторите.
Миналата година например с помощта на маскировка и голямо желание да се забавлява на гърба на разни хора от политическия живот на САЩ (или на обикновени американски фрийкове) Саша Барън Коен успя да сътвори шоу, което мнозина определиха като една от най-добрите сатири в ерата на Тръмп (макар не по-малко хора да го сметнаха за прекалено и безвкусно). А Comedy Central и Нейтън Филдър успяха да изкарат учудващо развлекателната поредица Nathan for You, която превръща реалните шегички в интересни и дори емоционални истории.
Тези комици разшириха публиката на жанра с грубичките номера и шеги, но въпреки това успяха да запазят онази изначална младежката инфантилност и мъжки дебелашки хумор.
Не така стоят нещата с последната звезда на тази нова вълна на подлите шегички, комика Джена Фридман, която представя своето шоу "Нежният фокус с Джена Фридман" - феминиски поглед от първо лице към мъжките дебелашки шеги, които често избиват към насилие. Но освен да "разкоства" тези шеги, тя има амбицията и подмолно да отвръща на удара.
Идеята на нейните шеги е проста: "Ако мъжете знаят какво чувстват жертвите на сексуален тормоз и сексуално насилие, това ще промени ли нещо?"
Миналата година Джена, представяйки се за репортерка от местен новинарски канал, направи остър сегмент за проблема с изнасилванията в университетските кампуси. За да покаже важността на ситуацията, тя кара трима колежани да обикалят из целия кампус, разнасяйки със себе си облечени като студентки секс кукли, към които да се отнасят като към съвсем обикновени момичета.
Куклите си имат и специфично име - "Кери, която не може да даде съгласие (за секс)", което на практика означава (както и тя самата обяснява на младежите), че всичко, което момчетата правят с куклите, (за целите на експеримента) трябва да се приема за нежелано и за изнасилване. Излишно е да се казва, че единият от субектите на експеримента стъпва накриво.
В друг епизод Фридман успява да изгради още по-сложен капан за мъжете, за да им покаже една жива и безкрайно реалистична картина за сексуалния тормоз в сайтовете за онлайн покер и залагания (а и не само).
Тя кани няколко мъже играчи, редовни посетители на такива сайтове, да тестват нова платформа за онлайн залагания с виртуална реалност. Тя им обяснява, че това е съвсем ново изживяване, в което играчите ще могат да усетят какво е да си жена. Джена им раздава очила за виртуална реалност и след като те ги слагат, започва шоуто.
На екраните си те виждат агресивен мъж, изигран от нает порноактьор, който си изважда пениса пред тях и започва да мастурбира. Междувременно, тя се промъква близо до "жертвите си", които нито могат да я видят, нито могат да я чуят заради VR системата, и започва да ги пръска с вода и да притиска кренвирши към ръцете им, създавайки още по-... реалистично усещане за тях.
Когато след това те се обръщат към нея с въпрос защо ги е докосвала и въобще какво е всичко това, тя тотално отрича да е осъществявала какъвто и да е физически контакт с тях. Един от мъжете протестира, че цялото нещо е било психологическа манипулация, но реално... това е и на практика идеята на Джена Фридман - манипулация, чрез която изявени алфа мъжкари да усетят какво е да си жена в един доста сексистки свят.
"Поставена си в позиция, в която те карат да се чувстваш неловко, след това изолирана и смутена, а когато се разстроиш, ти казват да се усмихнеш и да не бъдеш толкова чувствителна", обяснява тя.
Морално съмнителните номера винаги са били част от подобни "шегаджийски" предавания като Candid Camera, Punk'd, Zapped и редица други.
Въпросът е, че самият жанр досега винаги е бил доминиран от мъжете, засилвайки вътрешния им хумор на непораснали тийнейджъри. Затова и Фридман решава да се намеси и да обърне нещата, зареждайки всичко това със социална идея.
Тя не се притеснява да се обърне към конфликта и противоречията, за да извади оттам тема за осмиване. А целта й е проста - да покаже на мъжете как изглеждат нещата от другата страна. Не да си представят, че жертвата е тяхната майка, сестра, съпруга или дъщеря, а, че жертвите са самите те - реалност за много жени по света.
Джена Фридман взима всичко това, което тя смята за тежко, токсично, мачовско и грозно и го обръща срещу мъжете, които го прилагат. И не се притеснява да поставя капани, да извърта думи или да манипулира "жертвите си".
Тя успява да изгражда правдоподобни истории, които да объркат онези, които е набелязала за "урок" по социална справедливост, да ги накара да се почувстват сигурни, а след това им "взема земята под краката" с доза реалност.
Посланието е ясно - сексизмът може да е наистина нараняващ, а някои неща, които мъжете смятат за нормални, всъщност са дълбоко притеснителни за жените.
Тук комедията рядко е смешна, нейната роля е да поучава и да задава нови стандарти за един по-сигурен за жените свят. А главният въпрос остава - ако мъжете осъзнаят всичко това, ще променят ли поведението си?