Кое е най-голямото събитие на седмицата? „Схизмата между Московската и Цариградската патриаршия" - ще отговорят някои, но веднага ще ги освиркат: „У-у-у! Каква схизма, бе! Най-голямото събитие е вестта, че България няма да ходи догодина в Израел на Евровизия!". И ще бъдат прави - в този клет живот всичко трябва да се степенува по важност.
Без България Евровизия вече няма да е същата. Както и България без Евровизия няма да е същата. До тези шокиращи изводи може да стигне човек, когато наблюдава страстите, с които се приема новината. Евровизия била една от малкото авторитетни сцени, на които българските музиканти можели да докажат таланта си; Евровизия била една от малкото рекламни възможности България да гради имидж в очите на света. Едва ли не си непълноценен член на семейството на европейските народи, ако не пратиш песен на Евровизия.
Не знам дали някой си е направил труда да опише какво ще загубим, ако ни няма на този фестивал - аз по-скоро започвам да се замислям какво ще спечелим, ако ни има.
Евровизия е един музикален Дисниленд - в него мирно и засмяно съжителстват всички слончета, сърнички и мишлета.
Съжителстват в благородно съревнование на посредствените си песенчици, радват се като спечелят, но се радват още повече, когато спечели някое от другарчетата им, защото така е по-благородно и по-толерантно. Точно както подгласничките скачат на място и плачат от радост, когато Мис Свят стане не някоя от тях, а най-лютата им конкурентка.
Евровизия е парад на кича, хвалебствена литургия в храма на консуматорството, организирано мероприятие, внушаващо на масите, че са талантливи, изключителни, различни; че не са по-лоши от гениите, независимо дали са на сцената, дали размахват шарени байраци в публиката или гласуват с есемеси или с каквото там се гласува в подобни случаи. Евровизия е жертвоприношение пред олтара на вечната младост, захаросаното щастие и забавлението, превърнато в право, почти равно по значение с правото на живот.
Евровизия разпалва грозни страсти и уврежда нравите. Под фалшивата маска на благородна заедност, солидарност и идейна висота избуяват завист, подлост и злоба. Подрастващи (а и вече прецъфтяващи) халтураджии се обединяват в причудливи формации, за да се доберат до финансиране от съответната национална телевизия. Сякаш участват не творци, а творчески съюзи с администрациите си. Веднъж осигурили бюджета, „творците" се изправят пред необходимостта да сътворят песен.
Не любовта, не болката, не тъгата движат творческия процес, а именно необходимостта да се произведе нещо, за което ще бъде платено с пари, популярност и слава. Това е най-досадната част.
Вместо да обикалят светските предавания, да споделят нестандартния си мироглед, да демонстрират своята ексклузивност и да обсъждат бъдещите си творчески планове, вместо да се къпят в звездна слава, те трябва да измислят и записват песен! Бля! Затова и повечето песни са скучни, бездарни и изсмукани от пръстите. Много рядко на този конкурс се появява свястна песен и това неочаквано събитие изумява всички.
Възторгът на медиите не може да скрие омразата на социалните мрежи. Там всеки „творец" на субсидирана песен, всеки посланик на държавата и нацията в Евровизия е щателно аутопсиран, изваждат се всички компромати от детството му до днес, посочва се с кого е роднина, на кого е платил или с кого е спал, за да бъде избран. Песента става обект на подигравки, а певецът е заклеймен като пръв некадърник. Всичко това предизвиква ответна реакция от страна на други рицари на словото в социалните мрежи и се разразява истинска война на злъч и сарказъм, на обиди и омраза.
С масовия човек се случва всичко онова, което Евровизия се мъчи да ни внуши от сцената си, че не съществува.
Изпълнителите от своя страна невинаги страдат съвсем незаслужено от анонимните хейтъри. Понякога те поразяват с фалша и лицемерието си. Поразяват и със страстното желание да се изпъчат, да направят впечатление, да блеснат като сензационни и невиждани досега. Всички те искат да минат за неформали, а всъщност са леки ладии по казионното течение на официалните си държавни култури.
Те са дисциплинирани и послушни „бунтари", вдъхновители на младежта и революционери, проповядващи една предвидима и безопасна революция.
Те дълго са репетирали, преди да изкрещят бунта си, предварително са съгласували всяка негова дума и покорно са го поднасяли за одобрение пред всевъзможни журита, интелектуалци и културтрегери. Те са безименни труженици на конюнктурната кариера в сянката на регламентираното финансиране и не само не се опълчват срещу системата с нейните стереотипи (както искат да изглежда отстрани), ами се надпреварват как по-стриктно да изпълнят предписанията ѝ. Те са абсолютно еднакви, нищо че един се облича като хеви метъл, друг е етно, трети е рапър, а четвърти не знам какъв си. И са толкова неубедителни, че целият спектакъл прилича на нескопосан карнавал. Единственото професионално нещо в конкурса са може би сценографията, декорите и техническата телевизионна реализация.
На публиката се подхвърля бутафория и посредственост, но публиката е щастлива. Или поне се старае да изглежда щастлива докато я дават по телевизора, сакън да не развали спектакъла. Всички са радостни, всички са весели, всички се усмихват - угрижените лица са забранени.
Сякаш чувам думите на онзи мой приятел, който преди години казваше: „Знам, че ако всички деца по света се хванат за ръце, ще опашат екватора. Но на мен каква ми е далаверата от това?".
Какво ще спечели България, ако участва на Евровизия? Какво ще спечели, ако се класира добре? Ще покаже, че сме добри певци и музиканти? Но нима не сме народът с може би най-много знаменити оперни певци на глава от населението? Те не доказват ли нашата музикална чувствителност?
Или пък ще направим реклама на държавата. Не разбирам: ако пратим някой да пее на Евровизия, ще увеличим ли износа? Ще повишим ли престижа на българските марки? Ще покачим ли дела БВП на глава от населението? Каква е далаверата на Израел от това, че спечели последния конкурс? Стана домакин на следващия. Е, и? Да, ще похарчи пет милиона и половина за организация и вероятно ще събере такси за излъчване. Но това си е обикновена сделка, какво общо има публиката с нея? Какво общо имат хората, какво общо имат народите? Какво общо имат останалите държави, освен че ще плащат? А може и да имат - простете, ако не съм запознат.
Евровизия е измислено стерилно събитие. Това че е масово и му се осигурява огромно медийно покритие не променя фактите. То нито представя някакви тенденции в музиката, нито е фактор в някакви културни процеси. Не отразява автентичния светоглед на значими групи хора. Не отвежда духа в никаква трансцендентност.
Единствената му стойност е идеологическа, доколкото се мъчи да манифестира някакви псевдоценности в областта политическата коректност и фалшивия мултикултурализъм. Не знам дали успява или не, както и не знам дали, ако все пак успява, това наистина е полезно за някого.
Тъй че отсъствието на България от Евровизия е по-скоро ободряващо събитие. Освен че ще спестим пари, ще спестим също тонове кич, суета, празна гордост, сквернословие и омраза. Браво на БНТ! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
