Защо кучето е щастливо?
То е щастливо, защото не е гладно.
То е щастливо, защото не може да говори.
То е щастливо, защото ние не го разбираме.
То е щастливо, защото е тъпо.
То е щастливо, защото е умно.
То е щастливо, защото има господар.
То е щастливо, защото е свободно.
То е щастливо, защото се радва.
То е щастливо, защото върти опашка.
То е щастливо, защото е навън.
То е щастливо, защото е вътре.
То е щастливо, защото не мисли за “утре”...
Всъщност, кой знае к’во му е на кучето?
А дали не се преструва?
А на кой му пука за шибания помияр.
Всеки се радва на живота си, както го разбира.
Повечето се радват на живота си, както могат да искат.
Тези, които искат да могат, забравят да му се радват.
Тези, които могат, но не искат, се забавляват добре.
Тези, които искат и могат, го изживяват истински.
А за кучето термините “щастие” и “нещастие” не съществуват.
То просто усеща миризмата на емоциите и се възползува от това.
Който може, го може.
Който прави, го може.