Всички сме имали фантазии какво би било да сме Джордж Клуни. Може би не и самият Клуни - и Джулия Робъртс би свършила работа, ако сте жена - но много офисни служители са мечтали да заменят ежедневната си работа за живот на актьорска игра, червени килими и безкрайно обожание. Но макар ние да имаме някоя и друга фантазия за живот, изпълнен със слава, изглежда самият Клуни не е особено щастлив.
Когато последният му филм "Пазители на наследството" получи лоши отзиви от критиката, носителят на "Оскар" не е могъл да спи 30 часа, защото се е притеснявал за критиките.
"Боя се, че ви подведох и провалих," пише той до съпредседателя на борда на Sony Pictures Ейми Паскал, както става ясно от последната вълна изтекли мейли от киностудиото. "Не съм го планирал. Извинявам се. Просто съм изгубил усета си... Кой би могъл да предположи? Съжалявам. Няма да се повтори."
Трудно е да си представим, че човек, чиято снимка присъства на гигантски билборди по цял свят, се приема за толкова незначителен, но славата и несигурността често се съчетават. Въпреки че идолизираме знаменитостите, които ни изглеждат като гиганти, човешките същества зад прочутите личности понякога имат трудности да възприемат факта, че са достойни за подобна възхвала.
Дори и егоцентричните знаменитости може да страдат от несигурност
Знаменитостите имат много пари и са обект на много внимание, и тъй като притежават в излишък това, за което жадуваме, много хора очакват от прочутите да бъдат самоуверени. Д-р Дейвид Джайлс, психолог, специализирал се в областта на славата и знаменитостите, коментира, че известните хора живеят сред грижи, сходни с тези за малките деца. "За тях се говори, възхищават им се, обгрижват ги. Всичко, което родителите правят, за да насърчават увереност в децата си, медиите правят за хората в светлината на прожекторите," казва той.
Но пък, естествено, вниманието, в центъра на което са знаменитостите, е много по-голямо от обожанието на дори най-прекалено грижовните родители. Прочутите хора постоянно са критикувани от милиони фенове, а вниманието отвсякъде засилва самоосъзнаването им, което на свой ред само засилва несигурността.
Мнозина започват да се съмняват, че прекалените похвали, които те получават, са заслужени, и стават прекалено зависими от привързаността на феновете си. Джайлс казва, че Марвин Гей редовно е изпращал брат си, който изглеждал точно като него, на сцената, за да провери реакцията на публиката. "Към този момент той бе станал толкова неуверен, че трябваше всеки път да се уверява, че публиката го обича - фактът, че публиката си беше купила билети, не беше достатъчен, трябваше да чува рева на тълпата," разказва той. "Това не е необичайно - много звезди казват, че докато не чуят рева на тълпата, постоянно се притесняват дали все още са толкова добри."
Други пък не могат да отговорят на очакванията към тях- Кърт Кобейн някога бе писал в предсмъртното си писмо за вината, че разочарова феновете си
Въпреки обилните похвали, знаменитите хора винаги ще са обект на известни критики. Обожанието често надделява над обидите, но болката от жестоките атаки никога не изчезва напълно. "След като започне негативната медийна реакция (или дори просто започне малко тролване в социалните медии), започваш да се съмняваш в себе си, особено ако ти липсва талант/умение, оправдаващо престоя ти под светлините на прожекторите," коментира Джайлс.
"Всички предпочитат да вярват, че са талантливи, и спортните звезди могат да го демонстрират. Но при други занимания е по-трудно. Как да оцениш нов албум? Може да игнорираш негативните рецензии и слабите продажби само за известно време - а дори добрите отзиви и стабилните продажби не гарантират дълга кариера".
Трудностите на справянето с общественото внимание са дори още по-тежки за знаменитостите, които губят представа за идентичността си. Както Джайлс и д-р Дона Рокуел пишат в доклада си за феноменологията на славата: "В мига на навлизане в сферата на славата, взаимоотношенията със "себе си" и "другите" са фундаментално променени. Обществото иска частица от тях, да ги докосва, да получи автограф, да се снима със звездата. Докато чува името му да се пищи от тълпата, знаменитият човек може да се чувства така, сякаш изобщо не е там."
Знаменитостите трябва да представят публичен образ пред масите, скривайки лошото настроение или личните си трудности и в резултат на това страдат от усещане за неискреност. Това само се засилва от групитата, които обливат с внимание знаменитостите - не заради личните им характеристики, а заради славата им. Недоверието в личните отношения, съчетано с постоянно внимание отстрани и силна реакция на обществеността, кара доста известни лица да се съмняват в себе си и да стават крайно неуверени.
Дори това, че Клуни е знаменитост от десетилетия и е спечелил два "Оскара" за филмите си, не може гарантирано да го опази от несигурност
Както проф. Едуард Хигинс пише за вътрешните противоречия: "Като се има предвид, че културата на славата често преувеличава очакванията отвъд ниво, което може да бъде постигнато, достигането на идеалите се оказва невъзможно."
С други думи, никое ниво на успех не води до удовлетворение и сигурност. Д-р Уилям Шанахан от болницата "Найтингейл" казва, че въпреки че повечето хора биха се радвали неимоверно на това да спечелят "Оскар", това не гарантира самоувереност. "Всичко опира до вътрешното ви възприятие за себе си", казва той. "Ако вие самият считате, че филмът, за който сте получили "Оскар", не е най-доброто, на което сте способни, може да се считате за мошеници, и да вярвате, че хората са мили с вас само защото сте в бранша отдавна или ви го дължат по някаква причина."
Клуни може да има успех в кариерата, прекрасна жена и състояние, равняващо се на $180 млн. Но няма богатство на света, което да може да ти купи самоувереност.
