Славата дава, но и взима. Дрю Баримор знае добре това.
Актрисата, която днес познаваме от "Ангелите на Чарли" (2000 г.) и комедията "50 първи срещи" (2004 г.), успя да изгради доста прилична кариера в Холивуд в края на миналия и началото на този век. Но първите ѝ стъпки в света на киното са болезнени и изпълнени с огорчение... и пълни чаши.
Баримор е дълбоко свързана с актьорската професия, тъй като седем поколения от фамилията ѝ се занимават с това. Не е случайно, че е едва 7-годишна Дрю става известна с ролята си в "Извънземното" (E.T., 1982 г.) на Стивън Спилбърг. Но с ранната слава идват и проблемите - зависимости и предизвикателства, които не са характерни за една първокласничка.
Усмихнатото дете от екрана и телевизионните интервюта няма много поводи за усмивки вкъщи. Баща ѝ - Джон Дрю Баримор, е алкохолик, при това от агресивния тип. Майка ѝ Джейд също е с буен характер и обича купоните. Така малката Дрю едва на 7 започва да смесва сладоледа си със сладки ликьори. На осем вече се определя като "парти момиче" и излиза с майка си и нейни приятелки по различни клубове.
Когато е на 9, родителите ѝ се развеждат, а малко след това майка ѝ я води в легендарния клуб "Студио 54", където Дрю - още дете, е окуражавана да танцува с известни млади мъже и лека-полека се запознава с наркотиците.
"Имах майка, но тя ми беше повече като най-добра приятелка. Казваше ми: "Искаш ли да отидеш на училище и да те тормозят цял ден, или искаш да отидеш в "Студио 54"?", разказва Баримор десетилетия по-късно.
Естествено, предпочита второто, пред това да е с връстниците си, които по нейни думи са били "ужасни" и много злобни. Но този живот има своите последствия. На 11 години Дрю вече има проблем с алкохола, а на 12 вече е минавала през клиника за зависимости. А дъното все още не е достигнато...
Подобен развой не е нещо необичайно за нейното семейство. Освен баща ѝ Джон Дрю Баримор, нейният дядо - Джон Баримор, също има проблеми с алкохола, при това започнали още в тийнейджърските му години.
По думите на самата Дрю тя навлиза в най-мрачния си период, когато е на 13 и след поредното залитане към вредните вещества е изпратена от майка си в клиника за психично болни, където специалистите да се борят с нейните зависимости от алкохола и наркотиците.
Тази история звучи стряскащо. Един рязък възход в шоубизнеса за дете, което едва ли е било готово да бъде "звезда в Холивуд" и което впоследствие се спуска рязко по спиралата надолу.
Добрата новина е, че всичко това е в миналото на актрисата, която вече е в средата на 40-те си години, майка е на две деца и води един много по-спокоен живот. През годините Баримор е споделяла за бурното си детство и още по-буйните тийнейджърски години - един своеобразен урок за рисковете на ранната слава.
Не е знаела, че майка ѝ планира да я вкара в клиника, иначе сама признава в интервю за "Гардиън" през 2015 г., че е щяла да избяга.
Прекарва в клиниката цели 18 месеца, през които няма право да излиза. Майка ѝ идва да я посещава от време на време. Изживяването е трудно, но благотворно - 13-годишната Дрю успява да се откъсне от зависимостите си, а години по-късно гледа на престоя си в клиниката като нещо добро.
"Майка ми просто не знаеше какво да ме прави. Друсах се, бях извън контрол. Тя просто вдигна ръце и ме хвърли [там], защото не знаеше към кого да се обърне. А онова място наистина ми помогна и спаси живота ми и честно казано не бих променила нищо", споделя Дрю пред Парис Хилтън в своето собствено ток-шоу през 2020 г.
Обяснява, че служителите в клиниката са били добри към нея, макар самата тя да се е бунтувала. С времето идва разбирането, че всичко е за нейно добро. Излязла от клиниката като по-уважителен човек - нещо, на което до онзи момент нито родителите ѝ са я били научили, нито животът.
"Осъзнах, че да, майка ми ме е заключила в клиника. Чудо голямо! Това ми даде невероятна дисциплина. Беше като сериозен подготвителен курс и тренировъчен лагер, и беше ужасно, мрачно и твърде продължително, година и половина, но се нуждаех от това. Нуждаех се от цялата тази ненормална дисциплина. Животът ми не беше нормален", разказва Дрю за онзи период.
Колкото и мрачни да са били събитията в живота ѝ, не я напуска усещането, че има и нещо добро.
"Никога не изминах целия път към тъмнината. Имаше много неща, които можех да направя и които щяха да ме тласнат отвъд ръба, а просто знаех, че не трябва да стигам дотам", разказва актрисата.
Именно от клиниката препоръчват Дрю да бъде еманципирана от родителите си едва 14-годишна. Специалистите са на мнение, че когато се върне в обществото, тя ще се оправя по-добре сама.
Но тийнейджърката Дрю не се връща към онова ежедневие, което детето-звезда е имало. Холивуд първоначално не я иска обратно. Години наред изпитва трудности в търсенето на роли, а на места ѝ се присмиват, че изобщо се е явила на кастинг. Започва да работи в ресторанти, чисти тоалетни, а ако някой попита, не отрича, че е същата Дрю Баримор, за която си мислят.
Кариерата ѝ започва да се пробужда с роля във филма Poison Ivy, когато е на 17 години, след която следват още няколко филма, между които и участия в "Батман завинаги" с Вал Килмър, хоръра "Писък", "Всеки казва "Обичам те" на Уди Алън и редица филми с Адам Сандлър.
Смелата ѝ, предизвикателна страна не остава напълно в миналото ѝ. На 19 позира гола за "Плейбой", което води до реакция от режисьора на "Извънземното" и неин кръстник - Стивън Спилбърг. Той ѝ праща завивка с бележка "Покрий се". По това време за няколко месеца е омъжена и за собственик на бар...
И все пак кариерата ѝ влиза отново в релси. Старае да се избягва ролите на лоши момичета, защото не се възприема като такова. Вместо това се насочва към романтичните комедии или екшън роли като в "Ангелите на Чарли". През 20-те си години купонджийката Дрю Баримор все още се проявява от време на време - актрисата прекарва много време в приятели, пътува, излиза с мъже, но е по-зряла и се труди отдадено.
Защо не се въздържа след всичко, което е преживяла като тийнейджър? Защото вярва в баланса.
Днес отново си позволява да пие и да се забавлява, но не посяга към наркотиците. Споделя това през 2018 г. в интервю с комика Норм Макдоналд за негово шоу в стрийминг платформата Netflix. На въпроса му дали ѝ липсва кокаинът, Баримор е много твърда.
"Не. О, боже, имам предвид, мина толкова много време, но не", отговаря тя. Обяснява, че кокаинът е "най-лошият ѝ кошмар".
Двете ѝ дъщери са това, което ѝ е помогнало напълно да се откъсне от вредните навици. Разкрива, че е нямало да направи крачката да има деца, освен ако не се е чувствала "невероятно стабилна" и готова да постави наследниците си на първо място.
"Те ме направиха толкова по-спокойна, по-добра личност", казва Баримор пред TODAY.
С годините приоритетите ѝ се променят. Киното може да остава важно, но в живота ѝ трябва да има време за децата, приятелите, здравето. През 2009 г. идва и най-голямото отличие в кариерата ѝ - печели "Златен глобус" за ролята си в телевизионния филм "Сивите градини". Опитва и нови неща - от 2020 г. е водеща на собствено ток-шоу.
Историята на Дрю Баримор е история за едно успешно изплуване, след като е достигнала най-мрачните си житейски дълбини. Жената, на която принадлежи цитатът "Страхувах се, че ще умра на 25", успява да спаси и развие кариерата и таланта си. И днес, десетилетия по-късно, се наслаждава на следващия, много по-добър етап от живота си.
