Ще спортувам повече. Ще пия по-малко. Няма да закъснявам за работа и срещи, ще отделям повече време за себе си и близките си, ще прочета "Атлас изправи рамене", ще започна да ходя на театър, ще пестя, но и ще пътувам, ще гласувам, ще бъда по-търпелив, трезвен, честен и позитивен... Да, да, добре, разбрахме.
Настъпва подлият период от самия свършек на годината, в който продуцираме планове за следващата, чертаем схемите на всички задължителни подобрения, които ще нанесем, за да се извисим, даваме обещания пред себе си.
Наричат ги "новогодишни резолюции". Социална традиция с корени, които се губят във вековете.
Обещанията за ценен, траен и смислен личностен ъпгрейд могат да звучат болезнено банално, като извадени цитати от популярна книга за самопомощ с меки корици.
Класическите новогодишни резолюции са рецепта за конформизъм, езически заклинания за просперитет и възход, колекция от клишета, подкопаваща всеки опит за излизане от покварения кръг на интелектуалната леност.
Време е за алтернативни, извън-традиционни, неконвенционални и анти-ортодоксални следновогодишни обещания и цели.
Човекът пред когото се вричам все пак не трябва да скучае. Защото този човек съм аз.
1. Да използвам по-малко епитети. Струпването на епитети в горното изречение - „алтернативни, извън-традиционни, неконвенционални и анти-ортодоксални следновогодишни" - остава в 2015-а. Необходимо е бързо, стегнато, лаконично, прагматично и точно изразяване. Да.
2. Да бъда по-изобретателно осъдителен към проявите на лош вкус и масова истерия в социалните мрежи. В природата съществуват и квалитетни форми на хейт и аз ще изследвам внимателно тяхната химична структура и цивилизационни ефекти.
3. Ще се науча да се бия. Не се връзва с типичните пухкави, розови и захаросани обещания за бъдните 12 месеца, но ако овладяването на кунг-фу или капоейра не е върховна форма на физически напредък, тогава какво е ?
4. Няма да науча испански. Тържествено обещавам, че и през 2016-а година няма да се занимавам с този иначе прекрасен език. Te doy mi palabra*
5. Спирам с извиненията и оправданията и обещавам да пия повече алкохол в онези прекрасни пролетни джазови петъци.
6. Ще подчиня перспективите за съботен махмурлук и физически дискомфорт, заченати в горната новогодишна резолюция като опозная в дълбочина взаимодействията между полезните храни и човешкия организъм.
7. Да завърша магистралата към автономното, алтернативно мислене.
8. Ще си избера цитат от Уди Алън за всяка социална ситуация.
9. Ще си припомня ученическото умение за наизустяване на солидни масиви от качествени текстове. Без причина. Дори няма да е, за да се позицнионирам като снобеещ тарикат в разнообразни социални кръгове.
През 2016-а започвам с прокълнатия шотландски крал:
Туй наше вечно „утре", „утре", „утре"
пълзи от ден на ден с крачета ситни,
дорде изгризе сетната частица
на срока ни. А всички наши „вчера"
са светели по пътя на глупци
към мухъла на гроба. Фу, угасвай,
свещице кратка! Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл...
Преводът е приятен, но „Макбет" е най-въздействащ на езика, на който Шекспир го е сътворил - английски. Още една причина да не припарвам до испанския.
10. Хладнокръвно да ликвидирам чувството за вина след неуспех при изпълняването на новогодишни обещания.
Te doy mi palabra* - Давам ти думата си. (от исп.ез. - б.а.)
