През тази седмица Англия отбеляза 20 години от създаването на Висшата лига. Чудото, което промени футбола не само на Острова, а и по света. На 20 февруари 1992 г. отборите от тогавашната Първа дивизия решават да се отделят от Футболната лига с цел създаване на висша капсула с отделни маркетингови и финансови правила. С нови изисквания за стадионите и клубовете, с предоговаряне на тв правата, тъй като изтичащия договор от 1988 г. носи общо 44 милиона лири за 4 години на всички отбори.
Тогава заплатите на футболистите трудно надхвърлят 2000 лири седмично, а билет за мач на стадион „Олд Трафорд" не надвишава 17 лири. Колко вода изтече за две десетилетия...
Денят, в който онези 22 клуба гласуваха единодушно за напускането на добрата стара футболна лига, превърна английската игра в луда надпревара за пари. Висшата лига бе създадена, за да се извлече максимума от глобалната популярност на британската игра по света, както и да се издои докрай пазара у дома, където футболът е част от религията на хората и те не жалят дори последното си пени за него. Това е първопричината за създаването на първата машина за рекламно-маркетингово продаване на футбол. После бе Шампионската лига.
Сега Англия е място с модерни стадиони и клубове, които сумират годишен оборот от около 2,5 милиарда лири. Чудесно, нали!? Само че повечето от тези пари са взети на кредит от банки и едри спонсори, а и идват от разчети за бъдещето по споразумението за тв правата, което обхваща следващите 4 сезона и е на стойност от близо 3 милиарда лири. Но битката е безмилостна - изпаднеш ли, отиваш на ръба на фалита. Губиш планираните пари, по около 55 милиона лири на сезон за тези от дъното. Това е като човек, спечелил от тотото, който си налага стандарт на живот с множество разточителни разходи, но изведнъж се оказва, че фишът не е негов и банката си прибира парите. Случаите с Лийдс, Брадфорд, Саутхемптън, Манчестър Сити (през 90-те с изпадането до трета дивизия), двата клуба от Шефийлд, са показателни. Висшата лига е чудовище, което изяжда слабите. Така функционира Уолстрийт, както и модерният пазар, който не търпи неподготвени. Но къде тук остана добрият стар футбол?
Преди създаването на този луксозен продукт за износ, Англия имаше 23 различни шампиона за стотина години. Сега за 20 - само 4, като един от тях е печелил златото 12 пъти - Манчестър Юнайтед. Прослойката на свръхголемите се е отделила толкова от останалите, че пробиви като този на Блекбърн (1995 г.) или опитът на Тотнъм от този сезон, са изключения за историята.
На самия връх е Манчестър Юнайтед, който върти бизнес с футболната топка по-добре от всеки друг клуб на света. Следват несметните и вероятно безбюджетни иманета на Манчестър Сити и Челси, огромният ресурс и потенциал на Арсенал с новия им свръхмодерен стадион, крачещият бавно нататък Ливърпул и... това е. Останалите опитват да работят като едно време. Но едно време вече го няма.
През 1992 г. Висшата лига отряза пътя на мнозина към стадионите, защото с глобализацията на играта и водопада от пари, чуждестранни звезди и инвестиции в стадиони и имидж, цената на това да гледаш футбол вече не е за всеки. Народният спорт на Великобритания сега е туристическа атракция за хора от Азия, САЩ и къде ли не. Пришълците по стадионите са почти 20 процента, добавете ВИП-билетите и корпоративните пропуски за спонсорите и картинката е като на Виенския бал в началото на февруари всяка година. „One day trippers", така ги наричат в Англия. В деня на голям мач хотелите в Лондон, Манчестър и Ливърпул са пълни с туристи-фенове, които идват за шоуто. Имат билет, получен по програмите на клуба за интегриране на „клиенти" от цял свят. Докато човекът, който живее на 200 метра от стария „Хайбъри", сега не може да си намери билет за новия стадион на Арсенал - „Емирейтс".
Но имаме турнета в Азия. Имаме и професионални съдии, на които се плаща по-добре, отколкото на хирурзи в 80 процента от Западна Европа. И които с хирургическа прецизност влудяват хората с педантичните си глупости и провалят мачове. Но за доброто на имиджа на Висшата лига, наказанията са рядкост. Не за доброто на играта, а за имиджа на продукта. Защото в това първенство дори съдиите са ни представени като звезди.
През 1992 г. създателите на Лигата вписаха сред причините за появата на новия формат и помощ за националния отбор на Англия, който страдал от претоварен календар. Затова от 22 отборите станаха 20, за да имали английските национали повече време за почивка преди мачове на тима и голямо първенство. Да, страхотно! Само дето след 1996 г. Англия не достигна дори полуфинал (на какъвто беше 1990-а) на голямо първенство, два пъти дори не успя да се класира на такова (1994 и 2008 г.) и е националният отбор с безспорно най-слабо реализиран иначе огромен потенциал от големите футболни сили.
Как да е иначе, когато във водещите английски клубове титуляри са едва десетина англичани. Част от глобализацията на имиджа на Лигата бе интегрирането на уникален брой чужденци. Това не е лошо, но в други страни, като например Германия, то не става за сметка на политиката с юноши и младежи. Дори клубовете имат задължение да промотират определен брой свои играчи на сезон. И това е правило от 2000 г. А Висшата лига го въведе сега, и то под влиянието на УЕФА, която го налага като част от реформата си с Финансовия феърплей. Това е опит да се навакса в нещо, което бе погазено някъде между едрите крачки с чували пари на рамо, които бяха извървяни.
След последния тв договор рекламната фраза, която притежателят на правата Sky промотира надлъж и нашир е: „Най-голямото шоу на планетата". Може и така да е. Но футболът някога бе проста игра за умни, а и обикновени хора. И не на всички им харесва, че се е превърнала в най-голямото шоу за всички желаещи да гледат актьорите, които някога бяха обикновени футболисти. Няма връщане назад, колкото и да звучи романтично.
Циркът е в града вече 20 години.
