Въпреки ропотът, който се надига от извънпарламентарните партии с право на субсидия, парламентът в лицето на депутатите от БСП и "Атака" - и в отсъствието на групата на ГЕРБ, прие на първо четене законопроекта на националистите субсидия да се полага само на партиите, преминали 4-те процента, т.е. представени в НС. Народните представители от ДПС гласуваха с "въздържал се" на предложението.
Годишно от бюджета се дават между 50 милиона - за периода 2009-2013 (до изборите) и по 55 милиона лева след вота на 12 май, на партиите, парламентарни и извънпарламентарни, получили над 1% от гласовете.
Становището на лидера на "Атака" Волен Сидеров е, че голяма част от формациите участват на избори, за да получават субсидия. По думите му 6-те извънпарламентарни партии, които минаха 1% на изборите на 12 май, но останаха под 4-процентната бариера, ще вземат на година 7 млн. лева. Тези средства могат да бъдат насочени за други разходи в кризисните времена, каза Сидеров.
Политическите формации с право на субсидия са: Национален фронт за спасение на България (3.7%), ВМРО-БНД (1.9%); Лидер (1.7%), РЗС (1.7%), "Движение България на гражданите" (3.3%) и партия "Глас народен" на Светльо Витков (1.3%).
Субсидията се полага за всеки действителен глас и нейната равностойност е 12 лева на бюлетина. Тя се изплаща регулярно на партиите, въпреки че плащания за бизнеса се бавят с повече от половин година.
Зам.-председателят на парламента и депутат от левицата Мая Манолова поиска да се предвиди по-дълъг срок преди обсъждането на проекта на второ четене, като се чуе мнението и на извънпарламентарните партии, получаващи субсидия, както и на гражданския сектор.
Крайният популизъм е вреден, каза тя и запита по-добре ли е партиите да се финансират от неясни икономически субекти, от които да са зависими.
