В мъчителната реалност след масовото убийство в училище в Кънектикът, една мисъл изглежда особено притеснителна: защо САЩ не могат да регулират оръжията толкова строго и сериозно, колкото регулират автомобилите?
Фундаменталната причина, поради която децата умират в такива кланета не е, че има психопати или престъпници - във всяка държава има такива хора.
Ала в САЩ има и нещо друго: политически провал на регулирането на собствеността върху огнестрелни оръжия
Децата на възраст между 5 и 14 години в Америка имат 13 пъти по-голям шанс да загинат от огнестрелно оръжие в сравнение с децата от други индустриализирани държави, сочат данните на Дейвид Хеменуей, специалист по общественото здраве в Харвард и автор на една от най-добрите книги за насилието с употреба на огнестрелно оръжие.
Нека се отнасяме към тези оръжия рационално - като централен елемент от една криза на общественото здраве, която отнема по един човешки живот на всеки 20 минути. Не е реалистично да се очаква, че САЩ ще забранят притежанието на оръжие от граждански лица, ала определено могат да бъдат предприети мерки за редуциране на щетите и ненужните жертви.
Американските ученици са защитени от изключително подробни строителни регулации за стълбите и прозорците на училищните постройки. Училищните автобуси трябва да отговарят на стандартите за сигурност, а техните шофьори да преминат през специализирани тестове. Храната в училищните столове също е подложена на контрол за сигурност.
Единствените неща, към които се отнасят по-либерално в САЩ, са именно тези с най-голям потенциал да убиват
Агенцията по безопасност на труда и здравеопазване към Трудовото министерство на САЩ разполага с 5 страници регулации за стълбите, докато федералните власти свиват рамене и кършат пръсти по сериозните въпроси, свързани с огнестрелни оръжия. Стълбите убиват около 300 американци годишно, а огнестрелното оръжие - 30 000.
Има регулации дори върху пистолетите-играчки, ала изглежда на американските законодатели им липсва достатъчно находчивост, за да се обърнат към Националната асоциация на стрелците в САЩ и да въведат регулации за истинските огнестрелни оръжия точно толкова внимателно, колкото регулират играчките.
Какво можем да кажем за държава, в която учителите имат куража да се изправят срещу въоръжен убиец, а безпомощните политици не могат да се опълчат дори на НАС?
Всъщност днес е много по-трудно да си осиновиш домашен любимец, отколкото да си купиш оръжие
Разбираемо е защо стрелбата е хоби за много хора. Шофирането също може да бъде хоби, само че сме приели, че там трябва да носим предпазни колани, да използваме фаровете нощем (в някои сезони и денем!) и да попълним редица формуляри, преди да можем да си купим кола. Защо не се възприеме същата отговорност и при регулациите на огнестрелните оръжия?
И не казвайте, че това няма да промени нищо, защото хората с психически заболявания винаги ще могат да се доберат до пистолет. Никой не очаква смъртните случаи от огнестрелни оръжия да бъдат сведени до нула, както никой не очаква, че автомобилните катастрофи ще бъдат елиминирани като опасност.
Ала е възможно смъртните случаи от престрелки да бъдат намалени с една трета, което би се равнявало на 10 000 спасени човешки живота годишно.
По същия начин въобще не започвайте с аргумента, че ако повече хора имаха оръжие, те биха могли да спрат или да попречат на истинските убийци. Масовите убийци обикновено или се самоубиват, или биват заловени бързо, така че е трудно да се види реална полза от наличието на повече оръжия наоколо.
Поне в САЩ са единици случаите, при които обикновен гражданин с пистолет успява да възпрепятства масова престрелка (ако приемем, че въобще има такива).
Истинската трагедия не се крие в една конкретна училищна престрелка, а в това, че насилието не спира
Повече хора са загинали от убийства или самоубийства през изминалите шест месеца в сравнение с жертвите от всяка терористична атака или войните в Ирак и Афганистан през изминалите 25 години.
И какво все пак може да бъде направено? Един добър старт е да се ограничи закупуването на оръжия до една бройка за месец, както и да се обуздаят трафикантите на оръжия. Добра идея е да се въведат ограничения и върху продажбите на висококапацитетни пълнители, така че убиецът да не може да убие много хора без да му се наложи да презареди.
Трябва да има универсална проверка за всички потенциални купувачи на оръжие, дори и при частните продажби. Серийните номера трябва да бъдат по-трудни за изтриване, а всяка една от гилзите за новите ръчни пистолети трябва да разполага с микромаркировка, така че да може да бъде проследявано от кой пистолет е изстреляна.
"Преживяхме твърде много трагедии като тази през последните няколко години," отбелязва Обама в печалното си изявление по телевизията
И той е прав, ала решението не е просто да оплакваме жертвите, а да променим практиките. Има нужда от лидерство и политическа намеса в този проблем, а не просто изнасяне на прочувствени речи.
Другите държави предлагат някои добри практики. През 1996 г. в Австралия, масовото убийство на 35 души накара консервативния премиер на държавата да забрани определени скорострелни пушки. "Националното споразумение за огнестрелните оръжия", както е позната регулацията там, доведе до обратното изкупуване на 650 000 оръжия и по-стриктни правила за издаване на разрешително и безопасно съхранение на оръжията, оставащи в ръцете на цивилните.
Този закон не сложи край на притежаването на оръжия в Австралия. И все пак, той редуцира броя на огнестрелните оръжия, притежавани от частни лица с една пета, а точно това е типът оръжие, който се използва в масовите престрелки.
За 18 години преди гласуването на закона, в Австралия имаше 13 престрелки с многобройни жертви - но нито една за 14 след влизането в сила на този закон. Жертвите на огнестрелно оръжие спаднаха с повече от 40%, според данни на Harvard Injury Control Research Center, а самоубийствата с огнестрелно оръжие намалява повече от наполовина.
Или да вземем например Канада. Сега там се изисква 28-дневен изчаквателен период преди покупката на лично оръжие и се налага интелигентна предпазна мярка: купувачите на оръжие трябва да имат гаранция, дадена за тях от двама души.
Не е зле да се вземе за пример историята на САЩ на регулации за автомобилна безопасност
Както и с оръжията, някои фатални инциденти са причинени от хора, които нарушават законите или постъпват безотговорно. Хората обаче не свиват рамене и не казват: "Автомобилите не убиват хора, убиват ги пияниците на волана."
Вместо това има изисквания за колани при шофиране, еърбегове, детски столчета и стандарти за устойчивост при сблъсък. Има ограничени шофьорски книжки за млади шофьори и опити да се ограничи употребата на мобилни телефони при шофиране. Всичко това поне в САЩ е довело до спадане на жертвите от пътни катастрофи с почти 90% от 50-те години насам.
Някои от американците са живи сега именно заради тези по-строги регулации на употребата на автомобили. И ако не бъде възприет по също толкова сериозен начин въпросът с оръжието, някои от тях (и децата им) вероятно ще загинат заради това.
