През 2006 г. екип на БиБиСи засне докуменатален филм за Чернобил по повод двайстата годишнина от ядрения инцидент в украинската АЕЦ. Филмът показва зловещите останки от призрачния град Припят 20 години по-късно.
Изненадващо обаче в него се цитират данни, че пораженията върху населението, флората и фауната са много по-малки - в някои случаи десетки пъти по -малки, от очакваните и предварително предсказани. Кадрите показват, че тревата и дърветата си растат необезкоявани в забранената 30-километрова зона, животните продължават да живеят там и сред тях няма мутанти. И даже хора - своеобразни сталкери - се осмеляват да влизат в заразената част.
Филмът предизвика бурна дискусия и обвинения, че е пропаганда, финансирана от ядреното лоби в Европа - обвинение, което по-късно се оказа вярно.
Атомното лоби е група от големи европейски компании, някои от които транснационални, които се занимават сериозно с атомна промишленост - предимно ядрена енергетика, по-малко военно производство и научно-изследователска дейност. Поради естеството на дейността им - скъпа и опасна - бизнесът им е огромен, а поръчките са на стойност милиарди долари.
След катастрофата в Чернобил атомната енергетика в цял свят задълго бе замразена. Дори и сега - четвърт век по-късно, все още сравнително малко държави градят и планират нови атомни централи. А тенденцията в ядреното въоръжение след края на студената война е бавно намаляване и съкращаване на ядрените арсенали.
На този фон атомният бизнес използва всякакви мерки - и не на последно място пропагандни, за да разшири влиянието си и да убеди аудиторията в безопасността и в полезността си за обществото. Във войната, от едната страна на която са огромно количество милиарди, понякога не се подбират добре средствата и се стига да откровена злоупотреба с истината.
Трудно е да се изброят всички манипулации, на които се подлагат данните, за да се постигне желаното внушение, но без претенции за изчерпателност или научност, ще си позволя да посоча някои очевидни неистини в тезите на атомните лобисти.
1.Хирошима и Нагазаки си съществуват и досега и то на същото място - не са умрели всички, няма радиация, няма мутанти, значи атомните бомби не са чак толкова опасни.
Атомните бомби над Хирошима и Нагазаки са били слаби - с мощност съответно 13 и 20 килотона. Въпреки това те са унищожили между 150 000 и 220 000 души общо. Според други източници двете атомните бобардировки над Япония са довели до 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Модерните атомни оръжия се мерят в мегатонове, т.е. - хиляда пъти по-силни са. Още през 1961 г. СССР прави ядрен опит с 50-мегатонова водородна бомба. Тя е 2650 пъти по-мощна от тази в Хирошима. Ядрената гъба от този взрив на островите Нова земя достига 63 км. височина - почти две трети от разстоянието до Космоса, а сеизмолозите засичат трус от взрива, който обикаля 3 пъти планетата, преди да затихне. Изпитваното устройство е трябвало да бъде всъщност 2 и половина пъти по-мощно, но е било намалено по заповед на съветския лидер Никита Хрушчов. Освен това, съществува разработка на кобалтова бомба, която е в състояние да унищожи целия живот на Земята.
При това положение всякакви сравнения с Хирошима и Нагазаки са напълно несъстоятелни. Модерна атомна бомба с десетки мегатона еквивалент спокойно може да заличи държави с размера на България или дори Япония от лицето на земята. Наземен или въздушен взрив дори на една такава бомба в населени географски ширини ще има чудовищен ефект върху климата. В зависимост от типа на бомбата, ще бъде замърсено и съответно количество територия - за период от няколко десетки до няколко десетки хиляди години.
2.Атомната зима е просто малко вероятна хипотеза. Такива „зими" е имало многократно в историята, например при избухването на големи вулкани. Въпреки това човекът си съществува.
Атомната зима наистина е хипотеза, но е доста добре подкрепена научно и косвено - емпирично. Избухването на големи вулкани наистина се е случвало - само че е довело до огромни катаклизми в климата и вероятно историята.
Избухването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1886 г. убива 36 000 души, предизвиква чудовищни цунами, 3-дневен пълен мрак на територия приблизително колкото България и глобално спадане на температурите с няколко градуса по целия свят заради вулканичната пепел, която скривала слънцето.
Учените намират все повече следи и доказателства, че повечето от развитите някога древни цивилизации, изчезнали мистериозно, са загинали вследствие на тежки климатични бедствия, довели до няколко години на пълна суша или обратното - потоп, предизвикани от изригвания на гигантски вулкани на хиляди километри от пострадалите, които вулкани са предизвикали точно парниковия ефект на атомната зима.
Водещата теория за изчезването на динозаврите и досега си остава падането на голям метеорит в Мексиканския залив. Загиналите при самия космическия сблъсък динозаври едва ли са били много, но последвалата от инцидента „ядрена" зима и ледников период са унищожили не само динозаврите, но и огромната част от флората и фауната на планетата тогава.
3. Чернобил - аварията освобождава 400 пъти повече радиация, отколкото атомните бомби в Япония, но няма мутанти, няма стотици хиляди загинали от лъчева болест, заболяванията от рак са се увеличили, но не в пъти, както се очакваше.
Нека да започнем с това, че доста от данните за Чернобил са точно толкова недостоверни, колкото и тези за Хирошима и Нагазаки. Ако японците обаче са се опитвали да раздуят нивото на пострадалите и жертвите, в Украйна е обратното - властите и по съветско време, и по-късно правят всичко възможно да омаловажат последствията от аварията. Последствията всъщност са чудовищни.
СССР хвърля за ограничаване на последствията от аварията така наречените ликвидатори - военни, местни жители, доброволци и цивилни. Обикновено те работят по разчистване и погребване на избухналия реактор за кратък период от време. Тези хора идват от цялата огромна страна - от балтйските държави до централноазиатските републики, и си заминават обратно след обичайно две седмици. Няма точни списъци, няма достоверни данни - нито за първите дни след аварията, нито за последвалия период. А тази ликвидация продължава така цели 4 години. Никой не знае какво се е случило с тези хора след това по родните им места.
Според някои данни само ликвидаторите от Украйна в периода 1986-1990 г. са 400 000 души. Смята се, че 70 000 от тях са починали. Няма достоверни данни за заболяванията и починалите от рак и други болести вследствие на аварията. Лекарите в болниците са били притискани от властите да пишат в смъртните актове други причини за смъртта, дори когато се е знаело, че този човек е починал от лъчева болест или е работил по ликвидирането на аварията.
Малко известен факт е, че макар да засегна голяма част от територията на Европа, аварията в Чернобил... дори НЕ Е ядрен взрив. (Ако взривът беше ядрен, от самата централа, прилежащият й град Припят, реката и всичко в радиус от десетки километри щеше да е останал само един гигантски празен кратер.) Взривява се ядрен реактор - но от екстремно високото налягане на парата в реактора, а не от верижна ядрена реакция. Всъщност избухва един огромен парен котел - но парата съдържа т. нар. горещи ядрени частици и е силно радиоактивна. Облакът с радиокативни отпадъци се разнася чак до другия край на Европа и замърсява целия континент, включително и България.
Заразените площи могат да се открият само косвено, затова и щетите от тях трудно могат да бъдат измерени. Сред радиоактивните елементи в облака има такива с период на полуразпад от 30 години. Теоретично след 40-50 години заразените с тях площи ще са напълно безопасни. Но в отлаганията има и елементи, които ще останат радиоактивни още поне 100 000 години.
Мутанти в общи линии няма, защото мутират не живите същества като цяло, а гените им. В едно или няколко поколения след ядрено замърсяване може спокойно и да няма мутирали хора, растения и животни на външен вид, но те ще носят в себе си мутирали гени. При съединяване със също такива мутирали гени на друг приносител резултатът малко или много ще бъде мутант - видим външно или не. С течение на времето обаче тези мутации ще се задълбочават и ще стават все по-видими, ако въпросният вид продължава да обитава все същата радиационно заразена околна среда.
Радиацията във вашия град може да е нормална, но на 5 метра от твоето жилище може да има гореща частица от радиоактивен елемент. Може да има такава в стената на жилището ти, ако е строено след 1986 г., или да си консумирал такава чрез храната или водата си. Какви биха били последствията от това, трудно може да се каже.
Официално се смята, че Чернобил е допринесъл за увеличение с поне 3% на заболяванията от рак в Европа след аварията. С близо 100% са се увеличили заболяванията от рак на щитовидната жлеза и това е доказано пряко последствие от радиацията от Чернобил. И тези данни обаче са под въпрос, защото се смята, че Световната здравна организация е под натиск да омаловажава последствията от катастрофата в Чернобил.
След всичкото това човек би се запитал има ли изобщо смисъл от цялата тази опасна игра с атома?
Има. Въпреки алтернативните източници и енергията от възобновяеми източници, ядрената енергетика има още бъдеще, особено предвид изчерпването на петрола, което неизбежно предстои в неприятно близко бъдеще. Тя не е нито чиста, нито евтина, както я описват поддръжниците й, но ще има дори още по-голямо бъдеще, когато и ако в един момент открием тайната на студения ядрен синтез.
Великите сили днес постепенно намаляват арсенала си от ядрени оръжия, но е слабо вероятно да го унищожат напълно някога. Това е неразумно и от глобална гледна точка - ако утре някой астероид реши да нацели Земята или ни нападнат враждебни извънземни, това ще е почти единственото ни средство за защита.
Дотогава обаче ядрените технологии и особено тези за военни цели си остават опасна играчка, която не бива да попада в ръцете на всеки луд, бил той лидер на тоталитарна държава, терорист или религиозен водач-фундаменталист. Една малка атомна бомба, взривена в Ню Йорк, може да ни лиши не само от гледката на небостъргачите в Манхатън, но и да причини глобално спиране на Интернет, огромни загуби на информация и финанси, икономическа криза по-тежка и от досегашната, Трета световна война или дори нещо още по-лошо, ако има такова.
Фактът, че след размяна на атомни удари ще останат живи само няколко човешки племена в джунглите на Африка някак си не изглежда твърде вдъхновяващо продължение на човешкия род.
Така че следващия път, когато ви говорят колко безвредна е всъщност атомната бомба или атомната енергетика, просто знайте, че това, което ви казват, е далеч от истината и обикновено става дума за пари. Много пари. Които някой иска да вземе от вашия джоб.
