След 13 години начело на БСП - крачка назад и наляво. Сергей Станишев освободи председателския пост на "Позитано" 20, но даде да се разбере, че иска да има последната дума при определянето на наследник.
И с другарско тупане по рамото прехвърли щафетата на Драгомир Стойнев - политик, избран сякаш нарочно по образ и подобие на председателя.
Защото приликите между двамата бият на очи. Ето няколко от тях.
Власт по наследство
И Станишев, и Стойнев са посочени от стария председател. По ирония на съдбата календарът на "Позитано" се повтаря - както през 2001 г., така и сега лидерът си отива без особено желание. И тогава, и сега председателският пост е разменна стока за по-висок пост. И тогава, и сега конгресът е в позиция само да потвърди взетото от лидера решение.
И тогава, и сега Румен Овчаров ще е недоволен...
Властта по наследство се получава лесно, но се упражнява изключително трудно. Когато авторитетът не е следствие от лидерски способности, а е резултат от "мечешка услуга", разделението между "партията" и "председателя" е гарантирано. Станишев се опита да го компенсира, като се заобиколи от лоялен антураж както в тясното ръководство, така и в Националния съвет. Финалът му начело на партията обаче беше предсказуем.
Невръстни държавници
Двамата достигат преждевременно лимита на способностите си, и това сигурно щеше да си остане техен личностен проблем, ако не се случваше за сметка на държавното управление.
Сергей Станишев става министър-председател на 17 август 2005 г., малко след като е навършил 39 г. Дотогава единственият му опит извън партията е едногодишен стаж като журналист на свободна практика. С историческото си образование, придобито в Московския държавен университет, и специализациите си по съвременна руска дипломация Сергей Станишев поема най-важния пост в държавата без каквато и да е управленска или държавническа практика.
По същия начин Драгомир Стойнев, току-що навършил 37 години, става министър на гигантския ресор икономика, енергетика и туризъм. Личи си, че схващанията му за състоянието и развитието на българската икономика не са натрупани от личен управленски опит, а от социалистическата теория и от беседи със симпатизанти по предизборни обиколки (справка - носталгията по държавната регулация в енергетиката и идеята за реиндустриализация чрез съживяване на „Химко" и „Кремиковци").
В сянката на Първанов
Един призрак броди из коридорите на "Позитано" 20 - призракът на Георги Първанов. За добро или за лошо - Сергей Станишев дължи кариерата си на Първанов, както в партията, така и в държавното управление. През 2005 г. Станишев оглави правителството, но едва от третия опит, след публичното унижение да бъде избран за премиер с един глас, но да се наложи да върне мандата заради бламиране от опозицията и бъдещите си коалиционни партньори.
Тогава вече не БСП, а лично президентът Първанов изработи структурата и състава на Министерски съвет, при това - с мандат на ДПС. Сянката му се метна върху цялото управление на Тройната коалиция, въпреки епизодичните опити на Станишев да се еманципира (напр. законът за досиетата, идеята за създаването на ДАНС и др.).
Кариерата на Драгомир Стойнев също започва благодарение на Георги Първанов - като координатор на съветниците и съавтор на годишните икономически доклади на президента.
А през януари 2012 г. - точно преди да се върне "на последния ред на Позитано" - Георги Първанов предложи на Станишев да се разберат за нов председател на БСП. "Това трябва да бъде без съмнение човек млад, но доказал се в люти парламентарни битки, човек показал, че може да генерира идеи, човек отворен към другите, към партии, синдикати, граждански структури" - описание 1:1 с профила на тогавашния председател на Комисията по труда и социалната политика Драгомир Стойнев.
"Разбирателство" нямаше, но само няколко месеца по-късно бившият президент показа на Станишев, и то именно чрез Стойнев, че му е направил предложение, на което не може да откаже. Станишев можеше да се изненада неприятно, ако на конгреса през май 2012 г. Драгомир Стойнев не се беше оттеглил сам от борбата за председателското място.
Предимството на Първанов
Станишев и Стойнев си приличат и по нещо, което ги отличава рязко от Георги Първанов - произходът им. Станишев е роден като партиен "аристократ", а Стойнев е дете на трудовата интелигенция (родителите му са инженери, работили по проекти зад граница). За разлика от тях Първанов с работническо-селския си произход и панелката в „Красна поляна" стои много по-близо до партийния електорат.
И още нещо - през 2001 г. за всеобща изненада Георги Първанов премина пътя от родното село Косача до президентството на бул. „Дондуков" 2. Но каквото и да се случи, нито Сергей Станишев, нито Драгомир Стойнев могат да заемат президентския пост, който Първанов освободи след два непрекъснати мандата.
И причината е банална - и двамата са родени извън България (Станишев в Украинската ССР, а Стойнев - в Либия на ранния Муамар Кадафи). А това е условие, което им затваря пътя към поста на държавния глава - поне докато продължава да действа настоящата Конституция.
Вероятно затова Сергей Станишев вече няма стимул да остане в българската политика...
В центъра на глутница кучета
Само в една партия могат да членуват едновременно хора като Янаки Стоилов и Добромир Гущеров. Само една партия може да претендира, че представлява пенсионерите и социално-слабите, и едновременно с това в ръководството й да влиза „банкерът на Маджо". Има такава партия и тя е БСП. И вечният проблем на БСП са вътрешните лобита - лявото крило, червените милионери, генералите, Руменовците...
Партийният лидер винаги влиза в ролята на звероукротител. Затова и начело на БСП се инсталират хора - сравнително равно отдалечени от истински силните фигури в партията. Хора, в които е твърде съмнително да се зароди харизма и лична инициатива, за сметка на спокойното раздаване на картите при закрити врата.
А и хора, за които има достатъчно скелети в гардероба, които при необходимост ще бъдат извадени. За Станишев това е Моника и нейният бизнес, а за Драгомир Стойнев - потъналият в забрава разговор с лобиста Стефан Гамизов, увековечен в „секретен" доклад на ДАНС, изтекъл по медиите през 2008 г. Тогава Гамизов ползва Стойнев като съветник на министър-председателя за оказване на влияние върху Станишев за консултантски договор в ДАНС, а в отговор на натиска бъдещият икономически министър моли да го оставят на мира: "Щото телефонът ми вече се следи - затова, моля те!"
В добри дни и преди избори лобитата се обединяват около общата цел - властта. Но на партийния председател рано или късно му се демонстрира (медийно от профилираните „вътрешни опозиционери"), че думата му не тежи. За да се стигне до откровението за „глутницата самоизяждащи се кучета", изказано от Сергей Станишев на прощаване.
Сега Драгомир Стойнев може да дойде на власт не само с помощта на Станишев, но и с непоисканата „подкрепа" от хора като Кирил Добрев и Бриго Аспарухов. И те ще му го припомнят някой ден.
От Ванкувър до Владивосток
И Станишев, и Стойнев са от онова поколение в БСП, което не само "ползва руски" по задължение, а владее поне още два езика. И благодарение на това умение минават за политици със западен профил.
Преди да стане председател Станишев е секретар по международната дейност на БСП, а изборът му начело на партията й отваря вратата към членство в Социалистическия интернационал. През 2004 г. той вкарва БСП в Партията на европейските социалисти, на която по-късно става председател.
През 2007 г. при посещението си в България американският президент Джордж Буш нарече Станишев "Mr. Clean" - демонстрация на одобрение за промените в кабинета, които първо засегнаха зам.-министрите Делян Пеевски и Корнелия Нинова, а по-късно - свалиха от власт Румен Овчаров. После на Станишев му се наложи да върне Пеевски на поста по искане на коалиционния му партньор, но по онова време това не беше известно на Буш.
Драгомир Стойнев пък явно поддържа добри отношения с френския си колега Арно Монтбур, а понякога директно копира негови инициативи - като кампанията за държавна подкрепа на родното производство, започнала още през 2012 г. във Франция. По предложение на Драгомир Стойнев, Арно Монтбур бил подкрепил провеждането на международен индустриален форум в София тази есен (нищо, че тогава Стойнев няма да е министър, за да домакинства).
А и е един от малкото представители на ръководството на БСП, който е посещавал САЩ - вярно, по покана на "Уестингхаус", които се опитват да продадат новия си ядрен реактор на българското правителство, ако визитата на Лавров в София не е наредила друго.
Лошият Брюксел
Каквото и да правят обаче и Станишев, и Стойнев не намират общ език с Европейската комисия. През 2008 г. след серия от разкрития за корупционни схеми в Национален фонд "Пътна инфраструктура" започва поетапно спиране на плащанията по предприсъединителните програми ИСПА и ФАР. Няколко месеца по-късно схемата се повтаря в земеделския сектор заради източването на САПАРД от фирми на Марио Николов и Людмил Стойков (официален спонсор на БСП и президентската кампания на Георги Първанов).
Реакцията на Станишев - пасивна агресия. "Европейският съюз рискува да отчужди от себе си българския народ и да застраши напредъка на реформите в страната", заявява той след серията корупционни скандали, предизвикали Службата за борба с измамите с европейски средства ОЛАФ да напише черно на бяло, че българските власти опъват "политически чадър" над престъпна мрежа заради финансова обвързаност.
И тук съвпадение - комуникацията с Европейската комисия определено не е силата на Драгомир Стойнев. През декември миналата година "прехвърли" на ЕК предоговарянето на споразуменията за "Южен поток" с Русия и дори демонстративно занесе мандата на рецепцията на Гюнтер Йотингер - за което си спечели прякора "Пощальона" лично от Бойко Борисов.
Работата по проекта продължи, дори с цената на малко помощ от приятели (справка - законопроекта Ерменков-Куюмджиев), а новината за замразяването на "Южен поток" в Европа беше посрещната от Стойнев с ожалване на клетата българска икономика.
"Отново ние трябва да треперим, недай си Боже, в някоя държава да не стане конфликт, за да ни се прекъснат доставките на природен газ... само защото някои държави са далеч, нямат такива връзки, икономически, трябва да угодим на едно общо решение", възмути се тогава Драгомир Стойнев.
Историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс.
Драгомир Стойнев премина болезнена еволюция - от личен съветник на Сергей Станишев до „враг с партиен билет", който се осмели да претендира за властта на председателя.
За „награда" Станишев му разпредели правителствен ресор, от който никой досега не е излязъл с достойнство и политически позитиви. Сега отново го води на заколение - този път начело на партията. А провалът не е трудно предсказуем.
„БСП е изморена", призна Сергей Станишев в речта си пред юлския пленум. И това е така заради неговите лични грешки. Заради стратегията му да получи подкрепата на партията по „насилствен" път и чрез лоялни, но безотговорни подставени лица. Заради маргинализирането на младежката организация и употребата й за рекламно-кампанийни цели - вместо да бъде превърната в школа за кадри, която сама да произведе бъдещите лидери на партията.
И заради упоритото му желание да докаже, че е прав - дори когато греши.
