Ако политическата, обществената и икономическата ситуация у нас често ви отчайват или потискат, първата сигурна спирка западно от КПП "Калотина" е Хърватия - едно от най-привлекателните кътчета не само на Балканския полуостров, но и на европейския континент.
Макар и до 1995-а в страната да сe води кръвопролитна война, в която живота си изгубват около 20 000 души, днес за тези трудни години напомнят единствено оградените с висока бодлива тел минни полета и гори покрай магистралите и пътищата.
Животът в страната е нормален и спокоен, а хората са любезни и добре възпитани. Макар и корупцията в Хърватия все още да е сериозен проблем, икономиката е силна и стандартът на живот е среден за ЕС.
Малката адриатическа държава все повече се приближава до останалите страни-членки по социални и икономически показатели, като цивилизационният избор отдавна не се подлага на обществен дебат.
От 2009 г. Хърватия е член на НАТО, а от 2013 - и на ЕС.
А ето и 10-те основни причини, поради които си струва да емигрирате там. Разбира се, в случай че емиграцията съвсем не е ваша цел - нека изброените предимства просто да послужат за пример какво би могло да се подобри в България.
1. Грижата за природата е на изключителна почит
Природата на Хърватия е красива и разнообразна. Страната на практика си има всичките природни дадености, които притежава и България - високи планини, необятни обработваеми земи (с тази разлика, че там почти няма пустееща обработваме земя, тъй като земеделието е развито) и дълга морска ивица.
Туризмът е основното перо във формирането на брутния вътрешен продукт на Хърватия. Поради тази причина изключително много се държи на екологията и чистотата. През 2014 г. тестване на чистотата на морската вода по адриатическото крайбрежие установява, че именно Хърватия е страната с най-чистата морска вода на плажовете в Европа, следвана от Кипър и Малта.
Грижата за природата води до добри икономически резултати. Малката балканска страна е обявена за 18-ата най-популярна туристическа дестинация в света през 2007 г. При население от около 4 300 000 души, през 2013 г. страната е посетена от 14 милиона чуждестранни туристи. За сравнение, при близо два пъти по-голямо население и два пъти по-голяма площ, през 2015 г. България е посетена от около 9 315 000 чуждестранни туристи.
2. Ще живеете в страна с два пъти по-силна икономика
Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Хърватия е близо два пъти по-висок от българския. У нас той е 7 000 щатски долара, а в Хърватия - около 13 000 щатски долара.
По време на войната икономиката на Хърватия претърпява сериозен колапс. След края й обаче има бърз растеж, равняващ се на около 4-5 % годишно. Растежът е в застой в годините около световната финансова и икономическа криза, но през последните години отново започва да се покачва, макар и плавно.
3. Цените в Хърватия рядко са по-високи от тези в България
Цените на основните продукти в супермаркетите и в магазините за хранителни стоки в адриатическата страна са приблизително същите, както и у нас. Ако някои стоки са по-скъпи обаче, други са по-евтини, отколкото в България. Средната цена на литър прясно мляко например е 5,54 куни или 1,46 лева, а 500 грама хляб струва средно 5,79 куни или 1,50 лева.
Същото наблюдение важи и за кафенетата и ресторантите. Бирата в баровете в Загреб например е 2 пъти по-скъпа в сравнение с тази в България, но за сметка на това плодовите фрешове са близо два пъти по-евтини.
4. Ще имате по-високи доходи
Според сайта IfItWereMyHome.com, разкриващ социалните разлики между отделните държави по света, вероятността да сте безработен в Хърватия е по-голяма, отколкото в България - там безработицата надхвърля 20 процента. Поне по официални данни, в България нивото безработицата е почти два пъти по-ниско от хърватското - около 11 процента. Но ако успеете да си намерите работа в Хърватия, вашият месечен доход би бил средно с 19,1% по-висок, отколкото в България.
Минималната работна заплата в Хърватия към януари 2015 г. е 396 евро, докато в България през същия периода тя е 184 евро (или повече от два пъти по-ниска).
5. Градският транспорт в столицата е уреден
Добро впечатление прави изключително уреденият градски транспорт в столицата Загреб, където има както дневни, така и нощни линии. Макар и в града да няма метро, системата е направена така, че да компенсира тази липса. Дневните линии минават на всяка спирка буквално на всеки 5-10 минути, като сините трамвайни мотриси са нови, доста по-големи и бързи.
Впечатление прави ниската цена на билета за еднократно пътуване в столицата Загреб. Улеснение е и това, че всеки билет важи за определено време за всички линии на градския транспорт. Тоест при смяна на превозното средство не е нужно да си купувате нов билет, както в София.
Билетът за 30 минути престой в системата на градския транспорт струва 4 куни или около 1 лев, а за 90 минути - 10 куни или около 2,5 лева. Той важи за всички линии.
Иначе казано, системата на градския транспорт в хърватската столица е направена така, че да не се налага да гражданите да използват автомобилите си през деня. Поради тази причина и въздухът в града е осезаемо по-чист.
6. Хората са любезни към чужденците
Хърватите са изключително любезни и отзивчиви към своите гости от чужбина, като нямат проблем с това да говорят чужди езици. Повечето хора на възраст под 50 години владеят добре английски език и дават напътствия, без да проявяват патриотични пориви, отказвайки да говорят на чужд език.
7. Езикът е близък
Дори и невладеейки хърватски, няма никакъв проблем да се разберете с когото и да било в Хърватия, говорейки на български. Никой няма да ви се разсърди, че не говорите неговия език. Но ако решите да живеете там, ще ви се наложи да научите езика, чиято лексика е близка до българската, но граматиката е по-сложна, най-вече поради наличието на падежни форми.
8. Пътната инфраструктура е по-добра от българската
В Хърватия транспортната инфраструктура по нищо не се различава от тази в най-развитите европейски страни. Адриатическата страна с два пъти по-малка площ от българската разполага с цели 9 международни летища и 13 автомагистрали, 6 от които са напълно завършени.
Хърватските автомобилни пътища са известни като едни от най-съвременните и безопасни в цяла Европа. Няма въведена винетна система, а са събират тол такси по магистралите. Преминаването на 100 километра по магистрала обикновено възлиза на около 40 хърватски куни или на около 10 български лева.
9. Жените са красиви
Хърватските представителки на нежния пол по нищо не отстъпват на българките, като имат едно осезаемо предимство (или недостатък?) - повечето от тях са доста по-високи.
10. Съществува грижа за архитектурата и културните забележителности
В Хърватия има изключително много културни институции и забележителности. В столицата Загреб например има поне 20 музея, като най-екстравагантните от тях са тези на насилието и този на разбитите сърца.
В Хърватия също има много антична история, а сградите на фасадите в градовете са изключително добре поддържани, като се усеща както духът както на Австрия, така и този на Италия.
